Как започва вносът на боклуци в България
Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Логиката на операцията е проста. Ако си в развита държава, обикновено има доста строги екологични изисквания какво да правиш с отпадъците. Спазването им е скъпо и с това и изкушението да изпратиш боклуците си другаде, където не обръщат толкова внимание на това, е голямо.
За да не се превърнат развиващите се страни в сметища, има различни ограничения - забрана за износ на опасни отпадъци от страни от ОИСР към такива извън клуба на богатите, забрана за износ за депониране и т.н.
България обаче, изглежда, е една от приятните потенциални дестинации за заобикаляне на правилата в Европа. Страната е в ЕС, така че режимът за презгранични пратки от отпадъци не е толкова тежък. На теория важат същите правила като в останалите части на съюза, само че контролът от институциите е по-слаб. Това позволява на захваналите с този бизнес да реализират приятна свръхпечалба - те получават същата цена на тон от желаещите да им продадат, но без да инвестират в технологии за покриване на същите екологични изисквания. Показателно е, че от 2010 г. до 2017 г. вносът на отпадъци в България се е увеличил близо пет пъти. Първоначално страната е традиционен вносител на метални отпадъци, акумулатори и стари батерии, но след 2013 г. започват и доставки от Италия и Великобритания на т.нар. твърдо гориво от боклук - RDF и SRF.
Труден старт
Макар сега големият шум да е около ТЕЦ-овете на Христо Ковачки, всъщност първоначалната идея да се печели от чуждия боклук не е негова. Хора от бранша разказват, че пътеката е отъпкана от няколко фирми, свързани с доскорошния директор на "Лукойл България" Валентин Златев, които започват да договарят внос от Южна Италия още през 2014 г.
Темата попада и в италианските медии, които през 2016 г. разказват за първите бали, които ще напуснат страната и ще потеглят към България, когато е получено одобрение от българските власти за 35 хил. тона. Според публикациите консорциум от италианските компании De.Fi.Am и Ecobuilding печели поръчка за 14 млн. евро от община Джулиано да отработи балирания й боклук. Тя е сключила договор с българската "Ес Ер технолоджис (Ес Ер Те)" той да бъде експедиран с кораби от Неапол до Бургас и оттам те трябва да отидат в площадката за третиране на отпадъци на фирмата в депото в бургаското село Братово, а след това не е съвсем ясно.
Според източници планът е те да се горят главно в "Девня цимент" и ТЕЦ-овете на Ковачки в Сливен и Русе. В един момент обаче циментовият завод отказва да приема този боклук, който по документи е RDF, но на практика е частично сепариран боклук и не е преминал през специална обработка, която изисква изсушаване. С Ковачки също не се стига до споразумение, но подозренията в бранша са, че именно тогава той е видял потенциал и е започнал сам да внася боклук, а Златев се е отказал от този бизнес.
Съдбата на италианските бали на Златев не е напълно ясна - според италиански публикации договорката с България пропада и потокът на боклука потегля към Португалия, откъдето са получени нужните регулаторни одобрения. Така или иначе конфликтът на De.Fi.Am с "Ес Ер технолоджис" е видим и в отчетите на българското дружество. Според тях през 2017 г. италианската компания завежда дело в Италия за неизпълнени ангажименти и уронване на репутацията. Претенциите са за 1.18 млн. евро. Делото е прекратено през 2018 г., тъй като договорите между двете са съдържали клауза за арбитражна подсъдност при спорове в България. Затова и "Ес Ер технолоджис" завежда дело в Софийския арбитражен съд срещу De.Fi.Am, като на свой ред претендира, че има дължими вземания за 494 хил. евро плюс 29 хил. евро лихви по тях.
Къде е Златев в цялата схема
Фирмата "Ес Ер технолоджис" е създадена под името Ви Ей Пи през 2012 г. Връзките с Валентин Златев се появяват около 2014 г., когато 30% дял придобива Асен Найденов - той е в управата на кипърското Agriway Holdings Limited, чрез което Златев официално се декларира като собственик на хотелиерския си бизнес. Останалите съдружници в "Ес Ер технолоджис" са "Ви Пи комодити трейдинг" на Юлиан Проданов (по-рано през годините делът е собственост на брат му Васил) и гръцкият гражданин Константинос Сукос. През 2018 г. е променено и седалището на фирмата на софийската улица "Постоянство" 67А, където е и централата на всички известни дружества на бизнесмена като "Агрохолд" и "Тера тур сервиз".
Скоро след влизането на Асен Найденов бизнесът на "Ес Ер технолоджис" потръгва. През 2015 г. дружеството печели обществена поръчка на община Бургас за 14.55 млн. лв. с предмет "Тестване на иновативна технология за третиране и оползотворяване на битови отпадъци в различни режими на работа". Според инвестиционното предложение трябва да се изгради мощност, способна да преработва 180 хил. т отпадък, но съоръжението се оказва пълен провал и така и не заработва според плановете.
