Q&A: Още детайли по схемата 60/40

• за лицата, които имат отработени дни - среднодневният осигурителен доход за януари се умножава по броя на работните дни за януари;
• за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или за осиновяване на дете до 5-годишна възраст - среднодневният размер на дохода, въз основа на който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;
• за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - минималната месечна работна заплата за страната;
• за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст - среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
• за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател - минималната месечна работна заплата за страната.

Какви защита и компенсации получават служителите, чието работно време е намалено на четири часа със заповед на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, съответно възнагражденията им са редуцирани с 50%, ако приходите на работодателя не са намалели с 20%? Промените в КТ дадоха възможност на всеки работодател да въведе непълно работно време за своите служители за целия период на извънредно положение. По този начин работодателите редуцират разходите си за сметка на служителите, които продължават да работят.

Разпоредбата на чл. 138а, ал. 2 от КТ предоставя правото на работодателя едностранно да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Продължителността на работното време в този случай не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (чл. 138а, ал. 3 от КТ). Преценката дали е необходимо да се установи непълно работно време за периода на извънредното положение е на работодателя. Той има възможност да прецени дали е необходимо установяване на непълно работно време за цялото предприятие или за отделна негова част като мярка за намаляване на риска от заразяване с корона вирус и/или поради намаляване на обема на работата, осъществявана от съответните работници и служители.

Трябва обаче да се прави разграничение между възможността, въведена с новата ал. 2 на чл. 138а КТ, работодателят едностранно да въведе непълно работно време за работници и служители, които по трудов договор работят на пълно работно време, и възможността той да получи компенсации на това основание, което пък би го задължило да изплаща на работниците и служителите с непълно работно време пълната заплата.

Компенсациите са мярка за запазване на заетостта на работниците и служителите, които в периода на извънредното положение ще полагат труд с намалена интензивност (продължителност на работното време), но ще получават доходи и ще могат след края на този период да продължат обичайната си дейност. Съгласно чл. 1, ал. 5 на ПМС №55 в случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно. Работодател, получил компенсация, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено, изплаща на работниците и служителите пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време, и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

За целта обаче работодателят трябва да е кандидатствал за компенсации и да отговаря на останалите условия на ПМС №55, включително - да удостовери намаляване на приходите с 20% за съответен период. В противен случай той няма да получи право на компенсации, съответно за него не важи ангажиментът да изплаща пълната работна заплата и осигуровките върху нея по време на извънредното положение на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време.

На практика правото на компенсации срещу ангажимент за изплащане на пълна заплата е възможност за солидарно разпределение на неблагоприятните последици между работодателя и работника или служителя за периода на извънредното положение, през който обемът на извършваната работа е намален поради обективни обстоятелства. Становището на МТСП е, че няма икономическа логика и обективни причини за намаляване на работното време в предприятия, където продължава да се извършва обичайната дейност със същия интензитет, както преди извънредното положение, поради което работодателят не би следвало да установява непълно работно време по реда на чл. 138а, ал. 2 от КТ.

Трябва ли да се плати пълният размер на възнаграждението в хипотеза на намалено работно време. Трябва ли да се платят и осигуровки върху пълния размер?

Част от отговора на този въпрос се съдържа в предходния текст. В допълнение:

Размерът на основното трудово възнаграждение и продължителността на работното време се договарят в трудовия договор. Обичайно размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на извършваната работа (освен ако не е изрично уговорено да се определя според изработеното). При едностранно намаляване на продължителността на работното време на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ във ведомостите за заплати се начислява основно трудово възнаграждение, пропорционално на отработеното време от работника или служителя. В този случай осигурителните вноски се дължат върху начисленото трудово възнаграждение.

Работодателите имат възможност по своя преценка да кандидатстват за компенсации за запазване на заетостта на работниците и служителите, предоставяни от фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване. В ПМС №55 от 30 март 2020 г., изменено и допълнено с ПМС 71 от 16 април 2020 г., са определени критериите и задълженията на работодателя в случаите, когато се възползва от компенсациите. В чл. 1, ал. 5, изр. 2 от ПМС №55/2020 г. е определено, че при установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно. Условие за получаване на компенсацията в тази хипотеза е работодателят да изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време, на работниците и служителите, за които получава компенсация, както и дължимите осигурителни вноски за съответния месец (в тази връзка чл. 1, ал. 9 от ПМС №55/2020 г.).

Какво се случва, ако бъде отказана компенсация на работодател, който вече е изплатил 100% възнаграждението и дължимите осигурителни вноски на работник, който е работил при установено намалено работно време в предприятието?

Съгласно чл. 271, ал. 1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Поради това работодателят няма право да направи удръжки върху изплатените суми за трудови възнаграждения на работника или служителя, независимо от това дали е получил компенсации.

Според предвиденото в Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени или неначислените брутни месечни възнаграждения. В тази връзка осигурителните вноски, начислени върху пълното трудово възнаграждение, са внесени на законово основание и не подлежат на възстановяване.

Ако имаме подаден максимален период за компенсиране от 3 месеца до 13 юли и в този период има болни лица измежду подадените в списъка, те нямата право на компенсации за дните, през които са в болничен. Тогава как се процедира? Фирмата кандидат уведомява ли държавата или държавата черпи информация по служебен път и коригира размера на заявеното плащане?

