Неочакваният успех на Джордан Питърсън в България

"Да имате билет в повече?"

След бързото им изчерпване започна вторичен пазар. В платформи като olx, bazar.bg и alo.bg те започнаха да се предлагат (и продават), понякога на двойна цена.

Преглед на оригинала

И вторичният пазар обаче не стигна.

Известно време преди самото събитие хората, останали без билети, започнаха да предлагат друг тип идеи:

Преглед на оригинала

Тази инициатива, ако и да не се осъществи, всъщност не изглеждаше никак абсурдна. Да напълниш в два поредни дни зала 1 на НДК е по силите на много малко хора. За сравнение другият човек, който тази година е заявил две дати там, е Лили Иванова.

Удивителното в случая с Джордан Питърсън е, че той не е поп- или чалга звезда, а университетски преподавател, който говори за идеи. Да повторим - не пее "Ветровееее", а разказва за тежките избори, с които всеки се сблъсква в живота си, всекидневните усилия, които се изискват, когато поемеш цялата отговорност за него. "Тежкият морален товар, който трябва да носим, е да подредим живота си, като бъдем продуктивни, щедри и честни. Това изисква 100% отдаденост и цял живот усилия".

София между другото е единственият град в неговото, да го наречем, световно турне, в който са предвидени две срещи с хората. Но статутът му на интелектуална супер звезда се вижда много добре и на други места.

През 2019 г. той проведе публичен дебат с друг популярен герой от света на идеите - левия словенски философ Славой Жижек. Заглавието на дебата е "Щастието: капитализмът срещу марксизма" и е определен като интелектуалния еквивалент на боксов мач за световната титла в тежка категория. Залата в Торонто е с капацитет от 3 хил. човека, но е претъпкана до краен предел и там също има вторичен пазар на билети, като цената в ebay стига до 300 долара. До дебата се стига, след като Жижек определя Питърсън като "враг", а работата му като "псевдонаучна" по време на събитие в английския университет "Оксфорд". Словенецът критикува остро канадския психолог заради това, че е въвел в употреба термина "културен марксизъм", като казва, че "неговите налудни конспиративни теории за ЛГБТ правата и движението MeToo като последни разклонения на марксисткия проект за унищожение на Запада са, разбира се, нелепи".

През това време Питърсън води усилена кампания срещу канадски закон, който забранява дискриминацията по полов признак с основния аргумент, че хората трябва да бъдат оценявани според усилията и резултатите им, независимо от техния пол и сексуална ориентация. Той отказва да използва полово неутрални лични местоимения и най-вече се противопоставя на задължението да го прави, защото смята, че това ограничава свободата на словото. Според него неомарксизмът се опитва да унищожи свободата на словото, точно както го правеше и класическият марксизъм, а ако това се случи в университетите, то интелектуалното ниво на Запада, а оттам и силата му, ще западнат много бързо.

Дебатът в Торонто не излъчва ясен победител. Питърсън, накратко, смята, че хората не трябва да преследват "щастие", а да намират смисъл в поемането на лична отговорност за живота си, за което капитализмът дава най-много възможности. Мнението на Жижек е, че щастието по принцип е безсмислена илюзия на капитализма.

Долу неомарксизма!

Опашките на влизане в залата бяха пред всеки от десетките входове към различните сектори

Точно с ехо на дебата за неомарксизма започна и лекцията на Питърсън в София. Въпреки че в зала 1 на НДК няма нито един празен стол, тя беше потънала в пълна тишина. Всички слушаха изключително внимателно:

"Абсолютно ясно е, че в Източна Европа има силна вярност към класическите западни ценности, която е много по-дълбока, отколкото в останалата част на все още някак си свободния свят. Причината за това е, че 1989-та година не беше толкова далече, а преди това имахте своите три поколения в съветската пустиня. И вие вероятно сте научили нещо от това, което ние в Запада не сме докрай, а сега правим всичко възможно, за да забравим малкото, което знаем". Разбира се, Питърсън има предвид крайния либерализъм, който за него е неомарксизъм.

Ако Корнелия Нинова беше в НДК тази вечер, главата ѝ вероятно щеше да се пръсне от противоречия - да намери философски аргументи срещу "джендъра", но да потръпне от посичането на Русия, диктаторите като цяло и конкретно Путин. Тя не беше забелязана, но за сметка на това там бяха хора, които упорито орат и сеят българското консервативно поле. Уви, до момента без реколта. Там беше политикът Даниел Митов (ДСБ → ДБГ→ ГЕРБ), както и лица като Кристиян Шкварек ("Консерваторъ"/ВМРО). Аудиторията в зала 1 обаче беше много по-разнообразна.

