Антоний Тодоров: Пресушаването на блатото с недосегаемите трябва да започне отнякъде

В сегашната ситуация ми се струва добра идея да се създаде местно подразделение на европейската прокуратура, което да работи независимо от българската, казва политологът пред "Капитал"

Деян Димитров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Проф. Антоний Тодоров е преподавател по политология в Нов български университет. Разговорът с него е част от темата на броя на "Капитал" тази седмица.

Арестът на бившия премиер Борисов преди седмица предизвика дебат за начина, по който това се случи и правилна ли е процедурата. Но ако обърнем въпроса - смятате ли, чепри сегашната ситуация в прокуратурата съществува "правилна" процедура, която гарантира, че някой от героите на големите публични скандали ще понесе отговорност?

За "правилния арест" няма да го коментирам, защото доколко са спазени всички процедури наистина е работа на юристите. Но чисто политически има много смущаващи въпроси, които непрекъснато трябва да си задаваме

Има огромно очакване някой да бъде подведен под отговорност за поредицата от скандали, включително при тези арести. Някой твърди публично, при това публикува и някакви документи, в които твърди, че е дал до 60 милиона лв. подкуп на премиера. Не мога да си представя държава в света, дори сред автокрациите, където прокуратурата няма да се самосезира и веднага да се заеме с разследване.

А това, че засегнатите лица не опитаха да заведат частно съдебно дело за набеждаване, нанасяне на имиджови щети, за каквото щете, ме кара да мисля, че те наистина не желаят да има сериозно разследване около това обвинение.

Мисля, че тази акция имаше за цел най-вече да покаже достатъчно ясно и недвусмислено, че по този казус прокуратурата въобще не се е възползвала от член 208 на Наказателно-процесуалния кодекс, който й позволява да се самосезира по много и най-различни поводи, включително, по анонимни сигнали. А тук дори не става въпрос за анонимен сигнал. И всичките оправдания, че Васил Божков не може да бъде разпитан, защото не е в България според НПК, се оказват неверни.

Всъщност имаше толкова много случаи, по които прокуратурата трябваше да се самосезира: то не бяха Мишо Бирата, "Ало Ваньо", тефтерчето на Филип Златанов, какво ли не през годините, та да стигнем до последните - снимките с чекмеджетата и тази знаменита и заметена набързо къща в Барселона, за която някой дължи обяснение, но никой не пожела да разследва.

Веднага се набива ясното заключение - прокуратуратасистематично и по никакъв начин не желае да се занимава с какъвто и да е сигнал по отношение на Бойко Борисов.

Това, че никога не се намират данни за престъпление, предполага трайна връзка и юридически чадър от прокуратурата върху политическо лице. Това се набива на очи и след тази акция.

Въпросът е може ли да се излезе от тази ситуация. Там е работата, че с една не много добре подготвена полицейска акция няма как да стане. Очакваната развръзка ще бъде същата -няма данни за извършено престъпление. Най-много прокуратурата да предприеме разследване срещу полицията и министъра на вътрешните работи, че е извършил някакво нарушение.

Как би могло да стане измъкването от порочния кръг на безнаказаността?

С реформа на организацията на съдебната система. Първоначално със закриването на спецпрокуратурата и спецсъдилищата, към които се насочваха сигналите за сериозни престъпления, за да не се работи по тях. Почти веднага след създаването им стана ясно, че се превръщат в инструмент на управляващите срещу критиците им. И както виждаме, няма решение по нито един от онези скандали.

Изтича мандатът на Висшия съдебен съвет. Има очакване за някаква качествена промяна. Новото правителство може да стимулира от средите и на съдиите и на прокурорите да излязат техни представители, които наистина ще са независими и няма да изпълняват нечии политически поръчки. Същото се отнася и за избора на нови инспектори за съдебната система.

В нашата ситуация ми се струва добра идея с промени в Закона за съдебната власт да се създаде подразделение на европейската прокуратура в България, което да действа достатъчно независимо и самостоятелно от българската прокуратура. Иначе другото е да чакаме просто някак си господ да реши въпроса. Ако трябва да се стигне до конституционна промяна, ще се запънем с единодушието в ГЕРБ.

Аз не съм голям оптимист, обаче се питам каква революционна акция е способна да размърда блатото. Да си представим, че това е първата копка в дигата, която ще накара блатото да изтече и да се пресуши.