"Говорит Москва": Руската пропаганда и превзетите български медии

Сами по себе си тези сайтове са маргинални, но с големия си брой успяват да създадат лепкав дезинформационно-пропаганден слой в социалните мрежи, който прониква навсякъде. Във фейсбук проруските тези резонират силно, благодарение и на хилядите платени тролове, които в последните 7-8 години са свръхактивни по различни тематични кампании на кремълската пропаганда. Но дезинформацията има и органично разпространение чрез русофилски настроени реални потребители.

Кафяви сайтове, които в последните години защитаваха интересите на бившите управляващи от ГЕРБ, както и на ДПС, също са източник на хибридна пропаганда. "Последният законно избран президент на Украйна Виктор Янукович призова Зеленски да спре кръвопролитието", пише например "Блиц" на Ивайло Крачунов, вменявайки първо, че Зеленски е "нелегитимен", а също и че точно той, а не Путин, води война срещу народа си - каквато е и една от кремълските опорни точки.

"Блиц" беше медиа от кръга около КТБ - дружеството собственик на сайта беше финансирано чрез куха фирма на Цветан Василев с кредит, който след това не върна. След фалита на банката "Блиц" беше продаден официално на собственичката на "Стандарт" Славка Бозукова, а според различни източници сделката тогава беше финансирана частично от Кирил Домусчиев. Не е известно той да се е оттеглял от контрола върху медиата. Съдейки по другото й съдържание медиата със сигурност е една от малкото останали близки до Делян Пеевски и ДПС. "Блиц" следва едно към едно медийните тези на движението, което се вижда най-ясно от публикациите срещу Иво Прокопиев (съиздател на "Капитал").

Каква позиция ще заемат медиите близки до ДПС е доста интересен въпрос, предвид санкциите срещу Пеевски по американския закон "Магнитски". Към момента отговорът е сравнително ясен - през тях влиза сериозно количество руски пропагандни бомбардировки. Така се случва например в БНТ, която се управлява от назначения с подкрепата и одобрението на ДПС Емил Кошлуков. Там, под прикритието на "другата гледна точка" пробива и видимо количество про-руски мнения и коментари (виж и по-долу).

В тази категория попада и "Труд" на Петьо Блъсков. "САЩ са в шок: 15 биолаборатории на Пентагона в Украйна могат да попаднат в ръцете на Русия", пише медиата, лансирайки отречените от ООН твърдения на Русия за разработване на биологични оръжия в Украйна. Публикациите за войната в "Труд" почти без изключение покриват само проруската информационна кампания.

Това не е случайно. Анализаторът Горан Георгиев от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който следи отблизо дезинформационните кампании на Русия в България (виж и интервюто с него), припомня, че в страната има медии, които са пряко или индиректно контролирани от хора със сериозни политически свързаности и с бизнес връзки с Русия. От години те и руските им партньори споделят общ интерес от изграждане на позитивен имидж за руските проекти и политика в България, която продължава и сега.

Горан Георгиев, Център за изследване на демокрацията

Проруската пропаганда се прокарва от местни "актьори"

Когато представяхте Индекса на уязвимостта от външно влияние в края на миналата година (с извода, че България е сред най-уязвимите държави ЕС и ЦИЕ за руско влияние), казахте, че руската пропаганда най-често се прокарва в българските медии от олигархични мрежи с общи икономически интереси с Русия, които влияят върху редакторската политика чрез неформални връзки или собственост, за да си осигурят подкрепа за дадени проекти. Това актуално ли е и в контекста на войната?

Да, ясно е, че има крайни собственици на медии в България с бизнес интереси в Русия и с политически свързаности в българските политически среди. И се получава една интерсекция на интереси между местни олигарси и техните политически връзки, и между руски олигарси и руската държава. Такива взаимосвързаности например ясно са проличавали в един или друг момент в медии, които са имали ясна политическа ориентация спрямо български партии, като ГЕРБ, ДПС, БСП, НФСБ, Атака, и които също така са (били) източник на руска пропаганда.