Чрез него обаче "Ес Ер технолоджис" се сдобива и с терен за ползване в депото "Братово". В следващите години в консорциуми с други фирми печели петгодишни договори и за оператор на депата в Стара Загора и Пазарджик. Според отчета на "Ес Ер технолоджис" за 2018 г. се предвижда през тази година в Стара Загора да се инсталира италианска мобилна система за предварително третиране на твърди битови отпадъци с капацитет до 200 хил. т. Освен това дружеството е и партньор на МОСВ по програма на Европейската комисия LIFE - BULRECE. В рамките на проекта тя ще трябва да прилага "новаторски метод за намаляване на депонираните отпадъци" на територия 335 516 кв.м (стари сметища, подлежащи на рекултивация).
Интересни връзки
Паралелно с рокадите в "Ес Ер технолоджис" през 2014 г. има промяна и в друга свързана с "Ес Ер технолоджис" фирма - "Ви Пи екосолюшънс". Тя е основана през 2013 г., като първоначално е еднолична собственост на "Ви Пи комодити трейдинг", а управител й е Никола Нитов - бивш кмет на Правец (2009 - 2012) и ръководител на местната структура на ГЕРБ. През 2014 г. самият Нитов придобива 60% дял, а година по-късно го прехвърля на Асен Найденов. "Ви Пи екосолюшънс" стана известна като фирмата, която срещу 15 млн. лв. трябва да отстрани опасния трихлоретан от площадката на фалиралия завод "Полимери" край Девня. "Капитал" опита да се свърже с управителя на "Ви Пи екосолюшънс" Петя Томова, но тя не отговаряше на посочения за връзка мобилен телефон.
В ръководствата на дружествата също фигурират интересни лица. Управител на "Ес Ер технолоджис" и на едно от дъщерните дружества на "Ви Пи екосолюшънс" е Антон Павлов, който до 2014 г. е главен енергетик на "Лукойл България". След това става зам.-министър на енергетиката във второто правителство на Борисов и член на борда на БЕХ. В края на октомври 2015 г. бе освободен от поста и скоро след това през 2016 г. поема фирмата за отпадъци.
Преди него пък през 2014 г. за кратко управител на "Ес Ер технолоджис" е Красимир Живков, който също е бил кмет на Правец (2003 - 2009). От 2009 г. до 2013 г. е областен управител на Софийска област. Той пък напуска фирмата в края на 2014 г., за да стане зам.-министър на околната среда и водите, какъвто е и досега.
Новите доставчици
От отговори на свързаната с Христо Ковачки "Топлофикация - Сливен" до "Капитал" става ясно, че централата получава RDF от Италия чрез фирмата EcoExport Srl. Това е същото дружество, което бе посочено в публикация на "Биволъ" от края на август като доставчик на отпадъци и до ТЕЦ "Бобов дол", също на Ковачки. Информацията за което след това беше потвърдена и от самата централа в писмо до онлайн изданието, от което става ясно, че последната доставка, станала по море, е от юни 2019 г., а разрешението от МОСВ е от март същата година. Вероятно същата компания доставя отпадъци и за другите централи на Ковачки.EcoExport Srl се управлява от италианеца Серджо Гоца, който е свързан с още една компания - Eco Valsabbia. Името на последната присъства в доклад на комисията към Саксонския парламент, който разглежда злоупотреби при внасянето на отпадъци от Италия чрез подправени документи, с които се прикрива истинското им съдържание.
Друга фирма, която сега се занимава с внос на отпадъци, е "Людон транс". Тя е собственост на Нели Младжова - дъщерята на Николай Младжов, който е собственик на "Зет и Ем прайвит ко" и миналото лято получи лично от премиера Бойко Борисов голямата награда за качество на бала на КРИБ. Пред "Капитал" от дружеството обясниха, че внасят основно RDF от Великобритания за циментовите заводи. "Людон транс" извършва само транспортирането по море и урежда придружаващите документи за боклука, но няма собствени инсталации в страната, казват още от дружеството, като поясняват, че внесеният от тях отпадък визуално е много по-различен от този, който се вижда на редица снимки върху площадките на свързаните с Ковачки централи.
5 коментара
Пътят е утъпкан от Вальо Белота и племенник на Първия, с договори за внос на боклук от южна Италия?!
А кой държи бизнеса с боклук в южна Италия?
Камората или Мафията?
Добри бизнесмени си имаме, и добри бизнес-партньори. Доходиносният трафик на нелегални субстанции през нашите пристанища, защо да не породи и малко полу-легален бизнес отстрани... Нашите министър-председатели са с опит в това...
Започва през 45 с вноса на савецки боклук.
То ако беше РДФ, нямаше да го пращат на по-бедните страни. РДФ може да се гори на много места. Пращат недобре обработени насипни боклуци, негодни според регулациите и именно затова в цяла Азия спряха да ги приемат.
Ако не беше плътния правителствен чадър над Ковачки, това никога нямаше да стане в България. Лошото за управляващите е, че за високите сметки е трудно да се обвини точно Ковачки, обаче като замирише - тогава е лесно. Чакат ги бунтове, а Ковачки го чакат загуби.
1. Пълна забрана за внос на боклуци.
2. Пълна забрана за изгаряне на боклуци.
Колко ли наркотици са заровени под боклуците които внасят???
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.