Държавата все обучава служители за опазване на еврофондовете, а те все напускат

Новата правителствена стратегия за борба с измамите и нередностите с европейски средства поражда повече въпроси, отколкото дава отговори

Мирела Веселинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Българските власти непрекъснато обучават служителите в различните администрации, отговорни за защитата на евросредствата. Те обаче непрекъснато напускат, а пък законодателството и икономическата обстановка се променят често и затова се налага все повече нови хора да се обучават, включително по чужди езици и как се използват информационни платформи.

Това става ясно от Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС за периода 2021 - 2027 г., публикувана на правителствения портал за обществени консултации. Любопитна е констатацията, че служителите в администрациите, назначени да следят за измами и нередности с евросредства, имат нужда не от някакво специално експертно обучение, а от базисни познания, включително професионална компетентност, чужди езици и за това как функционира Европейският съюз (ЕС), правото на ЕС и усвояването на фондовете на Съюза. Което поставя резонния въпрос по какви критерии са назначени или определени точно тези хора да защитават еврофондовете от измами.

Същевременно, проблемът с разходването на средствата от ЕС все по-остро се поставя в европейския дебат.

"Значителни средства" за обучение

През последните шест години българските власти са използвали "значителни средства", за да обучават служителите, ангажирани с борбата с нередностите и измамите с евросредства, като тук влизат обмяна на опит и добри практики, стажове и семинари с цел придобиване и развитие на специализирани умения от представителите на контролните, правоохранителните и правоприлагащите органи. В стратегията не се посочват конкретни числа за похарчените "значителни" суми, колко са обучените с тях служители и какъв процент са те от общо заетите с тази дейност, чийто брой също остава неизвестен, и т. н. В този смисъл е невъзможно да се направи някакъв извод за мащаба на тази дейност. Но се съобщава, че поради силното текучество, честите промени на законодателството и динамичната икономическа обстановка, се налага обученията да продължат. Освен това "в някои институции за определените служители, отговорността за борбата с нередностите и измамите е допълнителна дейност, а не основна, като много от тях са новоназначени и поради това без достатъчен опит", пише в документа.

Няма анализ на какво се дължи текучеството на тези служители след като в същия документ се казва, че още до 2013 г. властите се създали нормативни условия за кадрово обезпечаване на компетентните институции от изпълнителната и съдебната власт, като същевременно е повишен и административният капацитет чрез обучения, обмяна на опит, учебни посещения в чужбина (в институциите на ЕС и в държави членки). Но пък се поема ангажимент за в бъдеще да се въвеждат подходящи и регулярни фокусирани обучения не само на служителите, които са част от системата по управление и контрол на средствата от ЕС, включително и повече стажове в Брюксел, но също така да започнат и обучения на бенефициентите на евросредства.

На фона на всичко това, в стратегията се прави констатацията, че извършителите на измами и особено организираната престъпност бързо се адаптират към новите икономически обстоятелства и честите промени в законите - очевидно за разлика от служителите в администрацията на тях не им пречи липсата на специфично обучение. Затова в компетентните институции трябва да бъдат осигурени поне двама взаимозаменяеми "служители по нередностите", което всъщност е залегнало като ангажимент в Плана за действие за 2020 г. в изпълнение на предишната стратегия.

Повече въпроси, отколкото отговори

Проблемът с обученията и текучеството е само един детайл от новата стратегия за борба с измамите с евросредства, който илюстрира напълно основния проблем не само на този документ, но и на всички подобни документи - въпреки, че са акуратно изготвени, те всъщност пораждат повече въпроси, отколкото дават отговори. Констатациите не са подкрепени нито с данни, нито с анализ за причините, затова препоръките звучат неубедително.

Сочи се, че в сравнение с първия програмен период 2007-2013 г. броят на докладваните нередности през следващите шест години намаляват, но конкретните данни отново липсват. Констатира се, че основен проблем в предишните два програмни периода (2007-13 и 2014-20 г.) е и недостатъчният възпиращ ефект от наложените санкции, в т.ч. осъдителни присъди за измами с евросредства, включително в случаите по препоръка на ОЛАФ. Необходимо е броят на повдигнатите обвинения и осъдителните присъди да бъде пропорционален на установените престъпления, се казва в стратегията, но отново липсват числата - на броя и вида на санкциите, обвиненията и присъдите. За сметка на това и в този контекст отново се препоръчва обучение на правоохранителните и правораздавателните органи.

