Президентската институция: Книжният тигър, който може да захапе властта
И без да разпределя милиардите от бюджета и да влияе реално на законодателния процес, държавният глава разполага с лостове, с които да наклонява политическите везни в една или в друга посока
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В средата на юли, когато слънцето грееше и нямаше ковид тревоги, да отидат до изборните секции си направиха труда едва малко над 40% от имащите право на глас. Обясненията за това бяха свързани с отпускарския период, с разочарованието от редовните избори през април, както и с въвеждането на изцяло машинно гласуване. Сега, когато страната отново е в тежка епидемична ситуация, пак ще се гласува само с машини и след още един провал да бъде съставено редовно правителство социологическите проучвания прогнозират значително по-висока изборна активност.
Причините за нея също могат да са повече от една, но със сигурност са свързани и с избора на президент. Въпреки пренебрежителното отношение към правомощията му на "книжен тигър" сред институциите на властта, изглежда, че много хора свързват очакванията си с неговата фигура. Историята на този пост през изминалите 30 години показва, че и без да разпределя милиардите от бюджета и да влияе реално на законодателния процес, президентската институция разполага с немалко лостове да наклонява политическите везни в една или в друга посока.
Сега например можем само да си представяме как биха се развили събитията, ако през 1992 г. покойният вече Желю Желев, първият демократично избран "син" президент, не беше посякъл на прословутите "Боянски ливади" първото демократично правителство след промените. За да бъде заменено от сарайски модел - "експертен" кабинет с мандата на ДПС и шарено гласуване в парламента, заедно с легитимиране на мутренските групировки като част от елита.
Иронично реципрочен въпрос е как би изглеждала политическата ситуация днес след протестите срещу управлението на ГЕРБ - ДПС под мотото "Мутри вън!", ако изборите през 2016 г. бяха спечелени не от "червения" Румен Радев, а от Цецка Цачева, изпратена в битката от превзелия дясното политическо пространство Бойко Борисов.
Всеки може да направи справка кой от петимата президенти досега какви хора е пращал в Конституционния съд и как е подписвал указите за главните прокурори. Прецедентът в това отношение отново е на Радев с връщането на избора на Иван Гешев на Висшия съдебен съвет и мотивите да го направи.
Служебните правителства са друг важен инструмент на президентската институция. Те са резултат от политическа криза, довела до предсрочни избори, и могат реално да променят курса на страната. След бурните протести по време на Виденовата зима през 1997 г. Петър Стоянов не връчи мандата на БСП, която имаше мнозинство в парламента, а назначеното от него служебно правителство въведе валутния борд и внесе кандидатурата на страната в НАТО. През тази година служебният кабинет на Радев сложи трудна за преодоляване бариера пред връщането на модела на ГЕРБ - ДПС. Не случайно в предизборни кампании бившият премиер и лидер на ГЕРБ почти пренебрегва другите си политически опоненти и е превърнал президента в основна мишена на атаките си.
Главна роля при политическа фрагментация
"В страните, в които има президент с ограничени правомощия, той може да изпълнява ролята на буфер, който да възпира прекомерната концентрация на власт в ръцете на премиера. Такава беше ситуацията между Радев и Борисов. Неефективността на опозицията в лицето на БСП в 44-ото НС натовари Радев с допълнителни политически функции и го превърна в основна опозиция на ГЕРБ. Подобно пряко ангажиране във всекидневната политика не е характерно за президентската институция и изигра важна роля за дестабилизацията на кабинета "Борисов-3".
Както стана очевидно през последната година, ролята на президента е централна при политически кризи. Липсата на редовна власт води до временно прехвърляне на отговорността за държавното управление в неговите ръце и в тези периоди той става най-овластената фигура в политическата ни система", коментира пред "Капитал" политологът Калоян Велчев. Според него не толкова липсата на правомощия, колкото политическата практика и дългогодишните стабилни мнозинства в парламента са наложили разбирането, че от президента нищо не зависи. И обратно - колкото по-фрагментиран е парламентът, толкова по-силна става фигурата на президента. И при трайната тенденция на фрагментация, която се очерта в поредицата избори през тази година, може да се очаква това да продължи.
Не толкова липсата на правомощия, колкото дългогодишните стабилни мнозинства в парламента наложиха разбирането, че от президента нищо не зависи.