Обръщаме внимание, че обявеното извънредно положение е до 13 май 2020 г. В тази връзка липсва основание за подаване на заявление за изплащане на компенсации до 13 юни 2020 г. Освен това компенсациите се изплащат поотделно за всеки месец след изтичането на съответния месец. На това основание през април т.г. се изплащат компенсации само за дните от март т.г. Според ПМС №55/2020 г. компенсации не се изплащат за работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, и всеки работодател следва да се съобрази с това изискване при изготвяне на списъка на работниците и служителите, за които подава заявление за изплащане на компенсация.

При спиране на дейност на част от персонала фирмата трябва ли, както досега, да внася в бюджета пълните осигуровки (за сметка на работодателя и за сметка на служителя) на служителите, които са спрели дейност? Тоест счетоводно как следва да бъдат представени ведомостите - при подаване на информация към НАП и НОИ?

За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в от КТ работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение (чл. 267а от КТ). В този случай осигурителните вноски се дължат върху начисленото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя.

Очаква ли се работодателят да плати възнаграждението, което е получено от служителя през януари (с бонуси и други придобивки), или само сумата по трудов договор (без бонус)? Кой ще е референтният месец за възстановяване на осигуровки и на възнаграждението на служителите, ако през месец март е настъпила промяна на възнаграждението на конкретен служител?

Съгласно чл. 128, т. 1 и 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява и изплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор. Изчисляването на брутната работна заплата се извършва месечно, като в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са регламентирани изискванията към начина на изчисляването й. Периодичността на изплащането и размерът на допълнителните трудови възнаграждения, в това число и т.нар. бонуси, е в зависимост от договореното в индивидуалния или колективния трудов договор и приетите вътрешни правила за работната заплата.

Компенсациите, които работодателят получава, се изчисляват въз основа на осигурителния доход на съответния работник или служител за януари 2020 г.

Ако доходът на служител през януари 2020 г. надвишава максималния осигурителен доход, какво дължи работодателят: доплащане до 3000 лв. и осигуровки върху тази сума или доплащане до пълния размер на възнаграждението?

Работодателят е длъжен да начислява и изплаща уговореното трудово възнаграждение на работниците и служителите. Трудовото възнаграждение се договаря между страните по трудовия договор и е елемент от неговото съдържание (чл. 66, ал. 1 т. 7 от Кодекса на труда), като размерът на основното трудово възнаграждение при пълно работно време не може да бъде по-малък от минималната работна заплата, установена за страната. Брутното трудово възнаграждение се формира по начин, определен в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като няма пречка то да е по-високо от максималния осигурителен доход. Ако брутното трудово възнаграждение е по-голямо от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху възнаграждението, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2020 г. е 3000 лв.

Условие за получаване на компенсацията по ПМС 55/2020 г. е работодателят да изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, което може да е в по-голям размер от максималния осигурителен доход. Ето защо работодателят следва да изплати пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, а размерът на компенсацията, която ще получи съобразно ПМС №55, е 60 на сто от осигурителния доход за месец януари 2020 г. и съответните осигурителни вноски за сметка на работодателя.

Ако трудовият договор бъде предоговорен между служителя и работодателя и с него страните се съгласят доброволно да намалят работното време и възнаграждението, държавата ще плати ли 60% от това предоговорено работно време и възнаграждение?

При намаляване на работното време и на възнаграждението по взаимно съгласие между страните работодателят няма да отговаря на критериите за изплащане компенсациите съобразно чл. 1 от ПМС 55/2020 г.

Следва да се обърне внимание, че условия за получаване на компенсацията по ПМС №55/2020 г. са работодателят да е преустановил работата по реда на чл. 120в от КТ или да е установил непълно работно време по реда на чл. 138а от КТ - едностранно в условията на извънредно положение. В описаната хипотеза не е изпълнено нито едно от условията за получаване на компенсация, доколкото не се сочат данни работодателят да преустановява работата на лицата, с които е договорил непълно работно време и по-малко възнаграждение, нито да е установил непълно работно време със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ.

С какви данни се подават декларации образец 1 "Данни за осигурено лице", ако дружеството е издало заповед за установяване на непълно работно време от 8 на 4 часа в контекста на мерките 60/40? В смисъл, лицето работи 4 часа, а му се плаща като за 8 часа, остава неясно как ще се декларира и кое е водещо, за да бъде и коректно декларирането (предвид фактическата ситуация съгласно трудовото законодателство, че е работил 4 часа, за което има и заповед), и да са запазени осигурителните права на работника.

За да са изпълнени условията за получаване на компенсацията за работниците и служителите при установено непълно работно време, работодателят следва да изплати трудово възнаграждение като за работа при пълно работно време и този размер следва да бъде отразен в декларация образец №1. Подадените данни относно броя на отработените часове през месеца трябва да са в съответствие с реално отработените часове, независимо от размера на начисленото и изплатеното трудово възнаграждение, което се отразява в същата декларация.

С оглед на това, че Кодексът на труда е актуализиран чак на 24 март, как може да бъде издадена заповед от дата 13 март например с основание примерно чл. 120в от КТ (преустановяване на работата поради извънредното положение)? Може ли да се кандидатства с повече от една заповед - една с дата например 13 март и една на основание съответния актуализиран член от Кодекса на труда от дата 24 март или след това?

Разпоредбата на чл. 120в е в сила от 13 март.2020 г. При фактическо преустановяване на работата в периода от 13 до 24 март 2020 г. няма пречка да е издадена заповед на 24 март 2020 г., която да е в сила от 13 март 2020 г.