Казусът с Кирил Петков: Имаме правото, чакаме фактите

Конституционната уредба е последователна при поставяне на изискването за "само" българско гражданство или да нямат и друго гражданство, на което трябва да отговарят лицата, заемащи публични длъжности - народни представители (чл. 65, ал. 1), президент и вицепрезидент (чл. 93, ал. 2) и членове на правителството (чл. 110). В политическата практика имаше случай през 1992 г., в който кандидат за премиер, на когото е връчен проучвателен мандат, се разбра, че е и с друго гражданство.

До сезирането в понеделник (16 август) в практиката на конституционната юрисдикция има решения относно изискването за само българско гражданство в казуси за народен представител и за президент. Към нея следва да има обръщане и при търсене на отговор на въпроса как да се излезе от / постъпи в настоящата ситуация при твърдения за наличие на двойно гражданство от служебен министър. Поради това не може да се приеме твърдението на г-н Гърдев, че трябва да се установи какво е "фактическото състояние". Напротив гражданството е правно-политическо състояние и по отношение на министрите няма предвиден ред, по който да се установи наличието и на друго гражданство.

Най-близо до публично поставения въпрос за липсата (наличието) на друго гражданство от г-н К. Петков е Решение №5 от 1995 г. Прави впечатление, че при образуване на делото пред КС има официална кореспонденция с представители на другата държава, чийто гражданин е бил народният представител. Конституционният съд в мотивите посочва изрично какво е значението на субективната преценка на лицето, за което има съмнения, че е с двойно гражданство. "Поради публичноправния характер на института за гражданството, свързан със значими правни последици, без правно значение е субективната преценка на Жорж Ганчев Ганчев по въпроса за придобиване и загубване на американското гражданство. Не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от американско гражданство. Необходимо е да е осъществена предвидената със закон процедура, която завършва с издаване на съответен държавен акт."

Значение за изясняване на правното положение има и в мотивите към Решение №15 от 1995 г. на КС. Конституционната юрисдикция посочва, че "ограничителното изискване за българско гражданство е въведено както за хипотезите на пряк избор (президент, вицепрезидент и народен представител), така и за непряк избор (членове на Министерския съвет)". Това изискване е въведено и важи както за представители на законодателната власт, така и за представители на изпълнителната власт. Оттук, продължава Конституционния съд, "общият конституционен критерий за въвеждане на ограничително изискване за българско гражданство следва да се търси на друго място - в характера на самите отношения, в които съответните органи участват. Този общ критерий е наличието на определени властнически правомощия и упражняването на власт". Лицата, заемащи висши публични длъжности, участват в упражняването на държавната власт и наличието на друго гражданство не гарантира независимост от друга държава при осъществяването ѝ. Наличието на чуждо, наред с българското, гражданство би означавало публичноправна връзка между лицето и друга - чужда, държава. Забраната за наличие на друго гражданство, наред с българското, е гаранция срещу потенциални конфликти при упражняване на права и задължения от лицето и между интереси между два държавни суверенитета. "Ето защо единствено българската държава е компетентна да прецени доколко и кога е допустимо упражняването на държавни властнически компетенции от лице, което има друго освен българското гражданство" (мотиви към Решение №15 от 1995 г. на Конституционния съд).

Конституционния съд поддържа това разбиране и в Решение №4 от 2011 г. Според него "гражданството на друга държава не е "натрапено качество" и съответното лице може да упражни пасивното си избирателно право, като за това е достатъчно просто да се освободи от другото си гражданство".

През производството по чл. 149, ал. 1, т. 2 от конституцията е възможно да се установи какво е правно-политическото състояние относно друго гражданство на г-н Кирил Петков чрез официални документи, а не въз основа на медийни публикации. Понастоящем може да се поддържа, че подобно на възникнал спор относно "правното положение на народен представител" и той бъде отнесен за разрешаване пред Конституционния съд, "фактът на подобно производство с нищо не се отразява на правния статус на народния представител" (мотиви към Решение №14 от 2013 г.). Когато възникне спор относно правното положение на министър, аналогично на положението на народен представител в случаите на чл. 72, ал. 1, т. 3 от конституцията (несъвместимост), то този спор не би следвало да се отразява на правния статус на министъра. Валидността на актовете, в чието приемане той участва и гласува, не може да бъде поставяна под съмнение и оспорвана на това основание.

При евентуално бъдещо установяване на частична противоконституционност на указа на държавния глава относно г-н Кирил Петков актът на президента като ненормативен по същността си ще е невалиден от издаването му в оспорената част (диспозитив на Решение №3 от 2020 г.). Действието назад във времето на решението на КС за обявяване на частична противоконституционност на указ поставя въпроса за съхраняване на правната сигурност като конституционно значима ценност в правната ни действителност. В този случай самият Конституционен съд (мотиви към решение №3 от 2020 г.) казва, че неговото решение не следва да застрашава правната сигурност, защото "има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони". Обявената "ex tunc" (правова държава в материален смисъл) противоконституционност на указ на президента би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта, допълва в Решение №3 от 2020 г. конституционната юрисдикция.

Отвъд конституционноправната проблематика, ако се установи, че г-н Кирил Петков е бил с двойно гражданство към момента на неговото назначаване, следват други въпроси с политико-правен характер за актовете на служебния кабинет като колективен орган, за служебния министър като едноличен държавен орган, за последващи политически атаки в предстоящата предизборна кампания към борещия се за втори мандат президент Радев и евентуално за повдигане на въпроса за конституционната отговорност на държавния глава. Народните представители от ПГ на ГЕРБ-СДС вече поискаха служебният министър на икономиката незабавно да бъде отстранен от поста си, защото неговите актове могат да бъдат обявени за нищожни, и намекнаха за търсене на конституционна отговорност на действащия държавен глава.