Наистина ли 280 хил. българи са изкарали COVID-19 на крак?

1. Направените дотук тестове не са представителни и от тях не могат да се вадят изводи за здравния статус на цялото население на България.

• През последните два месеца тестове с PCR по линия на здравните власти са правени предимно на хора със симптоми и на техни контактни лица, както и на хора от рискови групи, в огнища на заразата и т.н. Така е много по-логично да се приеме, че съотношението болни/здрави сред тестваните хора е неколкократно по-голямо, отколкото би било в цялото население.
• Резултатите от тестването срещу заплащане в частните лаборатории също са далече от представителни. Първо, защото те не са достъпни за всички - цената е ограничаващ фактор, а друг е локацията - частни лаборатории има само в по-големите градове (които пък по принцип са по-благоприятна среда за развитие на епидемията). И второ, през тях според наблюденията на работещи в самите лаборатории също минават предимно хора, които имат или са имали скоро симптоми или смятат, че са били изложени на риск.
• Реално по-правдива картина биха показали данните от масовите изследвания, които в момента правят големите работодатели в България сред служителите си. Тези данни обаче не са разграничени от общите и не са публично достъпни, за да могат да се анализират в цялост. Знае се например, че една от големите търговски вериги не е засякла нито един случай сред над 2800 тествани служители. 22 случая пък бяха засечени в завода за авточасти на Kostal в Пазарджик, който е най-големият у нас и в него работят над 2 хиляди души. Това показва доста ниски нива на заболеваемост - за каквото говорят и официалните данни.

2. Данните от лабораториите не са напълно ясни.

• Официално от щаба отчитат направени малко над 70 хил. PCR теста. Принципно на всеки пациент със съмнения за коронавирус се правят по няколко теста, докато се докаже болестта и след това (при повечето) да се докаже оздравяването му. Досега от щаба никога не са посочвали броя на тестваните хора, а само броя на направените тестове (за което и често са критикувани) и е ясно, че изследваните хора са в пъти по-малко от 70 хиляди. В резюмето на д-р Тодоров обаче се говори за 61 хил. души, тествани с PCR. Това разминаване не е изяснено.
• Отделно в резюмето на лабораторните данни се посочват и 31 хил. души, тествани за антитела. Не става ясно обаче дали хората, изследвани с PCR, и тези с бързи тестове са различни или част от тях се припокриват, т.е. дали един и същ човек е бил тестван и с двата вида тестове. Ако има припокриване, това би намалило посочения процент на заразените.

3. Данните от тестовета за антитела трябва да се разглеждат с много голяма критичност, защото те все още дават прекалено много недостоверни резултати

• Здравните специалисти в световен мащаб се обединиха около мнението, че серологичните тестове масово все още са до голяма степен неточни. Дори тези, които уж демонстрират по-коректни резултати при изпробването им, не са минали проверката на времето - за да се докаже напълно коректността им, трябва да се направят проучвания с множество фокус групи и хиляди участници. До момента никой не е завършил подобно проучване, а тестовете се пускат на пазара най-вече заради спешността на ситуацията.
• Проучванията с бързи тестове у нас - освен че трябва да се приемат с едно наум, също така не показаха еднозначна картина, както отбеляза тази сутрин и председателят на щаба ген. Мутафчийски. В Банско, където имаше наложена пълна карантина заради огнище в ски зоната, положителни за антитела са 112 от изследвани 2200 души, или малко над 5%. В същото време изследване през април сред над 1000 полицаи показа едва 7 положителни теста, подобни бяха резултатите и след тестване на над 1000 военни. Това накара представители на щаба да стигнат до извода, че българското население е масово "девствено" по отношение на коронавируса. В Пловдив в момента се провежда масово тестване на случаен принцип, което би могло да е по-правдоподобно поне като представителност, но все още няма резултати.
• Големи надежди, че населението масово вече е имало досег с болестта - с десетки пъти повече засегнати, отколкото могат да засекат тестовете, всъщност имаха много държави. Надеждите за колективен имунитет обаче не се оправдаха дори в най-засегнатите страни - САЩ, Италия, Испания и др. Само преди 2 дни резултатите от Мадрид - най-масово и тежко засегната столица в света, показаха едва 5% население с антитела. Данните от Стокхолм са особено показателни. В столицата на Швеция, където ограничителни мерки почти не бяха взети - модел, на който точно е защитник доц. Мангъров, също са толкова далече от колективния имунитет, колкото и всички останали. С антитела са малко над 7% от населението.

