Парламентът закрива спецправосъдието като част от заявката за съдебна реформа

Законопроектът беше приет на първо четене въпреки съпротивата на ГЕРБ и ДПС

"Това не е нито прибързан дебат, нито ангро дебат. Не мога да приема и критиката, че професионалните аргументи не са чути. Този законопроект беше дълго обсъждан в обществото, получи много професионални становища", коментира министърът на правосъдието Надежда Йорданова.

Анина Сантова

"Това не е нито прибързан дебат, нито ангро дебат. Не мога да приема и критиката, че професионалните аргументи не са чути. Този законопроект беше дълго обсъждан в обществото, получи много професионални становища", коментира министърът на правосъдието Надежда Йорданова. © Юлия Лазарова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

За закриване на специализирания съд и специализираната прокуратура гласува парламентарното мнозинство на първо четене в сряда, с гласовете на управляващата коалиция плюс тези на "Възраждане" (общо 134). Против се обявиха от ГЕРБ И ДПС (73 гласа). Дебатът в пленарната зала всъщност припокри позициите на различните групи, които вече бяха чути по време на деветчасовото заседание на правната комисия миналата седмица. От една страна, управляващите аргументираха промените като "първа стъпка към съдебната реформа" и припомниха, че за 12 години спецпрокуратурата не е оправдала очакванията на обществото и не е доказала с резултати, че работи срещу корупцията по високите етажи на властта.

От друга страна, противниците на законопроекта от ГЕРБ и ДПС, защитиха съществуването на спецправосъдието и прогнозираха, че ако законът бъде гласуван, ще настъпи хаос. Чуха се твърдения, че целта на управляващата коалиция е да закрие тези органи, за да сложи "нейни хора" в системата, което в случая със спецправосъдието няма как да стане - законът предвижда съдиите и прокурорите в тях да бъдат преназначени на аналогични позиции в други съдилища и прокуратури.

Въпросът за преместването на магистратите предизвика силни и дори емоционални реакции у опозицията, която изрази опасения, че ще се пренасочват хора, спечелили конкурси в София, към провинцията. Анна Александрова от ГЕРБ дори заяви, че "е неуважително" управляващите да се отнасят по този начин с "този електорат". Други депутати от най-голямата опозиционна група пък заплашиха, че закриването на спецправосъдието ще доведе до блокиране на делата и ще има отводи и самоотводи. В края на дискусията министърът на правосъдието Надежда Йорданова коментира, че ако разпоредбите за преназначаването на магистратите не са ясни, ще бъдат проведани дебати между първо и второ четене.

Бездействащо спецправосъдие

Проблемът със спецправосъдието е, че след създаването си се превърна в инструмент за изпълнение на политически поръчки, рекетиране на бизнеси и преразпределяне на активи. Това беше припомнено от трибуната няколко пъти днес, като особено се наблегна на бездействието на органите по отношение на делата за корупция по високите етажи. Тези дела бяха прехвърлени през 2017 г. към спецсъда, който при създаването си през 2010 г. по принцип бе замислен да гледа само дела за тежка организирана престъпност.

Андрей Михайлов от "Има такъв народ" го оприличи като "домът на СРС-тата". "Този съд се създаде, за да се заобиколят някои съдилища, беше порочно заченат и не роди онези резултати, които очаквахме. Всички искахме борба с корупцията, а от 2017 г. не виждаме резултат", коментира още той. А от ПП и "Възраждане" припомниха за подслушваните протестиращи от лятото на 2020 г. с разрешение именно от спецсъда.

Петър Куленски (от ПП) илюстрира бездействието на институциите със следните примери: "Закриваме спецпрокуратурата, която две години не разследва кюлчетата на премиера, нито коя е Мата Хари. Спецпрокуратурата, която не разбра как една българска манекенка има 5 млн. евро, за да придобие луксозен имот в Барселона, има ли пране на пари и замесени ли са политици. Не пожела да разследва "Осемте джуджета", Петьо Еврото и има ли схема за изнудване, в която участват магистрати, които са част от тези органи. Не разпита свидетел, който заяви за щети в бюджета за 556 млн лева. Не може осем години да реши "делото КТБ", при което при неясни обстоятелства българските граждани изгубиха 3 млрд. лв".

На нападките на опозицията, че това не е съдебна реформа, управляващите отговориха, че това е първата стъпка към нея. "Напълно съм съгласен, че това не е съдебната реформа. По необходимост тази стратегия се разпада на отделни актове. Значението на това, което правим днес, е да премахнем нещо, което създава условия за съмнение дали правосъдието е едно за всички и това е много важен елемент от съдебната реформа", коментира председателят на "Демократична България" Христо Иванов. А Петър Кьосев от ПП определи закриването като "връщане на нормалността" и "първата стъпка към започване на реформата".

От БСП обясниха, че спецправосъдието е замислено като добра идея, но се получило лошо изпълнение. "Тези органи се превърнаха в репресивен апарат. Ако бяха изпълнили намеренията, с които беше започнала тази реформа, нещата щяха да бъдат различни, но се изврати първоначалната идея", коментира Борислав Гуцанов.

А Крум Зарков заяви, че организираните престъпни групи не са изчезнали, а се слели с властта. "Престанаха да ходят с черни джипове и лепенки, а започнаха с черни джипове със служебни номера. А това специализирания съд го проспа", каза той.

"Специализираният съд и прокуратура би трябвало да са просто един инструмент за по-ефективното реализиране на наказателната ни политика. Те обаче се превърнаха в нещо друго. Те се превърнаха в един символ на начина, по който в България се упражнява власт - и то под най-бруталната форма, репресивната власт."

Крум Зарков

депутат от БСП

Опозицията: това не е никаква реформа

Законопроектът срещна различни критики от депутати от ГЕРБ, както и от ДПС. Най-активно в дискусията се включи Дани Каназирева от ГЕРБ, която обвини коалицията, че не предлага нищо ново, ами връща стара правна уредба, и то без "професионални аргументи".

Екатерина Захариева пък обвини вносителите в това, че "просто не харесват" спецправосъдието и КПКОНПИ, без да имат сериозни аргументи за това. В познатия тон на ГЕРБ, Захариева обясни, че неефективното положение по отношение на организираната престъпност е било до 2010 г., т.е. преди да се създаде спецсъдът, както и че "всеки орган има нужда от време, за да заработи".

Дани Каназирева пък видя огромен риск делата да бъдат върнати. "Това са над 13 хил. тома дела за трафик на хора, наркотици, изнудвания, измами и много други тежки престъпления. В обществен интерес е тези дела да продължат там, докъдето са, и да не се поема риск да бъдат върнати отначало", коментира тя. А Десислава Атанасова добави, че управляващата коалиция иска да закрие тези дела и да се превърне в "пазител на тези, които българското правосъдие иска да изправи пред разпоредбите на закона".

"Закривате ги, за да сложите ваши хора в прокуратурата, така каза вашият премиер. За да може да създадете ваш механизъм и да викате във ваши кабинети разследващи полицаи, за да им давате разследващи показания, за да може да се разправят с неудобни за вас хора", включи се и Николина Ангелкова.

По време на обсъждането на законопроекта в правна комисия силна съпротива дойде от масираното присъствие на представителите на специализираните съдилища и прокуратури, главния прокурор Иван Гешев и заместничките му Красимира Филипова и Десислава Пиронева, представители на ВСС и следствието.