Калоян Велчев
политолог
"Президентът Радев успя в най-голяма степен да капитализира летните протести от 2020 г. Наложи се един траен дискурс, който представя недоволството на гражданите от летните протести като сблъсък между Радев и Борисов. Подобни интерпретации според мен са дълбоко неверни - редно е да напомним, че една критична маса протестиращи всъщност далеч не бяха поддръжници на Радев и надали щяха да останат по площадите, ако президентът се бе ангажирал по-активно с протестите", посочи политологът.
Ружа Смилова, доктор по политология в СУ "Св. Климент Охридски", също е на мнение, че при политическа криза конституционният ни модел дава силни правомощия на президента. "Много спорно е обаче дали в настоящия момент - когато към политическата криза се добави и пандемична, с размерите на национална катастрофа - президентът печели нещо от това, че цялата политическа власт е съсредоточена в него и в назначен от него служебен кабинет. Изборите в края на седмицата, макар и с предизвестен край (ако не на първи, на втори тур), де факто му връзват ръцете за нeобходими, но непопулярни мерки. Негативите от неадекватното управление на ковид кризата няма как да не засегнат авторитета на настоящия президент", каза тя пред "Капитал". И също прогнозира, че предвид несигурността дали ще бъде сформирано трайно мнозинство в следващия парламент, което да излъчи правителство, вероятно президентът ще продължи да играе ключова роля в управлението на страната. "Това ще бъде така и в обозримо бъдеще, доколкото фрагментацията в парламента няма вероятност да намалее", смята Смилова.
Негативите от неадекватното управление на ковид кризата няма как да не засегнат авторитета на настоящия президент.
Ружа Смилова
политолог, СУ
Не безразборно обединение, а единство около принципи
По начина, по който приключва първият мандат на Румен Радев, вероятно ще промени и друго наложено във времето виждане за основната роля на президента - като обединител, както често се интерпретира конституционния текст, че "олицетворява единството на нацията". В държавите с правов ред това единство е заключено в нормите на самата конституция и всяко "обединение" отвъд тях би било престъпване на този ред.
"Президентът не може да стои безучастен при един остър конфликт, в който няма как да събереш двете противоположности, както беше през юли 2020 г. Политическият конфликт винаги има някакъв залог. Тук не е въпрос на сдобряване на страни, а на единение около някакъв принцип. Президентът може да каже: да, единение около принципите на правовата държава, неизползването на прокуратурата за натиск и шантаж на политически противници и неугодни бизнеси. Но единение около калинки, около инхаус поръчки и такива неща не става. Президентът е политическа фигура, това прекалено много хора го забравят. И ако една политическа фигура стои безучастна в момент на криза, тя става за посмешище", коментира пред "Капитал" политологът Антоний Тодоров, преподавател в Нов български университет.
От тази гледна точка залогът в предстоящия вот за държавен глава е свързан в голяма степен и с изхода от протичащия вече цяла година опит за политическа промяна в страната. А очакваната най-висока активност на предстоящите избори показва и разбирането в обществото за реалното значение на президентската институция.
Президентът не може да стои безучастен при един остър конфликт, в който няма как да събереш двете противоположности, както беше през юли 2020 г.
Антний Тодоров
политолог, НБУ
Колкото до изразяваните от коментатори опасения, че политическата криза може да се изроди в тежнения за промяна на конституционния ред в посока президентска република, такава вероятност поне засега няма. Тази предизборна тема ще угасне още на другия ден след вота за парламент - нито една от формациите, които ще влязат в него, не подкрепя подобно развитие. А при перспективата Румен Радев да бъде преизбран (виж таблицата) - още по-малко. Тези, които в друг случай биха разиграли и такъв сценарий, ще го замразят за следващите пет години.
По темата работи и Деян Димитров
7 коментара
Скоро четох проучване сред футболните фенове в Германия и се оказва, че най-мразения клуб в Германия е най-успешния и най-титулувания Байерн Мюнхен, който е и с най-много фенове в сравнение с другите клубове. Не мога да си представя, но нека кажем, че президентът на германския футбол размаха юмрук и обвини лидера (президента) на Байерн, че е корумпиран, че е мафия, шайка и купува мачове. Разбира се доказателства за това няма. Всички фенове на другите отбори ще се зарадват, ще си кажат най-накрая - ще премахнем тези от Байерн и ние може да станем шампиони и да вземем купата и подкрепят президента на техния футболен съюз за втори мандат. Разправят се набързо с Байерн Мюнхен, изкарват ги от футбола ама следващите години германския футбол запада, няма представители в Шампионска лига, не се класира за Европейско, Световно първенство и гермацните усещат по-трудния начин какво са направили. Разбирате до какво води един вдигнат юмрук от президент представяш държава, футболни клубове или друг съюз. Не знам дали си давате сметка какво направи Радев ви от позиция в която е призван да обединява! Вие мислите, че милионите фенове на Байерн Мюнхен ще оставят така нещата и всичко след това ще е наред в държавта им? Че няма да има конфликти межди феновете на отборите и омраза? Всички ще си патим много!