4. Измерването на смъртността по време на пандемия е изключително трудно и отваря широки опции за спекулации

Изчисленията на доц. Мангъров и компания сочат към смъртност у нас от 0.04%, което е много ниска стойност - под тази за грип, която в световен мащаб е около 0.1%. Така според него то доказва убеждението му, че новият коронавирус не е по-опасен от грипа.

• Насред пандемия обаче истинската смъртност се мери трудно, още повече когато става дума за непозната болест, чиито проявления още не са добре проучени. Коронавирусът невинаги убива с пневмония - много често причинява фатални проблеми в други важни органи - бъбреци, сърце, кръвоносни съдове и др. Смъртта на хиляди хора, особено възрастни, в редица държави остава неясна дали е заради коронавирус или не, като не всички са тествани. На практика страните дори нямат еднаква методология за броене на жертвите на коронавируса.
• Така изчисляването на смъртността е отворено за интерпретации. Наскоро например професор Джон Йоанисис от Станфорд пусна изследване, което твърди че смъртността от коронавируса е между 0.02% и 0.4%, т.е. в обхвата на тази от грип. За база той ползва 12 отделни изследвания на групи хора с тестове за антитела, като взима броят на тези с положителни резултати за основа. Методите му обаче са силно критикувани от други учени, които посочват както недостоверността на тези тестове, така и избирателността на изследванията - едно от тях например е сред проби от кръвни донори, които принципно са в много добро здраве, но пък не е включено например испанското проучване за антитела, което води към извод за поне около 1.4% смъртност.

5. Огромното разминаване с официалните данни

За почти пет месеца борба с новия вирус вече е ясно, че мнозина карат болестта безсимптомно, което навежда на мисълта, че заболеваемостта наистина е по-висока, отколкото се доказва с тестове. Колко точно по-висока обаче и дали съотношението е еднакво навсякъде по света остава неясно. Единствените факти, както многократно са отбелязвали и от СЗО, са тези, които ни разкриват диагностиката и емпиричността. За България всъщност те показват една съвсем нормална средностатистическа картина:

• Диагностицираните с коронавирус у нас са малко над 2300 души, или 335 души на 1 млн. население. По този показател страната ни заема 91-о място от общо 215 страни.
• 120 са жертвите на болестта, което е 17 смъртни случая на 1 млн. население. По този показател България е на 68-о място от 215 държави.
• Смъртността (или по-скоро - съотношението между регистрирани случаи и починали заразени) е около 5.2%, която е съпоставима с тази в много други държави - средно за света официално тя e 6.5%.
• Към момента в България има около 1500 активни случая, от които около 290 са хоспитализирани (19%), а 31 са в интензивни отделения (2%). Тези данни напълно съвпадат със средните стойности за света, които са около 20% хоспитализирани и 2% критични случаи.
• Ако приемем за вярна една от средните стойности на смъртността (например тази от Мадрид - 1.4%) и пресметнем броя на хората, срещнали се с вируса в България, през починалите до момента тук (120 души), това означава, че заразени са били 8571 души. Иначе казано, установени са 27% от всички инфектирани, което отново е в средните стойности на това, което се предполага, че се случва по света.
• Друга формула имат в пък в българския кризисен щаб, според който с тестове успяваме да намерим 1 на 6 заболели. Ако това е така, засегнатите от болестта у нас са малко над 13 800 души - значително повече от официалната бройка, но много далече от посочваните от д-р Тодоров и доц. Мангъров 270-280 хиляди. При тази заболеваемост смъртността би спаднала под 1% - ниска, но не и нетипична стойност (тя е подобна например в по-слабо засегнатите германски провинции).

Официалните данни всъщност не показват някакво чудодейно протичане на болестта в България - със стотици хиляди заразени, но само шепа тежко болни и починали. Напротив - ниският брой на жертвите на вируса всъщност говори, че заразата досега не е била широко разпространена у нас и именно това прави България застрашена от евентуална втора вълна.

Щеше да е хубаво доц. Мангъров да е прав. Уви, този път най-вероятно не е.