Пари в каналите

Близо 1 млрд. лв. от плана за възстановяване ще бъдат насочени към модернизиране на селското стопанство

Деница Ватева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.

Макар често да се пропуска, земеделието е един от основните сектори, които трябва да претърпят сериозна реформа за постигането на европейските цели за нисковъглеродна икономика. Възможностите за оптимизации там са огромни, тъй като досега инвестициите в енергийна ефективност, дигитализация и възобновяеми енергийни източници са малко. Затова Планът за възстановяване и устойчивост на ЕС задължително изисква част от инвестициите, които страните членки ще правят, да са насочени именно към селското стопанство.

България формално е изпълнила това, като заделя почти милиард за сектора. Огромната част от средствата обаче са за ремонт на напоителни съоръжения - 848 млн. лв. Това е най-високата в новата история на страната сума за подобна цел, но е пределно ясно, че с нея трудно ще се постигнат очакваните реформи. Според доста общото описание в самия документ ще се постигне основно "значително намаляване на загубите на вода при едновременно нарастване на поливните площи", както и предотвратяване на риск от бедствия.

Как точно е определена сумата и какво ще включват ремонтите на този етап обаче не е ясно, тъй като конкретни параметри не са посочени в проекта. Знае се само, че всички дейности ще трябва да се случат в доста кратък срок - до 2023 г., което поставя под огромен риск реализацията на проекта. Ремонтът на всички подобни съоръжения ще изисква поне няколко големи поръчки, а всяка от тях традиционно се забавя месеци, а понякога и години.

Пред пълен разпад

България има наследена от социализма огромна по обем напоителна инфраструктура, включваща над 6400 км канална мрежа, повече от 9 хил. км подземна водопроводна мрежа и стотици язовири и помпени станции. Нуждата от инвестиции там е значителна. В последните години се използват скромните между 4 и 8% от напоителните системи в страната, загубите на вода са огромни, а съоръженията предимно се рушат. Дотолкова, че в изготвена стратегия за хидромелиорации през 2016 г. Световната банка изчисли, че са необходими 1 млрд. лв. за възстановяването им. От Министерството на земеделието обясниха за "Капитал", че сега се предвижда реконструкция, възстановяване и модернизация на 165 обекта от хидромелиоративната инфраструктура - напоителни канали, напоителни полета, помпени станции, тръбопроводи, водохващания и язовири, и 102 обекта за отводняване, които са в активите на държавната компания "Напоителни системи".

В момента държавното дружество работи по други проекти за ремонт на съоръжения с финансиране от Програмата за развитие на селските райони, които обаче вървят с доста бавно темпо: след години протакане мярката бе отворена едва през лятото, компанията подаде проекти за близо 115 млн. лв. без ДДС, но при бюджет от около 89 млн. лв., и все още не е подписала договори, крайният срок за които е до декември. За сметка на това проведе предварително, под условие, обществени поръчки за евентуалното изпълнение на проектите, които обаче потънаха в обжалвания в Комисията за защита на конкуренцията.

Така предвид досегашния опит и скандалите, включително и корупционни, в които "Напоителни системи" периодично затъва през последните години, изпълнението на новия амбициозен план за възстановяване на поливното земеделие изглежда трудно.

Дигитални решения

Извън напояването държавата планира да даде и 102 млн. лв. за дигитализиране на земеделието. Накратко става дума за два основни елемента: създаване на цялостна електронна информационна система в земеделието и дигитализация на земеделските стопанства.

Първият предвижда изграждане на няколко модула: за употребата на торове и препарати за растителна защита, за вписване и проследяване на вноса, производството, търговията и съхранението на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, за проследяване "От Фермата до трапезата", за онлайн обучение на земеделски стопани, както и мрежа за комуникация от полеви и водни сензори, която да осигурява данни за почвена влага, температура на въздуха и почвата и количество на валежите. "Системата ще позволи да се електронизират информационните потоци както в самата администрация, така и между нея и софтуерите за управление на земеделските стопанства", обясняват от земеделското министерство.

Вторият елемент е свързан с предоставяне на ваучери за земеделските стопани, които да внедряват системи за прецизно земеделие и да се осигуряват умни ушни марки за проследяване на животните.

"Конкретните суми за дигитализация на земеделието предстои да бъдат допълнително уточнявани. Проектната идея включва около 90% от разходите по проект е-земеделие да бъдат заделени за ваучери за прецизно земеделие и умни ушни марки", казват още от ресорното министерство. Това би означавало, че от общата сума грубо около 90 млн. лв. ще бъдат насочени към частния сектор.