Въпреки че политици като депутата Делян Пеевски опитаха да се отделят от медийния сектор или поне да оставят такова впечатление, пейзажът в контролираните медии не се променя бързо. Защото дори когато вече няма пряко влияние през собственост, когато редица години е упражнявано такова, то създава "култура", която трудно се променя. През годините журналистическият професионализъм е бил потъпкван и смачкван.

А има ли пряко "купуване" на медии от руска страна?

Има нарочна стратегия пропагандата да се поддържа от местни актьори. Всъщност най-активно тя се създава от малки сайтове и групи в социалните медии. Някои от тях дори не са регистрирани като медии, дават фиктивни адреси и не са ясни начините им на финансиране. Институциите има какво да направят по тази линия, но проблемът е, че те не са реагирали години наред и в момента има десетки и десетки подобни сайтове, които заливат с дезинформация.

Мога да дам за пример сайт на име Информиран.нет, който разпространява прокремълска пропаганда още от 2014 г. През 2019 г неговият собственик е бил разследван от МВР във връзка с невярна информация по адрес на Йорданка Фандъкова. Той е бил открит, въпреки че сайтът не е регистриран като медиа и е даден фалшив адрес в Лондон. После обаче МВР отказват да разкрият самоличността му, а сайтът си работи и до ден днешен.

Има ли как да се противодейства на руската пропаганда?

Ако говорим за някакви законови регулации или намеса на институции - ами поне доскоро тези инструменти бяха в ръцете на хора, чиито интереси биха били засегнати от опитите за противодействие на пропагандата.

За това е и толкова важна борбата с корупцията. Тя влияе пряко и на информационната среда, но и на психологията - ние сме много по-податливи към дезинформация и пропаганда, когато нямаме доверие на корумпираните институции и на медиите. И търсим истината в алтернативни гледни точки.

Няма лесни решения. Нужно е не просто да се атакува проблемът директно чрез възпиращи мерки, а цялостно да се подобрят обществените представи за качеството на българската държава и информационното пространство. Все пак в по-кратък план би помогнало установяването на държавен орган за мониторинг на медийната среда и борба с дезинформацията, каквито има в САЩ, Швеция и други западни държави. Друга стъпка е гарантирането на икономическата сигурност, чрез затварянето на каналите за мръсни пари, които позволяват и проникването на чуждестранно влияние.

Какви рискове крие пропагандата, която разделя обществото в тази ситуация, когато много близо до България се води война?

Пропагандата е опасна, защото влияе на публичното мнение и вкарва политиките в дискурси, които иначе може би щяха да са други. Т.е контролира се дневният ред на публичния дискурс, който има много голяма тежест в страна като нашата със слабо лидерство и и високи нива на популизъм, поляризация и корупция. И го бута към екстремуми, а това са опасни процеси, които целят да нарушат нормалния демократичен диалог.

Русия води ескалираща информационна война срещу България от години. Редакторските методи на медии контролирани от тайните служби на Кремъл със съдържание на български говорят не просто за дезинформационна кампания, а за непрекъсната психологическа операция, която е съществена част от външната политика на Русия. Руските институции, включително руското посолство в България директно участват в тази психологически операции, особено чрез публикациите си в социалните мрежи, които вече използват същия език и стил като медийната пропаганда на Кремъл.

Друг случай са политическите медии. В телевизията на БСП - БСТВ, например проруската "гледна точка" се артикулира ясно от гласове както от левите редици, така и от националистическите среди, които са и изключително активни и във Фейсбук. Данни на ЦИД за "Капитал" показват например, че "Възраждане" и Костадин Костадинов са получили най-много интеракции (харесвания, коментари и споделяния) във Фейсбук сред от всички партии и политически лидери между 09 февруари и 11 март (виж илюстрацията).

Видео на Костадинов с изказването му от 1 март от парламентарната трибуна, в което той настоява България да не заема страна в конфликта Русия-Украйна и иска оставка на кабинета, е било видяно 350 хил пъти. Макар да не може да се твърди, че всеки видял клипа симпатизира на Костадинов, метриката е показателна за това до колко много хора достига пропагандното говорене на иначе уж маргинална партия, получила около 5% от гласовете на изборите.

