Горите може да са първата сфера, в която обещаната промяна няма да се случи

Другото, което според експерти прави сектора атрактивен за контрол е, че дава възможности за изграждане на политическа подкрепа на локално ниво. Отговаря за енигматичните ловни стопанства, които са в ръцете на едри бизнесмени. И не на последно място - има монопол върху раздаването на дърва за огрев, чрез които се държат част от избирателите.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Метаморфозите на един контрол

Изпълнителната агенция по горите е претърпяла доста метаморфози през годините. Започва като отделение "Надзор на лесовете" след Освобождението. През 1948 г. за няколко години се подвизава като отделно Министерство на горите. В началото на 90-те е под формата на Комитет по горите и горската промишленост, който за някакъв период е към МС, и т.н., и т.н. до настоящата структура.

Традиционно със силни локални позиции в сектора е ДПС. При идването на ГЕРБ имаше концентрация - бяха създадени шестте държавни горски предприятия, даващи възможност за още партийни назначения по бордове, разказват експерти от системата. По думите на запознати дори географското позициониране на шестте държавни предприятия е решено на база произхода на определени членове на партията на ГЕРБ.

По това време идва и знаменитата реплика на депутата от ГЕРБ Емил Димитров, прочул се с лобистки закони, свързани с бизнеса му, казана пред представители от сектора: "Държавата е наша и гората е наша - ще правим каквото си искаме." Към онзи момента причината за недоволството на голяма част от сектора е решението на Димитров над 40% от дървесината да се продава на зелено през стоковата борса още преди да е добита. Тогава Димитър Джоков (сложил край на живота си през пролетта на 2020 г.) от сдружението на "Булпрофор" разкри, че идеята е дървесината да бъде закупувана от определена група фирми. Последва протест, посрещнат от контрапротест на подкрепящи наредбата, като фирми на негови водачи впоследствие печелят големи търгове за дървесина. В крайна сметка продажбите през стоковата борса не продължават, но и не настъпват исканите промени при търговете.

Паралелно с пазарните несъвършенства през годините публично се завъртат митове и легенди за сектора. Например схемата 19/45, за която се твърдеше, че през 2014 г., по време на кабинета "Орешарски", всеки месец на 19-о число шефовете на шестте държавни горски предприятия са давали по 45 000 лв. на зам.-министъра за пълнене на партийни каси. Разплитането на казуса завърши трагично, като един от директорите, Юри Миков - на Северозападното държавно предприятие, който е бил готов да говори по темата, в този момент загива в катастрофа. През миналата пролет пък служебният министър Христо Бозуков сподели пред "24 часа" за "шега", която бил чувал, че в горския сектор са събирали средства за welcome на министъра.

Къде оттича гората

Търговете остават основен казус и възможност за теч в системата, като парите в държавните предприятия идват основно по линия на сечите. Въпреки че у част от обществото съществува усещането, че горите се изсичат безразборно, данните на изпълнителната агенция показват, че всъщност гората в България нараства. Загубата на горски държавни ресурси не идва от незаконната сеч, а от кражбите чрез различни машинации и манипулации, включително нагласяване на търговете за дърводобив, е заявявал на няколко пъти и Александър Дунчев, бивш директор на ИАГ по времето на служебното правителство, а сега депутат от "Продължаваме промяната".

"Повечето търгове за дърводобив са нагласени, ако проверите, ще видите, че няма наддаване. А няма наддаване, защото всички фирми са се разбрали, всички фирми играят заедно и всъщност обществото и бюджетът губят от това", заяви още той.

Според Дунчев решението е в електронните търгове, на които участниците няма да имат възможност да си комуникират с останалите наддаващи и така обикновено се достига до по-добри цени. Всъщност такива търгове имаше преди 5-6 години в Югозападното предприятие, но предизвикаха протести и в крайна сметка бяха спрени.

Сериозно недоволство от търговете има и сред бизнеса, включително сред едрите ползватели на дървесина. Според мажоритарния акционер на "Свилоза" Красимир Дачев представителите на държавата гледат краткосрочно на правенето на пари, докато бизнесът с кредитите си в производство иска дългосрочни перспективи. По думите му предприятието успява да купи около 30% от количествата директно от държавата, като за останалото трябва да минава през посредници без никаква добавена стойност в преработката.

От "Булпрофор" също имат редица критики по отношение на продажбата на дървесина, като в писмо до президента Румен Радев пишат, че "дърводобивът и стопанската дейност са доведени извън предела за нормални икономически и конкурентни взаимоотношения, защото са обрасли от сива, криминална икономика". "Тя се поощрява на местна почва от мафиотски взаимовръзки с чиновници и политически функционери и от едностранно поставяни нечестни условия в конкурсите. Малките фирми, за да оцеляват, се принуждават да играят не по правилата", продължава писмото.

В резултат на това страдат всички по веригата, като според експерти дърводобивът е най-слабото звено. Това, че състоянието му е тревожно, се отбелязва и в стратегията за горите. Основните причини са ниската производителност на фирмите, остарялата техника за добив и транспортиране на дървесината, както и ниското ниво на квалификация на работниците.

Другата основна линия, по която държавата губи, според експерти е при декларирането на количеството и качеството. "Добили сме хубава строителна дървесина, изписали сме ги като дърва за огрев, тоест плащаме на горското или на кмета два пъти по-ниска цена и това са реалните нарушения", обяснява Дунчев. През изминалата седмица той сигнализира за разлики между 5 и 10 кубика в декларираната и реално превозваната от камиони дървесина, добита от общински гори, сравнявайки снимки на камиони, превозващи идентичен товар, но с различни декларирани количества. Така според него държавата губи около 400 лева от всеки курс.

Намеренията на БСП да запази контрола върху горите изглеждат категорични. Министерството на земеделието имаше срок до 28 януари да изпрати корекциите на Закона за горите в Министерския съвет, като все още те не са публикувани официално за обществено обсъждане. Неофициалните разговори продължават, като според източници на "Капитал" става все по-ясно, че добре смазаното статукво ще се запази.