Хората, които харесват Джордан Питърсън, и пак да припомним - милионите хора, които следят какво говори той (например дебатът му с Жижек до този момент е гледан само на официалния му канал в youtube от над 4.3 млн. човека), се разделят най-общо на три части. Те, разбира се, преливат помежду си, но със сигурност не всички го харесват по една и съща причина.

Една част от хората са се срещнали с него през най-популярната му книга - "12 правила за живота". В нея той обобщава опита си като клиничен психолог, като дава няколко, на пръв поглед прости, съвета как да се отнасяме към различни ситуации и конфликти. Книгата звучи като едно от баналните заглавия за самопомощ, към които посягат хората, чели например и "Как да бъде задоволявана жената всеки път и накарана да моли за още!". Но с Питърсън историята е по-различна. Книгата му е повече от съвети - тя очертава общите рамки на отношение към живота, която я прави да е повече философия. Тя дава отговори, като без гръмки претенции предлага сравнително оригинално определение на това какъв трябва да е човекът, какъв е светът и какво да се прави в него.

Как да живея?

В София групата, която харесва тази страна на Питърсън, като че ли беше най-голяма, ако се съди по най-популярните въпроси от публиката към него. По време на събитието можеше да се пита в онлайн платформа и съответно всеки да лайква подадените въпроси. Най-харесваният въпрос - от няколкостотин човека, беше "Как да се отнасяме със съпруг, който се държи ужасно". Фактът, че въпросът беше зададен от жена, води и до друг интересен факт от софийското събитие - там имаше много повече жени, отколкото можеше да се предположи за събитие на Джордан Питърсън. Причината за това е друго лице от неговия публичен образ, което формулира втора група хора, които го харесват.

През последните години той все повече се превръща в знаме на антилиберализма и по-скоро на тези хора, които смятат, че махалото на равноправието е залитнало много по-далече, отколкото е нормално. Това е образ, с който самият Питърсън се опитва (за момента напълно безуспешно) да се пребори. Всичко тръгва от негови опити да обори абсолютизма на равноправието между мъжа и жената. "Трябва ли например в една тухларна да работят по равно жени и мъже", пита той, за да докаже тезата си. Това отношение обаче му носи яростни атаки от страна на ултралибералните среди в Северна Америка, които го обвиняват в женомразие и дори расизъм. В една своя публична изява той буквално плаче, когато разказва за тези обвинения, заради неуспеха си да обясни какво има предвид. С много викане обаче eтикетът му е успешно залепен и води до канселирането му от водещите големи медии. Това обаче не се отразява върху неговата популярност, дори напротив. "Отмяната" му не успява и да спре съпротивата му срещу, според него, криворазбраната борба за равноправие. Вероятно в опит да се отдалечи от този образ на срещата му в София той беше представен от жена си, която също сподели свои мисли, и после пак тя модерираше въпросите накрая.

В началото на 2022 г. той подава оставка от позицията си на преподавател в Университета на Торонто заради въведената от ръководството на университета политика на Diversity, Inclusivity and Equity (Разнообразие, приобщаване и равенство). Според нея във всяка катедра се въвеждат задължителни квоти по пол, раса и сексуална ориентация. "Моите квалифицирани и много добре образовани студенти, които са и хетеросексуални бели мъже, нямат почти никакъв шанс да напреднат в академичната кариера, въпреки великолепните си научни CV-та", пише той в писмото, с което казва, че не иска да работи като постоянен преподавател. Това според него е едно от многото проявления на "ужасна идеология, която разрушава университетите, а съответно и цялата ни култура". Следват, както може да се сетите, бурни аплодисменти от консервативните кръгове. Включително и в България, където той бързо става популярен в една специфична група на антилибералните контрамодернисти. Те са и другата изявена група на срещите му в София.

Източна Европа е новата Западна Европа

Началото на лекцията му беше и донякъде насочена към тях: "Когато мисля за съдбата на вашите държави, имам усещането, че Източна Европа ще играе много важна роля в пренасянето на западните ценности, които позволяват свободните държави да съществуват. Надяваме се да не забравите важните уроци и да помогнете на тези от нас, които са забравили тежките истини от края на миналия век. Искам да ви окуража да продължите да сте будни и честни. Може би това ще помогне."

Това обаче беше горе-долу единственото, което българската антилиберална общност получи от близо двучасовото мегаинтелектуално представление, което последва - оркестрината в зала 1 вероятно е останала да моли за още. От аудиториите, които Питърсън привлича, има и една трета група, която вероятно е най-малобройна - тези, които харесват философската страна на разсъжденията му. Тя и остана най-доволна от представянето му в София.

