Евробарометър: Все повече българи осъзнават проблема с дезинформацията

По-отчетливи са различията между българите и гражданите на ЕС в оценката им за независимостта на медиите - до голяма степен очаквано предвид дългогодишните проблеми и дефицити, натрупани по този въпрос. Така например 43% европейските граждани изразяват съгласие, че информацията в медиите е свободна от търговски и политически натиск, докато в България този дял е 33%. Сравнително малко българи (28%) смятат, че обществените медии са свободни от политически натиск, отколкото гражданите на ЕС (39%).

Същевременно българите са значително по-доверчиви към политическото съдържание в социалните мрежи. На средноевропейско равнище 60% от гражданите декларират, че не вярват на информацията по политически въпроси в социалните мрежи, докато в България този дял е само 45%. Българите са по-склонни и да гледат на социалните мрежи като на подходящо средство за изразяване на мнение по политически теми, както и на начин да останеш в течение на политически въпроси.

Мнозинството от гражданите както в България, така и в ЕС са уверени, че са способни да разпознават фалшиви новини (съответно 52% и 63%). Възприетите нива на дезинформация в България обаче са по-ниски от тези на средноевропейско равнище. Българите например доста по-рядко декларират (54%), че попадат често на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (70%). Предвид че дезинформацията и откровено фалшивите новини в страната ни са изобилни в последните години - особено с произход от Русия, това поставя под съмнение способността на българите по-често да разпознават фалшивите новини като такива.

И все пак добрата новина е, че тенденцията е все повече да се разпознава обществената вреда от дезинформацията. Все повече българи определят фалшивите новини като проблем както в национален план (73%, или с 10% повече спрямо зима 2020- 2021), така и за демокрацията по принцип (81% - ръст със 7%).

Икономически негативизъм

Българите продължават да имат по-високо доверие в ЕС, отколкото в редица национални институции като правителство, парламент и съдебна власт. Повечето българи остават оптимисти за бъдещето на съюза, но под средното ниво в ЕС заради значителен песимизъм, генериран в последната година.

По отношение на цялостното състояние на българската икономика също се наблюдава по-висока степен на неудовлетвореност в сравнение с пролетта на 2021 г. и отчетлива разлика с нагласите на европейците спрямо състоянието на местните икономики. Докато огромното мнозинство от българите оценява ситуацията на националната икономика като лошо (85%), то на равнище ЕС този дял е по-малък от две трети (59%). Така

България се нарежда на предпоследно място по неудовлетвореност от местната икономика в съюза, следвана от Гърция (89%). Има нарастващ песимизъм и за състоянието на икономиката през следващата година. България отново контрастира на средната тенденция в ЕС, където песимистичните нагласи бележат по-малък ръст или са сравнително устойчиви. Все повече българи предвиждат по-лоша ситуация по отношение на финансите на домакинството им, трудовия им статус, националната икономика като цяло и заетостта в частност. Наблюдава се и отчетлив ръст на очакванията за влошаване на европейската икономика в близкото бъдеще.

Проблемите, които българите определят като важни за тях в личен план, са най-вече икономически. Както в България, така и в ЕС покачването на цените е първостепенен проблем, засягащ все по-голяма група от обществото, следват финансите на домакинството, пенсиите, условията на живот и икономиката на страната. Европейските граждани за разлика от българите обаче посочват като лични и проблемите, свързани със здравеопазването и измененията в климата.

Гражданите на България и ЕС имат и различна оценка за това кой е най-важният проблем, пред който съюзът е изправен. Докато за българите това е здравеопазването, гражданите не ЕС поставят на първо място околната среда и изменението на климата.