Твърде меките мерки срещу коронавируса бяха грешка, призна главният епидемиолог на Швеция
Изненадващото признание на Андерс Тегнел - идеологът на шведския подход към заразата, идва на фона на промяна в общественото мнение заради многото жертви
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Държавният епидемиолог на Швеция Андерс Тегнел, който е идеологът зад различната политика спрямо епидемията на коронавируса в страната, за пръв път призна, че леките мерки и липсата на съществени ограничения са били грешка. Пред шведското радио тази сутрин той се съгласява с интервюиращия го журналист, че в скандинавската страна са загинали твърде много хора и е трябвало да наложат повече ограничения, за да избегне високия брой жертви.
"Ако се сблъскаме със същата болест, с точно това, което знаем за нея днес, мисля, че ще изберем междинен вариант на това, което правихме досега, и това, което направи останалият свят", заявява Тегнел в интервюто, излъчено в сряда сутринта, съобщава Financial Times. "Очевидно има потенциал за подобряване на това, което сме направили. Щеше да е добре да знаем какво точно да затворим, за да предотвратим разпространението на вируса", казва Тегнел. Но добавя, че тъй като почти всички други европейски държави изведнъж са се затворили, е било трудно да се разбере кои мерки действат най-добре.
Признанието на Тегнел е изненадващо, тъй като месеци наред той критикуваше решенията на другите държави за строги карантини и беше категоричен, че подходът на Швеция е по-устойчив въпреки високата смъртност в страната. Държавният епидемиолог е поддръжник на тезата, че общественият живот не трябва да бъде прекъсван заради заразата, като така младите, здрави и активни хора, които не са твърде застрашени от здравни усложнения от коронавируса, ще прекарат болестта и много по-бързо обществото ще изгради колективен имунитет. Така скандинавската страна - за разлика от съседите си, затвори само училищата за ученици над 16 години и забрани събиранията с повече от 50 души. Но само съветва да се избягват пътуванията и да не посещават роднини и болни, без да забранява. Магазините, ресторантите и фитнесите и целият друг бизнес останаха отворени.
Заразата обаче бързо проникна в старческите домове, взимайки хиляди жертви. Редом с това проучване за имунитета на жителите на Стокхолм показа, че едва 7.3% от тях имат антитела. Така шведската столица е също толкова далече от колективния имунитет (който изисква поне 70% от населението да е имало допир с вируса), колкото и всички останали страни, които взеха тежки мерки. Освен това въпреки липсата на ограничения прогнозите за шведската икономика са не особено по-добри от тези за останалите европейски страни. Проблем възникна и в отношенията със съседните държави по повод отварянето на границите в скандинавския "балон", като Дания и Норвегия разрешиха пътуването между тях, но не и с Швеция.
Според данните на Worldometers Швеция e десетата най-засегната страна в Европа с 38 хил. регистрирани заразени, или около 3800 случая на 1 млн. население. Това е значително повече от Дания, която първа в Европа наложи строги ограничения (общо 12 хил. заразени и около 2000 случая на 1 млн. население сега) и Норвегия (8500 хил. заразени и около 1500 случая на 1 млн. население). Голямата разлика обаче е в смъртността, като в Швеция тя достигна 4500 души, или 450 на 1 млн. души, докато в Дания е 100 на 1 млн., а в Норвегия - 44. По този показател Швеция е пета в Европа - след Белгия, Испания, Великобритания и Италия.
Шведите като цяло подкрепяха различната държавна политика, която разчита много на тяхното лично чувство за отговорност. Общественото настроение в страната обаче, изглежда, се промени в последната седмица, след като стана ясно, че в седемте дни до 2 юни смъртността на човек от населението в Швеция е най-висока в света. Огромна част от жертвите са от домове за възрастни хора, което се превърна в трагедия за страната.
"Всяка седмица, която минава, общественото обсъждане за мерките се разраства", заявява Ханс Уолмарк, депутат от опозицията вдясно, цитиран от FT. Той казва, че обществеността се тревожи от три неща: високата смъртност в домовете за възрастни хора, която кара много хора да се "срамуват"; невъзможността да се подсигури схема за масово тестване за COVID-19; и затворените граници за шведите, което води и до по-критичен тон в медиите. "Всички тези неща водят до по-критична дискусия", добавя той.
Под натиска от опозиционни партии правителство в понеделник заяви, че ще назначи комисия, която да анализира подхода на страната към коронавируса преди лятото.
По-късно през деня на редовната пресконференция Тегнел опита да подчертае, че неговите изявления не трябва да се тълкуват като отричане на действията на Швеция в кризата в коронавируса. "Все още вярваме, че стратегията е добра, винаги има подобрения, които могат да се направят, поглеждайки назад във времето ", заяви той, цитиран от Svd.se.
На въпроси на журналисти за това какво точно Швеция би могла да направи по различен начин, Андерс Тегнел специално спомена мерките в домовете за възрастни хора. "Би било значително по-добре, ако имахме още по-добра подготовка за възрастните хора, също би било добре, ако капацитетът за тестване бе увеличен по-бързо:, каза той.
2 коментара
Последно леките или твърдите мерки са грешка? Некво противоречие между заглавието и съдържанието имаме тук...
До коментар [#1] от "mranderson":
Твърде леките, г-не. Никакво несъответствие няма. Добре, че съществуват тези държави - Швеция и Беларус, че да затварят устите на умниците, които бяха готови да жертват родителите си в името на икономиката.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.