Иначе зала 1 на НДК беше пълна с много шарени хора. Преобладаващо под 50-годишни, повече на около 30, много и на малко след 20, почти поравно мъже и жени. Бяха дошли хора от цялата страна и повечето се бяха облекли като за важно събитие - мъжете със сака и вратовръзки (нали, като хора взели живота си в ръце), жените строго. За разлика от друг тип събирания хората със суичъри и трейнъри New Balance бяха малко и се оглеждаха внимателно в стил "Къде попаднах".

Питърсън предложи нещо като интелектуално джазиране - излезе на сцената без абсолютно никаква идея за конкретна тема. Започна да говори и се остави на мисълта му да го заведе нанякъде. Понякога това беше сложен лабиринт - отклоняваше се в някаква посока без после да се върне, откъдето е тръгнал.

С Бога - напред

Той дори не говори много и за последната си книга - "Отвъд реда - нови 12 правила за живота", което беше формалният повод да дойде в България. Вместо това предпочете да говори за следващата си книга, която вече е почти готова и вероятно ще излезе през януари догодина ("Ще дойда отново в България да я представя" - бурни ръкопляскания). Тя се казва "Ние, които се борим с Бог". Първата му книга, разказва Питърсън, му е отнела 30 години изнасяне на лекции, за да може да представи каквото има да каже по разбираем за повечето хора начин. Тя се казва "Карти на смисъла. Архитектурата на вярата" и е наистина тежка философска артилерия. "Следващата ми книга е продължение на този процес и тя е по-трудна от "12 правила за живота", но по-дълбока от всички предишни. Надявам се с нея да съм по-близо до дъното на нещата." С нея той си поставя за цел да определи какви неща по принцип са полезни да се знаят. "Едно от определенията за "полезно" е знание, което помага, когато изпитваш болка - ако страдаш, ако си ядосан, нервен, наранен, боли те, но знаеш нещо, което ти помага да преминеш, то това е нещо полезно". Например, разказва Питърсън, най-лесният начин да изпитваш болка е да си наивен. Наивните хора, според него, най-лесно се чупят. Незнанието е страдание.

Целта да стигнеш до "дъното на нещата" разбира се заслужава уважение, но може да бъде и капан. Преди четири години американското списание Current Affairs публикува доста критичен портрет на Питърсън под заглавието "Интелектуалецът, когото заслужаваме". "Популярността на Джордан Питърсън е знак за дълбоко обеднелия политически и интелектуален пейзаж", казват от списанието. Според журналистите, ако "една книга изглежда, че е за всичко, тя най-вероятно е за нищо".

Въпреки че в близо двучасовата си среща с хората в София Питърсън той минава през критика на постмодернизма, спори с Жижек, а и с Фуко, говори за неомарксизма и като цяло обяснява позицията си в дебат, за който не всички в НДК са подготвени, залата е толкова тиха, докато говори, че се чува скърцането на столовете, когато някой се навежда напред. Завършва със според него най-силната история, която човечеството е разказало до момента - тази за Христос: "Дали тази история е истинска? Достатъчно истинска е, за да ти дава издръжливост, когато си изправен пред катастрофа". Следват отговори на въпроси от публиката. Първият е (спомняте си) за съпруга, който се държи лошо - рецептата, накратко е "истина и откритост". Хората трябва да си казват какво мислят, защото, ако имат нещо важно, а го премълчават, това е лъжа.

Естественият за изкуствения интелект

Последният залп е за AI: "Срещу нас се задават великани. И въпросът е какво да направим, когато срещу нас се изправят гиганти? Отговорът е, че трябва да призовем духа на Давид от историята за Давид и Голиат. Когато си срещу великани, по-добре да си в най-добрата си форма - стегни се. Срещу нас идва огромна вълна от предизвикателства и възможности и ще идва все по-бързо и по-бързо. И единственият начин да се справим с това е възможно най-много от нас да се организират възможно най-добре, за да имаме разнообразни хора с отворени очи, които да са готови да танцуват със следващото голямо събитие. Няма политическо решение, няма икономическо решение, няма технологично решение, има единствено психологическо решение. И то е - етическо укрепване на човека. Ако ще си играеш с играчките на гигантите, по-добре бъди и ти гигант. Така че - ставайте и действайте!".

И хората в зала 1 на НДК станаха, поне за да изпратят Питърсън с ръкопляскания.

Така приключи това изключително рядко за България събитие. То, ако не друго, поне доказа, че една доста голяма група хора не живеят тук в интелектуална самота - България по някакъв начин е част от света на идеите. Дали идеите могат да са други (и какви) е различна история. Както казва и самият Питърсън - по-добре да правиш нещо по лош начин, отколкото да не правиш нищо.