Законопроектът за службите не предлага сливане на военното и цивилното разузнаване
Основните промени са свързани с отмяната на назначаването на шефовете на служби с указ на президента
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В промените, които се предлагат в законопроекта за изменение на законите за специалните служби, не се предвижда сливането на военното разузнаване и Държавна агенция "Разузнаване", научи "Капитал". Основните промени в него са свързани с начина на назначаване на директорите на служби. Двата законопроекта, които внасят от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България", са Закон за изменение на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и Закон за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана. В първия се предвижда Министерският съвет да е този, който назначава и освобождава главния секретар на МВР и директора на служба "Военно разузнаване" по предложение на министър-председателя. Досега това ставаше по предложение на Министерския съвет към президента, който трябваше да издаде указ за назначаване. По-особено е предложението за директор на военното разузнаване. Законопроектът предвижда това да става от Министерския съвет, когато той е цивилен, а когато е офицер от висшия команден състав да се запази старото положение - по предложение на МС с указ на президента като върховен главнокомандващ.
Според предлаганите промени министър-председателят внася в парламента предложение за назначаване на директори на Държавна агенция "Национална сигурност" и Държавна агенция "Разузнаване". Кандидатите трябва задължително да бъдат изслушани в ресорната комисия най-късно до две седмици след това предложение.
В двумесечен срок от влизане в сила на този закон министър-председателят предлага, а Народното събрание избира нов председател на Държавна агенция "Национална сигурност". Мандатът на действащия председател се прекратява с встъпване в длъжност на новия председател. Решението се взима с мнозинство на повече от половината на всички народни представители.
Според проектозакона смяната на директорите на службите трябва да стане до два месеца след приемането на промените в закона. "Законопроектът предлага ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Служба "Военно разузнаване" (СВР) и на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) да бъдат избирани от Народното събрание, а главният секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя вместо по силата на указ на президента на републиката. Предложението е провокирано от необходимостта от ясна отговорност на ръководителите на тези силови и структуроопределящи за националната политика в сферата на сигурността звена в светлината на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от конституцията, според която Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, както и общото ръководство на държавната администрация, като се засилва и парламентарният контрол над упражняването на тези политики", пише в мотивите на вносителите.
С промени в Закона за "Национална служба за охрана" се предвижда нейният директор да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя. Досега това се правеше с указ на президента. Освен това Министерският съвет е този, който ще осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на Националната служба за охрана вместо, както е в момента, от администрацията на президента. Отпада и изискването кандидатът за директор да има пет години стаж на ръководна длъжност.
Очевидно е, че исканите промени са свързани с напрежението и невъзможността на управляващите да намерят общ език в сферата на националната сигурност с президента. В последно време зачестиха коментарите и недоволството от работата на специалните служби и открити твърдения, че те не работят за националните интереси. Взаимната обвързаност за назначаването на техни ръководители - от изпълнителната власт и президента, пречеше на каквито и да било реформи в тях. В момента шефовете на всички служби са назначени от президента Румен Радев заради дългото време, в което управляваха служебни правителства.
Видно е и че обединението на двете разузнавания - цивилното и военното, няма да се случи на този етап, тъй като то не получи подкрепа от страна на ГЕРБ и ДПС, без които каквито и законодателни промени не могат да се случат. Двете партии също имат явни интереси да си върнат контрола върху специалните служби, който имаха през над десетгодишното им управление.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.