Къде се горят опасните отпадъци

Медицинските отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното е в инсинератора в двора на Александровска болница, стопанисван от Предприятието за управление на дейности по опазването на околната среда (ПУДООС) към екоминистерството, а другото е инсталацията за изгаряне на отпадъци на фирмата "ЕкоСейф" в Девня. Пестицидите пък могат да се унищожават само в инсинератора на "ЕкоСейф", защото само той има разрешително да ги изгаря. Нещо повече - фирмата заедно с хърватското дружество ИНД-ЕКО в консорциума "Индекосейф" е спечелила обществената поръчка на ПУДООС в средата на 2018 г. на стойност близо 6.5 млн. лв. за преопаковане, транспортиране на пестициди и почистване на складовете след това в няколко области в страната. Като се планираше тези, които съдържат живак, да се изнасят в чужбина, където има технология за обезвреждането им, защото в България такава няма. Поръчката е част от българско-швейцарската програма за сътрудничество, по която бяха отпуснати средства за разчистването и обезвреждането на пестициди, останали по различни складове из страната още от социалистическо време. От интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки се вижда, че консорциумът не е успял да приключи работата си в срок до края на 2019 г. и се е наложило да удължи дейността си с половин година, като е платил неустойка за това. Обяснението на забавянето, което даде тогава екоминистърът Емил Димитров, беше, че при започването на работата количествата пестициди из страната са се оказали повече, отколкото са очаквали от министерството.

Какво се предвижда

Инвестиционното предложение на "ЕкоСоник" за новата инсталация включва изграждането на инсинератор с ротационна пещ за изгаряне на твърди, пастообразни и течни отпадъци с капацитет 95 т на денонощие. Като става въпрос за битови домакински, промишлени и производствени неопасни отпадъци, опасни отпадъци и такива от хуманитарното и ветеринарното здравеопазване, както и животински продукти. Предвижда се отпадъците първо да се изгарят при температура от 950 до 1050 градуса, а след това димните газове да отиват във вторична камера за пълно изгаряне при температура до 1200 градуса. Топлинният потенциал на остатъчните газове пък ще бъде използван за производство на електрическа енергия.

Данита Заричинова от неправителствената организация "За Земята" обаче вижда няколко пропуска в инвестиционното предложение на "ЕкоСоник". "След изгарянето на отпадъци остава пепел, която също е опасна, но никъде в документа не пише какво ще става с нея. Това предложение задължително ще трябва да мине през ОВОС, защото в уведомлението се говори за замърсяване на водата с тежки метали", казва тя. По думите й не е много ясно каква точно очистка ще се използва.

Тома Белев от коалицията "За да остане природа в България" смята, че проблемът с това инвестиционно предложение е, че в него няма описание на конкретния вид инсинератор, който ще се използва, както и конкретната система за пречистване. "За мен това не е инвестиционно предложение, защото в него трябва да е много ясно какво ще се прави и по какъв начин ще се прави. Трябва да е ясно коя е технологията, за да може да се прецени дали е най-добрата", казва той. А по повод сега действащия инсинератор Белев посочва, че голямото притеснение на хората от Девня е, че в него могат да се горят пестициди. "След изказването на министър Емил Димитров от сдружението "Дишай Девня" силно бяха притеснени и се обърнаха към нас. Ние направихме проучване и попитахме фирмата - производител на инсинератора, дали този тип инсталации могат да горят пестициди. Те отговориха, че може, но пестицидите трябва да се размесват с останали други отпадъци и така да се горят. Това обаче не отговаря на разрешителното на фирмата "ЕкоСейф", което им позволява да горят само един вид отпадък. Не могат да горят смесен - битов и пестициди. А това означава, че те изобщо не могат да горят пестициди. Не могат да горят и течни пестициди, защото този тип инсенератори не могат да горят безопасно отпадъци с над 50% влажност.", казва Белев. И добавя, че по тази причина преди около две седмици са поискали от министъра на околната среда да възобнови административното производство по издаване на разрешението и да се премахне от него разрешението на фирмата да гори пестициди.

По думите му обаче няма проблем в инсинератора да се изгарят медицински отпадъци. "Тези инсинератори са предназначени основно за битов и медицински отпадък", казва той.