Сега е удобно Радев да говори срещу най-голямата политическа партия в държавата, да наклепат лидера и да насроят избирателите срещу него. Това му гарантира нов мандат много лесно като по-малките партии ще го подкрепят. Но до какво ще доведе това?? Те първа ще видим!
Давате примери с Радев, че се опълчил на абсолютната власт на ГЕРБ, което било аргумент за важната роля на президентската институция, един вид опозиция на изпълнителната и законодателната власт. А какво правим, когато и президентът е от мнозинството? Получаваме още по-абсолютна власт на същото. Така че, тука е на късмет, следователно не може да се говори за некаква особена конституционна роля.
Най-добре да се мине към президентска република и президентът да бъде едновременно и премиер. Същевременно да се увеличат и правомощията на парламента, след като му се отнеме възможността да избира и сваля правителство.
До коментар [#2] от "fcd54650897":
Къса ви е паметта.
Преди Радев имаше един, дето се правеше на президент, дето баце го чукаше по челото и който му вървеше 5 г по релсите. Защо тогава не се заговори за президентска република, за втори център на властта и т.н.?
Защото онзи не ставаше и за чеп за зеле. Въпросният Полишинел от предишния мандат онзи ден поздравил Илхан Алиев за победата в Карбахската война. Ама тя беше преди една година...
Много съществен е въпросът за личността в историята. Преди Радев на този пост просто нямаше самостоятелна личност и следователно нямаше история.
С всичкият ми скепсис към Радев за проамериканската му зависимост, за мен той е най-нормалният БГ президент откакто съществува институцията.
Та в този смисъл институцията я прави човекът. Ако той е личност - тя заживява свой живот. Когато той е обикновена мутра - изпълнителната власт става мафиотска групировка.
Съперниците на Радев са доста жалки на фона на бая високо вдигнатата от него летва.
До коментар [#3] от "D-r D":
Не виждам логическа връзка между написаното от мен и личността на предишните президенти. Използвах написаното за Радев просто като пример.
И което е по-важно, когато се говори за президентска република, личността на президентите в парламентарната такава е без значение. И магаре да е, все тая. Повечето от тях нито биха били издигани, нито избирани, ако президентът е и глава на изпълнителната власт.
До коментар [#4] от "fcd54650897":
"А какво правим, когато и президентът е от мнозинството?", питате.
Отговарям ви с примери.
Изпускате, според мен, съществения момент, че на поста президент може да стои и човек с качества, които да изпълнят със смисъл институцията. Която при Плевнята си беше просто плевня.
Президентът, например, има право на обръщения към нацията. Не си спомням преди Радев някой да го е правил освен на Нова година. Тези обръщения при Радев бяха сериозни политически речи по сериозни въпроси пред нацията.
Та - важна е личността. Както и навсякъде другаде.
Шо се отнася до президентската република, мисля, че това би било отстъпление от класическата парламентарна демокрация.
До коментар [#5] от "D-r D":
Имах предвид, че говорех принципно и нещата се подразбират и без да задълбаваме в примери, защото след като имаме Радев, то логично ще имаме и обратното на Радев.
Точно за това става въпрос, институцията президент сама по себе си е нищо и както може да е опозиция на абсолютната власт (най-вече с речи), така и инструмент на същата. И по-често ще е второто. Затова не бива да се надценява само заради настоящата полит. обстановка.
Колкото до президентската република, това може да е отстъпление от парламентарната демокрация, но не и от демокрацията по принцип. Защото предоставя пряк избор на изпълнителната власт от народа, без посредници-депутати. Без безпринципни коалиции и пазарлъци за министерства. Предразполага и към носене на лична отговорност, за сметка на криенето по диванчета и сараи, и издигането на сламени човечета в последния момент. И т.н.
Има достатъчно предимства и по-малко недостатъци. Не мисля, че води до авторитаризъм, както някои се опасяват.
Истината е, че с този президент ще си останем в тъч линията на европейското партньорство и в международната политика.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.