По идея на ВМРО Държавният резерв трябва да купи български храни за 30 млн. лв.

Това е поредна протекционалистична непазарна мярка, предлагана от ВМРО и подкрепяна от ГЕРБ, през последния месец.

Държавата да влезе на пазара

В земеделския сектор има силно напрежение заради обявеното извънредно положение в страната, затворило хотели, заведения, а доскоро и пазари, което затруднява продажбата на излизащата на пазара продукция от нова реколта в краткия й срок на годност. Всъщност, точно когато реколтата е готова, вероятно тези обекти ще работят, но това не спира "родното" творчество.

През последните седмици държавата се опита да реши този казус по какви ли не спорни начини: от задължение търговските вериги да продават български стоки, през екзотичен законов текст да се спира вносът на чужда продукция (извън ЕС), когато на пазара има сезонна от България. В сряда стана ясно, че управляващата коалиция е постигнала съгласие по нова мярка, този път за "секретния" държавен резерв.

Идеята идва от ВМРО, като предложението е да бъдат отделени 30 млн. лв. за Държавния резерв, които да се ползват за обновяване на запасите от консервирани храни и млечни продукти "с произход България". "Това пряко ще подпомогне българските земеделие, животновъдство и хранително-вкусова промишленост в една трудна година като настоящата", се посочва в официално съобщение на партията от вторник, с което се анонсира, че лидерът на партията и вицепремиер Красимир Каракачанов ще внесе предложението.

В сряда участие на резерва на пазара е било разгледана на заседание на правителството, като е постигнато принципно съгласие предложението да бъде прието. Това, което предстои, е да се изработи механизъм за контрол дали наистина продуктите, които ще изкупува резервът, са българско производство и с български суровини. "Българинът обича, като му кажеш, че ще купуваме българско производство, и той да си вкара примерно от Беларус млякото на прах. Защото идеята е българската фирма производител да го произвежда от български продукт и така да се подпомогне и производителят на мляко", коментира вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пред "Капитал".

На този етап не е ясно колко време ще отнеме изработването на въпросния механизъм. Не е ясно и как ще се гарантират прозрачност и равен достъп на всички компании до интервенцията, особено предвид замъгления имидж на самия резерв и множеството спорни сделки през годините.

Тук проблемите са два: първо, има ли нужда резервът от такъв запас. И второ, правилото "само българско" вероятно изцяло противоречи на общия европейски пазар.

Земеделците предлагат участие на пазара на суровини

Намесата на държавата на пазара на земеделска продукция чрез интервенционни инструменти всъщност е искане на самия бранш. То обаче е свързано с пазара на суровини. "Говоря с много производители, които задават въпроса какво ще стане, ако не успеем да си продадем продукцията", коментира пред "Капитал" агрономът Красимир Кумчев, който всъщност е предложил на ВМРО идеи за подкрепа на земеделския сектор, което беше обявено и от самата партия. По думите на Кумчев идеята е Държавният резерв да се включи в изкупуването на плодовете и зеленчуците, които не могат да бъдат реализирани на пазара, и да се "поръча" преработката им в консервните предприятия. Това би гарантирало и че суровините са с български произход. "Ако това се приеме, би се създала по-висока заетост и на полето, и в консервните предприятия", коментира Кумчев, според когото в сектора на зеленчуците би могло да се увеличи и производството, предвид че става въпрос за едногодишни култури, чието засяване тече в момента.

Според Кумчев освен за попълване на запасите на самия резерв закупените стоки ще могат да се ползват още за социални домове и други, а и в зависимост дали ще се развие или не продоволствена криза - и да се пуснат на пазара предвид дългия им срок на годност.

Подобно изкупуване от държавата на земеделска продукция наскоро поиска и премиерът Бойко Борисов, който при една от обиколките си в страната разпореди да се търси начин как държавата да изкупи продукцията, преди да се развали, и да я ползва в социалния патронаж и други структури. Ден по-късно от земеделското министерство съобщиха, че е взето решение осигуряваните в училища и детски градини плодове и млечни продукти по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" да бъдат раздавани на децата. В сряда правителството гласува и решение за този разнос, който ще обхване 420 хил. деца.

Компенсаторни схеми с европейски пари

Схеми за подобни спорни пазарни интервенции в земеделието прилага и ЕС, но те са по линия на зърнените култури и ориза и целят да се избегне шоково поевтиняване на продукцията при кризисни ситуации. За целта в случаите, когато цената на даден продукт падне под определен минимален праг, т.нар. интервенционни агенции, каквато в България е фонд "Земеделие", могат да обявяват търгове за покупка на продукция. През последните седмици се чуват предложения от различни държави членки асортиментът от интервенирани земеделски продукти да бъде разширен, но няма информация дали се обсъжда такава идея в Брюксел.

Според препоръките на дирекция "Земеделие" към ЕК обаче държавите членки могат да подпомогнат производителите в настоящата кризисна ситуация чрез преструктуриране на европейските фондове и създаването на компенсаторни механизми при ценови срив в някой подсектор. По неофициална информация на "Капитал" земеделското министерство също разглежда тази възможност, като все още няма крайно решение дали ще се приложи. Идеята е да бъдат пренасочени неусвоени пари в Програмата за развитие на селските райони към мярка, която да изплаща компенсации на фермерите, в случай че цената на някоя стока спадне рязко заради невъзможност продукцията да бъде реализирана на пазара. Евентуалното приложение на тази мярка е възможно да бъде в края на лятото, съобщиха още източници на "Капитал".