Същевременно, по основния идентифициран проблем - обществените поръчки, практически не се предвиждат конкретни мерки освен общите препоръки за оптимизиране на системите за управление и контрол, засилване на административния капацитет и отново обучения. Както и "използване, развитие и популяризиране на Централизираната автоматизирана информационна система за електронни обществени поръчки в България", която макар и трудно, стартира.

Но се казва, че анализът на Европейската сметната палата е установил много малко допълнителни "активни" контроли за разкриване на измами (напр. специални проверки за тайни споразумения при обществените поръчки, семантичен анализ на получените оферти или установяване на необичайни модели на офериране и др.). През последните шест години (2014-2020) 66 % от всички установени нередности с европейски средства са свързани с нарушения по процедурите за възлагане на обществени поръчки, което е трайна тенденция от предишния програмен период, се казва в документа. (Вижте диаграмата)

Стратегията не дава отговор на редица въпроси - какви са резултатите от изпълнението на същата стратегия през изминалия период, какви проблеми се очертават като важни и съответно решенията за предстоящия бюджетен цикъл, какво се случва с плана за действие, който е записан вътре, но не е видим в момента. Без отговори на тези въпроси анализът не може да бъде пълен, коментира за "Капитал" експертът д-р Николай Янев. И прави интересно сравнение - европейската стратегия за борба с измамите е в обем от 21 страници, стратегията на САЩ за национална сигурност е 68 страници, а българската стратегия за опазване на евросредствата - 56 страници. Същевременно, той поставя един важен акцент - не измамите с еврофондовете са основният проблем с разходването на евросредствата, а лобистки, политически решения, тромави бюрократични процедури, които са направили състезанието несправедливо. (Повече от коментара на д-р Янев вижте в карето най-долу.)

Личи си нагласата, че тези документи се смятат за част от безсмислената бюрокрация, налагана от Брюксел, и не се четат от широката публика. Ако се съди от реквизитите на файла, с който е публикуван документът, то това е "Стратегия Антон Ташуков". Проверка в интернет показва, че въпросното лице е експерт в Дирекция "Защита на финансовите интереси на ЕС".

"Това е една типична стратегия, написани са всякакви неща, кой каквото предложи. Правилен би бил друг подход - да се оценяват реалностите, наличните ресурси, за са се предприемат и реалистични стъпки. Дори да имате много добра стратегия, ако не се съобразявате с реалностите, тя няма да е ефективна", коментира за "Капитал" Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

По препоръка на Европейската сметна палата

Стратегията е в изпълнение на препоръка на Европейската сметна палата от 2019 г., според която държавите членки следва да разработят официални стратегии и политики за борба с измамите с евросредства. Тези стратегии трябва да се базират на оценка на съществуващите рискове, а при изготвянето й да участват експерти от различни области (органи, които управляват средства от ЕС, компетентни органи за разследване на измами и прокуратурата, и т.н.); да посочва конкретни мерки за предотвратяване на измами, да съдържа конкретни правила за наблюдение на изпълнението им, да конкретизира отговорностите във връзка с прилагането им. Препоръка за приемане на стратегия прави и ЕК в доклад от 11 октомври м. г. до европарламента.

От всички страни в ЕС, където Европейската сметна палата е правила проверка, сред които е и България, само в Латвия има официално приети политики за борба с измамите с евросредства. В Испания има конкретни междинни звена, а във Франция политиката не е била направена публично достояние. Във всички други случаи, за да получи пълно описание на мерките за борба с тези измами, ЕСП е трябвало да се запознае с множество документи за управление и процедурни ръководства, което показва липсата на единна, официална и публична политика за борба с измамите.

