Министърът на земеделието скри кадровите рокади във ведомството

"Имената на служителите са лични данни"

В отговора си до депутата от "Продължаваме промяната" земеделският министър детайлно даде информация кога са извършени назначенията, мотивите за рокадите и основанията, на които те са направени. Липсваха обаче имената на освободените и назначените. За това министърът се е позовал на директива на Европейския съюз от 2016 г.: "В нея са определени случаите, допускащи обработването на личните данни, поради което не ви предоставям информация за имената на служителите", е написал Иванов в отговора си до Дунчев. А от администрацията на парламента обяснили на депутата от "Продължаваме промяната", че ако иска да се запознае с имената на сменените и назначени държавни служители, ще трябва да направи това в деловодството на Народното събрание.

Отговор на отговора

Дунчев е депозирал ново питане към Иванов в деловодството на парламента. Сега той изисква от земеделския министър да му предостави рокадите и за месец февруари с изричното уточнение, че настоява предишната справка и новата да съдържат трите имена на сменените и новоназначените служители. Дунчев се позовава и на две становища на Комисията за защита на личните данни от 2018 г. и 2019 г., съгласно които имената на лица, които заемат висши държавни длъжности и подават ежегодна декларация за имотното си състояние пред КПКОНПИ, която е публична и всеки има достъп до нея чрез сайта на антикорупционната комисия, или участват в процедури по възлагане на обществени поръчки, не са лични данни.

Нещо повече - имената на изпълнителния директор на Агенцията по горите, директорите на регионалните дирекции по горите, членовете на управителните съвети на шестте държавни предприятия, които стопанисват държавните горски и ловни стопанства и техните директори могат да се видят на интернет страниците на съответните ведомства.

По тези причини Дунчев подозира, че отказът на земеделския министър да предостави имената на служителите въпреки публичния характер на тази информация, е опит да се прикрият някои назначения. "За мен това означава, че точно кадровите промени са основен инструмент за овладяване по непрозрачен и безпринципен начин на горската система. Вече всеки разбра, че ръководните кадри са от ключово значение за използването на горската система за политически цели и обгрижване на близки до партиите фирми", каза той за "Капитал".

Няма основания за отказ

Адвокат Александър Кашъмов, който е ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация", също не намира основания за отказа да се оповестят публично имената на държавните служители от горския сектор. "От отговора на министъра става ясно, че в министерството очевидно не познават добре законодателството на ЕС, защото са нарекли документа, на който се позовават, директива. Вероятно имат предвид общия регламент за защита на данните (GDPR)", казва Кашъмов.

Според него това, което не е отчетено в този отговор, е, че информацията, свързана със служебното положение и с факта, че някой е назначен или освободен от някаква висша държавна длъжност, няма как да бъде защитени лични данни. "Според конституцията, както и според Европейската конвенция за правата на човека и в самия общ регламент за защита на данните е предвидено, че в случаите, когато надделява правото на информираност, свободата на словото, трябва да се даде предимство на това право пред защитата на личните данни", добавя Кашъмов. Той посочва и че Върховният административен съд има такава практика още от 2007 г. "В това решение дори ставаше въпрос за много по-ниски позиции в държавната администрация. Тук говорим, че надделява правото на информация. Още повече че в случая става въпрос за директори на изпълнителна агенция, които са висши държавни служители, политически личности и ръководители, които подават публични декларации, които са видими от всеки гражданин и е въпрос на някакъв минимален стандарт, че тяхното име не може да бъде тайна. Да не говорим, че обичайната практика е в интернет страниците на институциите да публикуват кой е ръководителят на съответната институция. Така че това е абсурдно да бъде някаква пазена тайна", казва Кашъмов.

Той все пак допуска, че причината за отказа на земеделския министър да предостави имената на държавните служители може да е свързана с регламента за защита на данните, който предвижда високи глоби за неспазването му.

"Според мен една от причините е това недоразумение, което изобщо причини GDPR, защото в много случаи това се ползва като формално средство някой да не иска да се знае повече за него и за публичната му дейност и понеже по начало глобите са много сурови по този регламент, това да предизвиква определени опасения. Затова в този случай е възможно не само да има желание да се прикрият имената, но е възможно да има и страх от последиците от такова разкриване", уточнява Кашъмов.