Трудният край на ерата "Боби Михайлов"

Но финтът на Михайлов не мина така лесно. Оказа се, че освен съратниците му от изпълнителния комитет никой друг не го иска. Водещите международни организации ФИФА и УЕФА попитаха в остро писмо какво се случва. Агенцията по вписванията отказа да го запише официално на поста, тъй като вече за представляващ е вписан друг човек.

Така за първи път от 26 години (като броим и десетилетието на Иван Славков) българският футбол има шанс да поеме по пътя на модернизацията. За да се случи това обаче, ще е нужно много повече от махането на един човек.

Бъдещите кандидати, сред които и бившият национален нападател Димитър Бербатов, ще се изправят пред конгрес от частично незаинтересовани, зависими или дори некомпетентни делегати, за които промяната е стряскаща. В същото време сегашният апарат от чиновници и членове на управлението на БФС имат достатъчно лостове и влияние, за да насочат изборите в желаната посока. Намесата на държавата също не е изключена. С две думи, това, което предстои в БФС, е умалена версия на това, което предстои на държавата.

БФС като ГЕРБ

Често пъти футболните хора оправдават своето неумение да променят каквото и да било в положителна посока с думите: "Какво в държавата е наред, че футболът да върви." Тази изумителна в своето безхаберие фраза е вярна в едно отношение: за 14-те години начело на БФС Борислав Михайлов изгради сходен модел на управление с този на ГЕРБ.

И той не се корени само в начина, по който премиерът Бойко Борисов и Михайлов се държат безпардонно и без каквато и да е чувствителност към проблемите на деня. В БФС беше създадена неработеща, послушна и инертна администрация, бяха овладени методите за усвояване на средства от програмите на УЕФА и ФИФА, държавните пари и група медии запушваха устата на критиците, дори и водещите олигарси са едни и същи.

Изпълнителният комитет се превърна в умалена версия на кабинетите на Борисов или на Политбюро - играеше ролята на мокър печат за взимането на решения в полза на Михайлов. Отличен пример е последното заседание, което отмени конгреса на 25 юни и прие връщането на президента на поста след изгнание безкритично и с похвали за мъдростта.

В тази обстановка Михайлов се утвърди като изцяло безконтролен лидер, крепен от вътрешен кръг от интереси, направляван от хора като собственика на "Лудогорец" и фирмата - посредник за телевизионните права (а доскоро и на излъчващата първенството телевизия), Кирил Домусчиев, който е пресечната точка с интересите на хора от държавната власт. Неизменна част от ръководството е бившият депутат от ДПС Камен Костадинов, който никога не е позволявал да падне и косъм от главата на Михайлов. Мълчанието на "Левски" пък беше купено частично с вкарването на Спас Русев в изпълкома. През годините единствените изпаднали от кораба бяха критиците Наско Сираков и Гриша Ганчев.

Сладкият живот в БФС

Все пак в отличие от Борисов Михайлов по-рядко показваше амбиция за "работа, работа, работа". Въпреки че преди всички избори проявяваше активност и обещаваше прогрес, спечелването на изборите го унасяше в сладостта на безпроблемното нищонеправене. Преди последния конгрес през 2018 г. тогавашният заместник изпълнителен директор Павел Колев направи програма за развитието на българския футбол и се надяваше БФС да тръгне в някаква посока. Само след година Колев напусна и програмата остана само на хартия.

Далече остана времето, в което Михайлов реализира европейските си амбиции да бъде част от ръководството на УЕФА. Сега същата тази организация изразява учудване как е възможно отново да е на поста, и то след като раните от расисткия скандал на мача с Англия не са забравени.

"Борислав Михайлов се намираше в една комфортна зона, в която потоците от УЕФА идваха и покриваха 90% от бюджета на съюза, а в същото време не се налагаше да взаимодейства с държавата. Футболният съюз постепенно се превърна в организация, която регистрира спортно-състезателния календар. Интересът на президента се сведе до получаването на заплата и служебния автомобил, като в същото време беше напълно независим от какъвто и да е контрол", коментира Петър Величков, бивш дългогодишен изпълнителен директор на OMV за България, два пъти член на изпълкома и сега част от кандидатпрезидентския екип на Димитър Бербатов.

Преди дни ръководството на БФС сложи прът и в последната смислено направена промяна във футбола, отново под давлението на Павел Колев - форматът на първенството. Първа лига с 14 отбора беше родена след серия консултации с всички заинтересовани страни, въпреки че президентите на клубове така и не вникнаха какво се случва до последния момент.