Д-р Николай Янев, изпълнителен директор на фондация Research and training point

Проблемът с харченето на европейски пари са процедурите, които правят състезанието неравно

За самата стратегия: Тя няма изрично посочени автори, но документът, който е качен на Портала за обществени консултации, съдържа в реквизитите си името на един от тях, който е юрисконсулт в Дирекция "Защита на финансовите интереси на ЕС" в МВР и по всичко личи, че е експерт със сериозна академична и административна биография в областта. В самата стратегия е записано, че върху нея е работила междуведомствена работна група, така че очевидно тя е изготвена от хора, които от години се занимават практически с тези проблеми и моето предположение е, че те са най-добрите експерти в областта. Те са си свършили работата оперативно, а задачата е сложна, защото и тематиката е интердисциплинарна, тук влизат както разграничаване на грешките от измамите, така и теми като митнически и данъчни нарушения, нередности в обществените поръчки и др.

Като гражданин си задавам въпроса: кои са читателите на тази стратегия и дали финансовите интереси на ЕС не са едно по-широко понятие, което излиза от професионалната територия на специализираната администрация? Бих рискувал с твърдението, че на първо място това са интересите на данъкоплатците, а тяхното доверие е в основата на европейския проект. Затова моята лична позиция е, че стратегическите документи трябва да търсят по-широка публика и следователно - форми, които да са в състояние да мобилизират повече участници. Смислено изглежда едно по-широко представяне на документа, включително и чрез нагледно графично показване на информацията.

Ако приемем, че има смисъл стратегията да достигне по-широка аудитория, можем да погледнем към нейната форма, да я сравним по формален признак. Европейската стратегия за борба с измамите и нередностите е в обем 21 страници, докато нашата национална стратегия е с обем 56 страници. Бих задал въпроса - съвсем добронамерено - възможно ли е да се възпроизведе кратка публична версия? И пак за сравнение - една гигантска страна като САЩ, изправена пред глобални грижи, е разположила стратегията си за национална сигурност в 68 страници. Подобни сравнения, включително и на начините, по които държавите представят стратегическите си документи пред публика, демонстрират, че веднъж написани, пред тези текстове остава място за промени, за нови версии и форми, предназначени за различни групи потребители, в различен контекст.

Проблемът с управлението и смисленото инвестиране на европейските средства според мен не е толкова в това, че те са обект на престъпни посегателства. Такива без съмнение има, но сериозните пречки са от друго естество. Става въпрос за лобистки, политически решения, тромави бюрократични процедури, които са направили състезанието несправедливо. Подобни механизми, без да нарушават нормата, на практика насочват ресурсите от общия бюджет на ЕС към много тесен кръг големи и влиятелни играчи, които имат капацитета да се придвижват успешно из лабиринтите на бюрокрацията. Но за много хора в широк спектър от стопански сектори административните бариери пред финансиране на проектна идея са непреодолими. Такава среда руши доверието на гражданите и в нея виждаме най-сериозния риск не само за финансовите интереси, но и за бъдещето на ЕС.

Теодор Славев, експерт в Български институт за правни инициативи

Няма отговор защо държави без стратегии имат по-добри резултати в борбата с измамите

Стратегията е нелош аналитичен преглед на състоянието на борбата с измамите и нередностите, засягащи финансовите интереси на ЕС. Не се дава отговор защо държави, които нямат подобни стратегии, имат по-добри резултати в борбата с измамите с европейски пари. Само е споменато какво представлява Европейският главен прокурор, но липсват механизми как българските институции да си сътрудничат ефективно с европейските прокурори. Има припокриващи се и противоречащи си цели с други документи, например с Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията. В по-голямата си част не става ясно как заложените мерки ще постигнат очакваните резултатите. Например, няма оценка как законодателни изменения или специфични обучения ще доведат до: "Образуване, водене и приключване с акт, съдебно решение или присъда на производства, водени от компетентните правоприлагащи органи и повишаване на процента на проведените разследвания и на броя на санкционираните лица." (стр. 50), тъй като тези мерки нямат този потенциал. Като цяло личи, че документът има бюрократичен характер и ми се струва, че полага неамбициозни цели за администрацията при борбата с измамите.