Луиз Бергхолм: В Швеция съветваме как да се правят нещата, а не ги забраняваме

Швеция е сравнително малка страна с 10 млн. жители и всички бяхме силно изненадани от този интерес към нас. Разбира се, ние не затворихме училищата и магазините си, докато много други европейски страни го направиха. И сега статистиките казват, че тук има починали около 4500 човека от COVID-19. Кривата на заболеваемостта беше наистина изгладена, но броят на починалите е по-голям, отколкото очаквахме и отколкото се надявахме, че ще бъде. Мисля, че има нужда от малко обяснение за статистическите данни. Деветдесет процента от починалите в Швеция са на възраст над 70 години, от тях 80% са живеели в домове за възрастни хора или са получавали социална помощ в къщите си. Това, в което се провалихме, е да предпазим възрастните и зависими от грижи хора. В момента в Швеция има много дебати за това и е нещо, което трябва да анализираме внимателно. Грижата за възрастните хора досега беше подложена на голямо напрежение, беше недостатъчно финансирана и с недостатъчно хора в нея. Според мен това е част от обяснението защо толкова много възрастни хора с нужда от грижа починаха през последните месеци.

Идеологът на шведския модел за борба с коронавируса - Андер Тегнел, беше цитиран да казва, че ако е трябвало сега да казва какво да се направи, е щял да предложи по-строги ограничения. Води ли се сериозен дебат по тази тема в Швеция?

Интервюто, за което споменавате, беше един доста дълъг разговор по една шведска радиостанция. Той каза доста ясно, че за него, както и за цялата агенция, която той представлява - защото той, разбира се, не взима решенията сам, за всички тях стратегията им е била правилна. В интервюто Тегнел каза само, че тази болест е нова, за вируса на етапа се знае съвсем малко и трябва да се учим в движение. Според него ние сме подценили заболяването в началните етапи, по отношение на броя заразени, които са дошли в Швеция. Ние мислехме, че вирусът е дошъл от шведски туристи в Италия и Великобритания, но се оказа, че болестта е дошла по-рано. Това, което той каза, че бихме направили, ако тогава знаехме по-добре какво се случва, е да ограничим броя на хората, които се събират на едно място, но и също така, че сме затворили места, които не е имало нужда да бъдат затваряни.

Една от основните идеи на шведската стратегия беше да се съхрани икономиката. Как беше засегната тя от епидемията?

Шведската икономика е силно зависима от износа и международната търговия. Тя винаги се влияе от глобалните трендове и какво се случва в основните ни търговски партньори. Шведската икономика пострада изключително сериозно, като последните прогнози са за спад на БВП със седем процентни пункта и безработицата да се увеличи до 10%. Секторът на услугите, изглежда, вече е стигнал дъното и в момента започва да се възстановява. Правителството трябваше да предприема много сериозни мерки, за да се прескочи пропастта, особено за малките и средните предприятия. Мерките бяха много сходни на тези в други страни, включително България - държавни гаранции за кредити, така че банките да са по-склонни да ги отпускат, отлагания на плащането на данъци, държавата заплаща част от заплатите, така че компаниите да запазят работещите в тях.

Мислите ли, че можем да влияем върху изхода от тази криза - да използваме възстановяването, за да наложим някакви политики?

Абсолютно. След като сега започваме възстановяването от кризата, според мен трябва да го използваме не за върнем напълно старото, а за да построим всичко по-добре. Според мен трябва да построим по-устойчиви икономики, а също и общества, като особено важно е да засилим дигиталната трансформация и зелените бизнеси, така че да сме по-отговорни към климата. Много е важно да използваме сегашния момент и всички инструменти за подкрепа на икономиката - включително и на европейско ниво, така че да тръгнем в по-устойчива посока.

Къде стои Швеция в европейския дебат за общия фонд за възстановяване на икономиката?

Както знаете Швеция е част от т.нар. Пестелива четворка. Ние смятаме, че ЕС трябва да има много важна роля във възстановяването на икономиките във всички държави в съюза, но в същото време смятаме, че парите за възстановяване трябва да се използват много разумно, защото това са пари на данъкоплатците. И ако искаме силен и обединен Европейски съюз, нашите данъкоплатци трябва да са сигурни, че техните пари се използват уместно. Накратко, ние подкрепяме фонда, но смятаме, че основната част от него трябва да са заеми, а не грантове.

Интервюто взе Алексей Лазаров