Преглед на оригинала

Зад завесата на плурализма

Отразяването на войната в по-големите медии и в националния ефир за щастие е по-скоро професионално, смятат медийни наблюдатели. Но пропагандата успява понякога да проникне и там заради сервилност, лоша преценка или друго. Така например подсъдимият за шпионаж в полза на Русия председател на сдружение "Русофили" Николай Малинов бе включен да коментира войната в една от националните телевизии в началото на инвазията.

На 3-ти март пък повечето големи медии препредадоха едно към едно и без коментар арогантното "поздравление" на руската посланичка Митрофанова за националния празник, в което тя сравни България с Донбас и посъветва българите да гледат на войната в Украйна като на руско-турската освободителна война.

Същия ден телевизиите станаха и неволен съюзник в предварително подготвената сценка на "Възраждане", като показаха в национален ефир как техни поддръжници "превзеха" Шипка с руски знамена в ръце, скандирайки "НАТО вън!" и зашлевиха премиера Кирил Петков със снежна топка.

Има обаче цели предавания и то в обществените телевизии, където "плурализмът на мнения" е официална политика. В предаването на Георги Любенов по БНТ един срещу друг се изправят защитници на агресора и защитници на прозападната позиция. "Има достатъчно информация, че в Украйна са подготвяни ядрени оръжия, че има биологични лаборатории", заяви там миналата седмица журналистът Явор Дачков, чийто сайт "Гласове" сам по себе си изобилства от проруската "гледна точка". ООН вече опроверга тези твърдения на Москва.

Сред ярките защитници на Кремъл е и журналистът от БНР Петър Волгин, чието предаване принципно заявява себе си като алтернатива на "доминирания от прозападния наратив" медиен пейзаж в България. Волгин използва официалния речник на Москва - не война, а "специализирана операция". Неговите гости говорят за "бандеровците" в Украйна, за "нелигитимната" власт в Киев, за вината на НАТО и САЩ, които са предизвикали Путин с натъпването си на Изток.

В съвременната журналистика "и другата гледна точка" отдавна не е стандарт, поне когато става дума за теми, тези и личности, които тикат демократичния дебат в опасни крайности. В поставената на 112-о място в света по свобода на словото България обаче този похват често служи и за легитимация на нелегитимни в демократичния свят позиции. Неслучайно, много от тях всъщност се поддържат от Москва - например камапниите срещу Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, срещу ковид-мерките и ваксините и др.

Свободата на словото е силно деликатен конструкт, но както пише в блога си експертът по медийно право Нели Огнянова, "фалшив е аргументът за всички гледни точки, когато говорим за медийна защита на агресор...Правото не дава абсолютна защита на свободата на изразяване. Не са информация, нито гледна точка фалшифицираните разкази на прокремълската пропагандна машина за зверства на Украйна към населението в Донбас или за използване на химически и други забранени оръжия срещу цивилни в Донбас. Това е част от хибридната война", казва тя.

Може ли да се спре речта на омразата

Юристът Александър Кашъмов, експерт в сферата на достъпа до информация и свободата на изразяване, също подчертава, че плурализмът на мненията е ключов за демокрацията и трябва да бъде защитаван - стига дебатът да се води с мирни аргументи, но "трябва да е ясно, че в извънредни условия, особено при война, свободата на словото може да бъде ограничавана, когато става дума за реч на омразата".

Той припомня и че както в международното право, така и в българския Наказателен кодекс има текст, свързан с оправдаването, отричането или грубото омаловажаване на престъпления против мира и човечеството, в която категория по думите му попадат поне част от оправдаващите Путин и разпространяващите реч на омразата срещу Украйна. Още повече, че в България пристигат и бежанци, а това създава опасна за тях среда. Миналата седмица група общественици също призоваха институциите за мерки срещу речта на омразата и прокремълската пропаганда.

Този подход - освен че предизвика яростни реакции от страна на пропагандните медии, събира и нелишени от основания критики и опасения за накърнимостта на истинската свобода на словото, които и самият адв. Кашъмов не отрича (виж интервюто с него по-долу). Той добавя и, че има и по-меки начини за противодействие, които не биха създали толкова голям риск за реалната свобода на словото - например през Закона за защита от дискриминация или през СЕМ, която до момента не се е сезирала по казусите в БНТ и БНР.

