Последният лъч на София

Всъщност това е само една част от третия лъч, като в началото на 2021 г. предстои пускането на още 4 станции до кв. "Овча купел". Общо за тези 12 станции на метрото са дадени 398.2 ми л. евро без ДДС, от които 321.8 ми л. евро са безвъзмездна финансова помощ от оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Прогнозата е третият лъч от "Хаджи Димитър" до "Овча купел" да привлече още 90 хил. нови пътници.

"Прогнозата е през първата година натоварването по третия лъч да е 50%, през третата - 75%, а след това да достигне над 90%", твърди инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД Фотограф : Надежда Чипева

Преди промяната на общия устройствен план на столицата през 2009 г. от Столичната община всъщност искаха третия метродиаметър да бъде изграден като наземно леко метро. В самия план по-късно обаче беше предвиден "скоростен трамвай". Следват години на спорове и недомлъвки, като най-накрая след настояване от страна на инициативата "Спаси метрото" и след осигуряване на финансиране от ЕС е взето решение метрото да е класическо. "Това е нормално метро със същия капацитет. Единственото "леко" в него е подвижният състав, който е алуминиев", обясни директорът на "Метрополитен" инж. Стоян Братоев за "Капитал".

По пътя на железницата

Метрото се представя като визитна картичка на ГЕРБ, но реалният дял на общината във финансирането му е доста малък. Фотограф : Надежда Чипева

Новото метро ще промени значително движението в града, защото минава през основни централни части, които досега не са били обвързани с подземния транспорт. Така до ключови локации ще може да се стига значително по-бързо и ще се избегне нуждата от прекачване от метрото на наземен транспорт. Големият бонус ще е за квартали като "Красно село" и "Хаджи Димитър", чиито жители ще могат за първи път да "почувстват" реалната си близост до сърцето на града. Осен това "Овча купел" и "Горна баня" най-накрая ще бъдат на фокус, което пък се очаква да повлияе на инвестициите в инфраструктура там и впоследствие да доведе до поскъпването на имотите. Въпреки това общината не трябва да разчита, че метрото ще развие от само себе си тези райони, а следва да работи целенасочено за по-доброто качество на живот в тях. В противен случай единствената функция на подземната железница остава транспортирането на граждани от един неприветлив участък до друг.

"Цялата трета линия ще допринесе за намаляване с до 25% трафика в зоните, където ще минава подземната железница. Вредните газове ще спаднат с 18 хил. тона годишно, а времето за пътуване ще се намали с около 90 хил. човекочаса. Очакваме пътниците в метрото да достигнат 650 хил. на ден", заяви Братоев.

Завой към ИКЕА

След пускането на третия лъч посоката за развитие на метрото обаче става все по-неизвестна. Това, с което общината разполага засега, са няколко проекта и надежди за осигуряване на финансиране. Най-близо е идеята за продължението на третия метродиаметър от "Хаджи Димитър" до квартал "Левски-Г". "Метрополитен" вече пусна поръчката за предвидените три метростанции на стойност 220 млн. лв., като през юни стана ясно, че в търга са участвали единадесет кандидата. Другото планирано разширение е значително по-голямо - шест станции от "Военна академия" до кварталите "Гео Милев" и "Слатина". По думите на Братоев документацията за този участък вече е готова и "съвсем скоро ще бъде обявен търг". Трудното в случая е, че за да осъществи тези намерения, общината ще трябва да кандидатства по новия програмен период, който обаче предвижда по-голям процент собствено финансиране.

От друга страна, общината разполага с изработен план за продължаване на метрото от Бизнес парка в кв. "Младост 4" до Околовръстния път с връзка със Симеоновския лифт. То предвижда две метростанции и голям буферен паркинг при новата лифтова спирка. Проектът беше задвижен за пореден път през май тази година, когато регулационният план беше представен в комисии в общинския съвет, но в крайна сметка не беше приет заради опозиционния натиск от страна на съветници от "Демократична България" и независимия Борис Бонев. Основният контрааргумент тук е, че така с общински средства ще се обслужват ограничени частни интереси - зоната е наситена с търговски центрове, но за сметка на това е доста слабо населена и именно тук идва въпросът за чие удобство се мисли. Ден преди пускането на третия лъч изпълнителният директор на "Метрополитен" обаче отстъпи крачка назад, когато каза в ефира на БНТ, че метрото може и да не продължи в тази посока. Той посочи, че следва да се направят проучвания кои участъци на столицата са най-натоварени, за да се направи продължение именно там.

И "Люлин"

Другият проект, за който вече са дадени средства за изработка, е за удължаване на първата линия в "Люлин". Идеята е да има ново трасе с две метростанции, което да минава под бул. "Царица Йоанна" и да стига до Околовръстния път. Целта е пристигащите коли от автомагистрала "Струма" да не влизат в града, а да спират там на буферен паркинг. Това обаче е на много ранен етап и тепърва ще има дискусии.

И макар че новите разширения на метрото винаги водят до въпроса "а кога и при нас", а има и смели надежди за продължения до Банкя, Божурище или дори Перник, столицата не може да разчита единствено на това. Близките години, през които не се очакват повече големи инвестиции в метрото, могат да се използват за подобряване на наземния транспорт. София например може да наблегне върху трамваите, каквато беше препоръката и на датския архитект Ян Геел, а освен това трябва да се фокусира върху периферните квартали, които нямат бърз достъп до центъра.