Този формат целеше да не се разраства шампионатът с отбори, които и без това нямат финансовата и инфраструктурната възможност да играят в елита, а отделно и нямат зрителската маса. Само за няколко минути изпълкомът зачеркна постигнатото и върна групата с 16 отбора с често използваното при нужда обяснение, че в Първа лига "не може да не присъстват утвърдени футболни центрове". При това - в противоречие със собствените си правила и преди края на текущия сезон, след като стана ясно, че сред застрашените от изпадане е "Славия" на члена на изпълкома Венцеслав Стефанов. Преведено на нефутболен език, това не са промени в изборните правила в "12 без 5", а директно преди обявяването на крайния резултат. Подобно нещо, трябва да признаем, дори и Борисов още не е правил.

Усвояване докрай

Логично е, когато са прекарали 15 години в това блато, ръководителите на клубове и другите футболни хора да гласуват за промяна в нова посока, когато и да се проведе конгрес. Михайлов и хората, които го поддържат, са се погрижили и за това обаче.

Управлението на Борислав Михайлов съвпадна с превръщането на държавата в лицето на Бойко Борисов в основен фактор във финансирането на футбола, насочвайки пари към дадени собственици и наказвайки други

Много от клубовете не искат никаква промяна, защото зад тях не стоят хора, които имат дългосрочни интереси в развитието на футбола. Част от тях са контролирани от държавата в лицето на Борисов: през парите, отпуснати за стадиони, през други негласни механизми, с които биват "държани" - като поръчки, или папки в прокуратурата. Тези пари обаче не са давани с някакви разписани насоки, като например развитие на детски школи, или на конкурентна основа - единствената им цел са лични интереси. Спас Русев пое "Левски" като част от сделката за изчистването на БТК, така че телекомът да може да бъде продаден. След него същия отбор пое Васил Божков в момент, когато се обсъждаше забраната на рекламата на хазарта. След влизането на Божков в "Левски" тази идея беше забравена.

Разследване на bTV при последните големи сътресения в БФС показа факт, който беше известен от години - често за нуждите на различни национални футболни формации се използват хотелите на Йордан Лечков в Сливен и на Атанас Фурнаджиев в Банско. След строежа на националната база ресторантът се оказа в ръцете на сина на Борислав Михайлов - Николай.

Националните селекционери нерядко бяха атакувани при опит да покажат независимост или пък при прекалена зависимост от натиск да използват определени играчи. Предишният Георги Дерменджиев трябваше непрекъснато да се оправдава, че никой не му влияе, но и кариерата му на поста не продължи дълго. А "Лудогорец" на Домусчиев е определян като клуба, който има най-силно лоби при съдиите и се радва на благоприятни назначения за ключови мачове.

Липсата на каквато и да е необходимост да се работи за промяна устройва цялото ръководство на БФС, тъй като благата са разделени.

Ресторантът в базата на националния отбор по футбол в Бояна се оказа даден на сина на Михайлов Фотограф : Велко Ангелов

"През годините никога не срещнах дух, който да казва, че сме направили проекти, защитили сме ги и сме ги спечелили. Принципът е "От УЕФА дадоха едни пари". Усвои се схемата да се правят игрища за по 400 хиляди лева, които струва 200 хиляди лева. Администрацията е толкова неработеща, че който и да спечели изборите, не само ще трябва да ремонтира, а може би ще е по-удачно да строи от нулата. Липсва каквато и да е административна култура, вижте им само имейлите - кой е в abv, който в gmail. В много отношения там се живее още в 90-те години. Няма никаква стратегия за развитието на съюза и на футбола", коментира Петър Величков, който казва, че се е доверил на уверенията за Михайлов за промяна. Скоро станало ясно, че такава няма да има.

От 2004 г. насам само по проекти като "Хеттрик", за подобряване на съдийството, за участия на отбори в младежки турнири и първенства, повишаване на административния капацитет и други БФС потенциално е могъл да получи 34 милиона лева, ако представи проекти (няма информация дали всички средства са усвоени). За периода 2020-2024 г. сумата ще е не по-малко от 42 милиона лева.

Краят на една ера

В резултат на всичко това футболът спря да бъде както спорт, така и бизнес. Хората, които го управляват, нямат капацитет, нито идея какво да правят с него. От години е изградена система на вярност и подчиненост, като тук-таме се появяват единични гласове на недоволство. Те бързо биват удавени от ръководството на БФС или при избори в морето от знайни и незнайни клубове, всеки от които зависим от собственик на стадион, съдийство или местен бизнесмен.

Димитър Бербатов ще има трудна задача както преди изборите, така и след тях, ако спечели Фотограф : Юлия Лазарова

Ефектът е напълно спрял футбол и ръководство с достатъчно цинизъм и наглост, което за 45 минути може да върне с апломб напълно дискредитиран президент и да промени в движение първенството заради прищявката на един или друг влиятелен собственик на клуб. И национален отбор, който затъва в посредственост.

Ето защо не е чудно, че Димитър Бербатов, който е един от двамата най-разпознаваеми български футболисти в света, вече среща противници в своята битка. И те ще стават все повече и по-гласовити, колкото по-ясно става, че ерата "Михайлов" трябва да приключи.