Кой стои зад фирмите

От сдружението "Дишай, Варна" акцентират върху фирмите, които стоят зад сегашния инсинератор, и плановете да се построи още един. Във видео, публикувано на страницата на организацията, Добринка Иванова, жител на кв. "Химик", обяснява, че предложението за изграждането на мобилната инсталация първо е на фирмата "Ви Пи Екосолюшънс" (косвено свързана с бизнесмена Валентин Златев), след което съоръжението и разрешителното е прехвърлено на "Екосейф", което в края на януари внесе инвестиционно предложение за увеличаване на капацитета на сега действащия инсинератор, но впоследствие се отказа, а сегашното инвестиционно предложение е на "ЕкоСоник". Едноличен собственик на последното дружество е Станислава Евтимова, която е и съсобственик в "ЕкоСейф". Двете дружества са регистрирани на един и същ адрес в София - бул. "Христо Ботев" 28. Фирмата "ЕкоСейф" е създадена през 2017 г., като първоначално едноличен собственик е била Станислава Евтимова, но година след това прехвърля част от собствеността на "Пърфект пропърти портфолио" EООД, собственост на Симона Проданова, която пък го е придобила от "Ив адвайзърс", чийто адрес е също на столичния бул. "Христо Ботев" 28. Любопитно е, че според публикуваните в Търговския търговския регистър финансови отчети на "ЕкоСейф" приходите на дружеството за 2017 г. са 16 хил. лв., а за 2018 г. нарастват на малко над 1 млн. лв. През май миналата година дружеството взема кредит за малко под 2.4 млн. лв. от Българо-американската кредитна банка, но в края на същата година го погасява.

Никой не стои зад нас

"Никой не стои зад нас. Борим се сами", каза пред "Капитал" собственичката на "ЕкоСоник" и съсобственичка в "Екосейф" Станислава Евтимова. Тя обяснява, че сега действащата инсталация и площадката винаги са били собственост на "ЕкоСейф". Титуляр на разрешителното до август 2019 г. е била фирмата "Ви Пи Екосолюшънс", след което разрешителното е било прехвърлено на "ЕкоСейф", а това на "Ви Пи Екосолюшънс" е прекратено. Към настоящия момент титуляр на разрешителното за третиране на отпадъци на площадката в Девня е само и единствено "Екосейф". Евтимова е категорична, че от март с оглед извънредната епидемична ситуация инсталацията гори предимно отпадъци от COVID-19, генерирани от болниците в страната, и никога не е била използвана за унищожаване на пестициди. "Можем да горим пестициди, но никога не сме го правили", заявява Евтимова. Дружеството има спечелени обществени поръчки за медицинските отпадъци на Правителствена болница, ВМА, "Майчин дом", ИСУЛ и други болници.

По думите й филтърната система на съоръжението е толкова добра, че през нея излизат само и единствено пречистени газове. "Диаметърът на комина на нашата инсталация е 20 см, като преди да се изпусне в атмосферата, пречистеният въздух минава през 360 керамични филтъра. За сравнение - две печки на дърва изпускат повече диоксини и фурани, отколкото коминът на инсинератора", казва Евтимова. От самото изгаряне на отпадъците пък се отделят между 3 и 5 процента пепел, която се събира и след това се предава на депа за опасни отпадъци в страната, които са строго регламентирани. Тя дава и пример с инсинератора в двора на Александровска болница в София, който работи от 2003 г. "Моделът е много по-стар от нашия и въпреки това никой от живеещите наблизо хора не се е оплакал, че има миризма, въпреки че той се намира в центъра на София, в непосредствена близост до жилищни сгради", казва тя и добавя, че отпадните води от инсинератора в Девня се събират във вкопани в земята цистерни и след това се извозват до пречиствателната станция, така че вододайната зона на Девня не е застрашена от замърсяване от инсталацията.

"Всички говорят за кръгова икономика, но пропускат, че част от опасните отпадъци не могат да се рециклират и трябва да се горят. Според статистиката генерирането на тези отпадъци в България постоянно нараства, като за 2017 г. те са 14 млн. тона по данни на НСИ, а медицинските отпадъци във времето извън пандемията са между 10 и 12 хил. тона на година", казва Евтимова. А на въпроса защо в инвестиционното предложение за новия инсинератор не е е посочен видът му отговаря, че това е само заявено намерение и ще направи това на по-късен етап.

Инвестиционното предложение е направено още преди два месеца, но до този момент от МОСВ, които трябва да дадат насоки, все още не са дали отговор. Ако то бъде одобрено, след това ще трябва да мине през процедура по ОВОС.