Много от по-малките сайтове, които препечатват директно руски фалшиви новини, пък дори не изпълняват законовите изисквания да посочват реален собственик и мерки могат да бъдат взети и по тази линия, припомня Горан Георгиев от ЦИД.

Общественият натиск също е важен фактор, който на фона на пасивните институции понякога добива и нюанси на "партизанска война" - на 6 март например сайтовете на БНТ, "Нова", "България он ер" и "Блумбърг" бяха хакнати и в продължние на над 20 мин показваха популярно меме - т.нар. Gay Clown Putin (гримиран негов вариант и знаме с цветовете на дъгата - символ на ЛГБТ).

В крайна сметка, както отбелязва и адв. Кашъмов, война се води до границата на България. При всички положения институциите би трябвало да бъдат в по-висока степен на мобилизация, защото пропагандата в полза на агресора в състояние да разцепи обществото и да го отслаби пред лицето на нарастващ заплашителен конфликт.

Адв. Александър Кашъмов, Програма достъп до информация

Оправдаването или отричането на агресивна война е пресъпление

- Миналата седмица вие припомнихте, че прокуратурата може да вземе мерки срещу речта на омразата по чл. 419а от НК, насочен към тези, които оправдават, отричат, или грубо омаловажават престъпление против мира и човечеството. Веднага се появиха и критики, че това крие риск от злоупотреби със свободата на словото.

Има опасение, да, че това може и да произведе негативи, ако прокуратурата, особено пък настоящата, се задейства. Когато говорим за свободата на словото по принцип винаги стои този въпрос и балансите са тънки. Това е обективно сложна тема и макар че имаме вече компетентни съдилища, които могат да правят нужния хирургически разрез за такива отсъждания, виждали сме през годините и грешки, довели до изненадващи присъди срещу медии и журналисти. Така че не е лишено от основание подобно опасение.

Има и други по-меки възможни решения - например санкции през Закона за защита от дискриминация, по-активна роля на СЕМ, засилване на саморегулаторните механизми и т.н. Но моята мотивация да насоча вниманието точно към чл. 419а от НК е морална. В този член се съдържат основите - че оправдаването или отричането на агресивна война, на престъпления срещу човечеството, на военни престъпления, е недопустимо, то е престъпление. Това е правната рамка на ЕС, това е и цивилизационната морална граница, която ни определя като част от едно европейско демократично семейство.

От друга страна в последните години виждаме и как арогантни субекти претендират за правата си, без да зачитат правата на други. През призмата на западната демокрация права сами по себе си няма - те винаги са в социума и винаги правата на едни са свързани с правата на други. Поради което се налага институциите да са на мястото си и да действат като регулировчци, особено в такива извънредни ситуации.

- Споменахте и СЕМ. Част от проблемите с пропагандата са точно в неговата сфера, а досега не сме видели мерки.

Да, би трябвало и СЕМ да влезе в по-активно ролята си. Интересното е, че в радиото и телевизията виждаме едно като цяло доста професионално говорене в светлината на войната в Украйна. И именно заради това са особено видими някои отклонения от този добър тон, които за жалост се наблюдават точно обществените БНТ и БНР. Там се среща реч, макар и по изключение, която никак не подобава на задължението за въздържане от омраза, от омаловажаване на престъпления срещу мира и това е странно.

- Има обаче и пропаганда, която едва ли може да се класифицира като реч на омразата, но пък води до внушения, които разделят обществото и също са в полза на агресора. Например: войната е безспорно зло, но истинският виновник са НАТО и САЩ, защото провокираха Путин; Или: това е поредният сблъсък на Великите сили, няма прави и неправи, ние най-добре да сме неутрални.

Да, в общия случай това не е реч на омразата. Свободното слово стои в основата на демократичното общество. Ние никога няма да сме напълно доволни от тезите на нашите идеологически или морални противници, но въпреки това имаме задължение за толерантност към такива мнения - стига да не провокират омраза и насилие, те имат право да съществуват. Задачата на правната регулация в словото е да се попречи на агресивното, крайното слово, речта на омразата, която може да произведе безполезна война в самото общество.