Най-важното от уикенда: ще има кабинет, но другия път

Кой какво каза

Останалата част от интервютата и новините през уикенда се въртяха около казаното от Трифонов и третия мандат, връчен в петък на БСП:

• Корнелия Нинова смята да върне мандата между 10 и 15 септември, за да спечели време на парламента да работи още няколко седмици, така че да бъде приета актуализацията на бюджета. Ясният отказ за подкрепа от страна на "Има такъв народ" и "Демократична България" означава, че кабинет не може да има и съответно разговорите, които Нинова искаше да организира през седмицата, се оказват безсмислени. Такива може все пак да има, но по-скоро от куртоазия и като допълнително обсъждане на актуализацията на бюджета, за да се спести формално време в Народното събрание.
• Атанас Атанасов от "Демократична България" заяви малко преди това пред bTV, че именно такава, изглежда, е логиката на третия мандат - президентът да го даде на партия, която може да спечели време, а не такава, която би могла да предложи правителство с шансове за подкрепа.
• Татяна Дончева от "Изправи се.БГ! Ние идваме" също смята, че няма шанс за правителство с мандата на БСП. В интервю пред БНР тя заяви, че Трифонов никога не е имал намерение да прави правителство и затова е предложил "негодни за работа хора". Добави, че зад ИТН стоят Ахмед Доган и Орлин Алексиев. Дончева бе спомената поименно и в интервюто на Слави Трифонов, и в негов статус в събота. И в двата случая с негативно отношение.
• Христо Иванов потвърди в интервю за "Нова", че се е срещал лично със Слави Трифонов, след като лидерът на ИТН каза в петък, че е имал живи срещи и с него, и с Мая Манолова. Според Иванов той е отишъл при Трифонов "за да го призова да опитаме с третия мандат да поправим грешките, които на етапа на първия мандат не успяхме да изчистим". Той добави, че третият мандат е неизпълним и партиите отново са в предизборна кампания.
• Служебният министър на икономиката Кирил Петков не отрече, че е възможно да създаде своя партия, но не го и потвърди изрично в интервю пред БНР в неделя. "Нека го говорим, когато стане факт. Не мога това да го казвам в момента. В момента съм служебен министър, който трябва да е безпартиен", отговори той на въпрос на Силвия Великова. Заедно със себе си той групира министъра на финансите Асен Василев и министъра на образованието Николай Денков.

  Така Петков индиректно постави въпроса дали следващият служебен кабинет (президентът е длъжен да издаде нов указ за временно правителство) ще бъде просто продължение на настоящия или ще има размествания. Ако в него липсват имената на Петков и Василев - двете най-популярни лица на служебното правителство, това ще бъде сметнато като почти сигурен сигнал за влизане в партийната политика.

  

  Кирил Петков Фотограф : Цветелина Белутова

Ден по-рано Петков заяви, че двамата с Василев са били поканени в кабинета на ИТН от член на партията, който ги е свързал със зам.-председателя Тошко Йорданов, а оттам и със Слави Трифонов. Това е в разрез с думите на Трифонов, че Петков и Василев са се предложили сами за министри в потенциален кабинет на ИТН. Парадоксалното е, че думите на Трифонов са в разрез и с други негови думи - от 12 юли, когато при представянето на проектокабинета начело с Николай Василев, заяви, че е предложил министерски постове на Петков, Василев и Денков, но те са отказали.

Хайде пак

В тази обстановка България влиза в предизборна кампания за трети път в рамките на девет месеца. Въпросът дали изборите ще са 2 в 1 (президентски и парламентарни) остава, но той вероятно ще получи своя отговор тази или следващата седмица. Предпочитанията на партиите са те да са заедно, докато президентът, изглежда, предпочита отделни избори, което, при евентуален балотаж, означава гласуване в три поредни недели.

Подобно на предишния парламент, и този, изглежда, ще има време само за приемането на един закон. Докато през пролетта това бе Изборният кодекс, сега това ще бъде актуализацията на бюджета. Исканите от ГЕРБ и БСП промени за връщане на хартиената бюлетина за гласуване по избор в големите секции по всяка вероятност няма дори да влязат в дневния ред.

Важният въпрос е доколко тези избори ще променят нещо. Идеята на ИТН през април и май беше да се иде на нови избори, за да се свали допълнително броят на депутатите на ГЕРБ, ДПС и БСП за сметка на ИТН, ДБ и ИСБГНИ. Тази цел бе частично изпълнена. Сега новата цел е неясна, но за сметка на това всички са скарани, и ако отношенията не бъдат стоплени, кабинетът "на всяка цена" пак няма да се случи.

Логиката на няколко поредни предсрочни избори би следвало да е все по-малко разлики в броя на мандатите, които партиите получават, а не тотално разместване в парламента, каквото се случи през април. Тази логика може да бъде разбита, ако в състезанието се включат Кирил Петков и Асен Василев, които според социолозите може да променят крайния резултат по различни начини в зависимост от това как решат да участват в изборите.

Ако например за референтни резултати се вземе последното социологически проучване на "Маркет линкс", то при следващите избори може да има сериозни размествания в "класирането", но общата картина на силно фрагментиран парламент остава. Възможностите за структурна промяна са или изпадане на "Изправи се.БГ! Ние идваме", или влизане на "Възраждане" в парламента, или и двете. Събирането на мнозинство обаче ще става по-сложна, а не по-проста задача.

Настояването на Трифонов, че партиите трябва да се разберат по един или друг начин през ноември, може да се разглежда като позитивен сигнал, но подобен оптимизъм имаше и преди изборите през юли, когато не се разглеждаше вариантът за трети поредни избори.