Финландия, или култът към чистотата

- осъзнатото решение на поколение политици, че ще работят в името на общественото благо. И че ще го правят максимално прозрачно, с нулева толерантност към корупцията.

Този модел е наречен неотдавна "чиста политика", а впоследствие чистотата ѝ се превръща в цялостен лайфстайл - чиста храна, чиста природа, чисти градове.

Чистотата: градът

Всъщност чистотата започва още от летището в Хелзинки, което посреща пристигащите с перфектно поддържан паркет. На път към централната градска част ясно се вижда още един модел: бизнес сградите поначало са ниски, а надписите по тях - дискретни. Няма да видите букви с човешки бой, светещи в различни цветове, способни да погубят човек с фоточувствителна епилепсия.

Напротив - размерът е уеднаквен, а брандовете, които се помещават в сградата, са скупчени един до друг в някой от ъглите ѝ. Останалата част от фасадата е чиста.

Във Хелзинки няма билборди - нито в индустриалната част на града, нито в централната. Тук-там се виждат е-реклами, обикновено на фасади на публични сгради. При по-внимателно вглеждане става ясно, че това е културен афиш.

Макар и снежна, столицата е пълна с велосипедисти, а обувките на пешеходците са (изненада!) чисти. За няколкодневни обиколки на града във всякакви климатични условия - от валящ до топящ се сняг, няма да забележите нито една бяла солна ивица, която традиционно лекьосва обувките в България. Причината: общината взема решение, че няма да използва вредната за почвата и градската среда сол в предотвратяването за поледици. Решението е разтрошен гранит, посипван и по пътното платно и тротоарите. Така под тежестта на автомобилите и пешеходците ситните камъчета правят образуването на лед невъзможно. При стопяването на снега пък специални прахосмукачки събират гранита и той се връща обратно в контейнери, разположени на 100-ина метра един от друг. Така че при всеки случай на нужда минувачите или общински служители го ползват пак.

По високите сгради в центъра на града не се образуват ледени сталактити. Няма да забележите обичайните за България червени ленти със закарфичен надпис "Падащ лед! Премини на другия тротоар" (а щом го сторите, там да ви очаква същият призив). В Хелзинки рано сутрин общински екип преминава със специална вишка, обезопасява временно тротоара, със звуков сигнал предупреждава, че ще се срутва сняг от покрива, след това го почиства и продължава по дължината на сградите.

Чистотата: храната

Финландците (или голяма част от тях) са добре сложени, спортуващи и хранещи се здравословно. С изключение на петък и събота. През зимата партитата започват в 20 ч., защото така или иначе е тъмно още от ранен следобед. Тогава и пушат, и пият. В делничните дни обаче ще видите всички освен с чанти и с раници за спорт.

Когато разговаряте с тях, изтъкват като достойнство на държавата си, че храната е почти изцяло био, а месото - предимно от местни ферми. В страната повечето плодове и зеленчуци не виреят заради ниските температури, отглеждат се предимно кореноплодни и различни видове зеле. Обясняват като принцип на храненето си, че внасят само онова, което не могат да произведат сами. А имат ли собствено производство, ползват преимуществено него.

По витрините на магазините се виждат реклами само на местни марки: дрехи, храна, напитки - всичко е финландско. Произходът на стоката е написан с големи букви: веднъж на самата нея, веднъж на етикета с цената: Made in Finland. За седмица престой в страната единствено сешоарите в хотелите бяха произведени другаде - Италия и Швейцария. За сметка на това в асансьора те посреща приветлив надпис: Yes, this is a finnish elevator. So try to keep quiet like a Finn, please.

Дори в централния град за Лапландия - Рованиеми, известен като града, препитаващ се изцяло от мита за Дядо Коледа, където процъфтява туризмът и Made in China - коледните стоки, произведените във Финландия сувенири са ясно означени. Мястото им в магазините е пред всички останали.

Облеклото на местните, разбира се, е топло и удобно. Заради вече направените уточнения е обяснимо, че финландските марки процъфтяват. В моловете магазините им са разположени до входа, а всичко останало е напъхано почти в мазето. Оглеждайки се по улицата, виждате, че модните тенденции се диктуват от Marimekko - бранд за текстил, домашно обзавеждане и облекло. Марката е основан от двама дизайнери през 50-те години на миналия век. Оттогава досега не само обхваща скандинавските държави, а типичните ярки щампи след 60-те години навлизат и в централната част на Европа.

Чистотата: умът

Финландия традиционно заема едно от първите места в световните образователни класации. Образователната система е оценявана като една от най-добрите в света - безплатно образование, автономия на училищата и свобода на учителите.

Министерството на образованието (в което работят едва няколко десетки чиновници) дава само рамката на учебните планове. Оттам нататък на ход са учителите, които имат пълната свобода да подреждат програмата и да я допълват.

Сред финландците буквално е изграден култ към четенето. В ранните сутрешни часове по спирките на градския транспорт ще забележите, че и възрастни, и ученици (да, децата ходят преимуществено сами на училище) четат книги. В градския транспорт взиращите се в хартиени страници и в мобилни устройва са са, кажи-речи, по равно. В книжарниците има опашки.

В Националната библиотека на Хелзинки пък е поток от хора. Всички те свободно и безплатно имат достъп до хиляди томове литература. Oodi, както се нарича библиотеката, е триумф на модерната архитектура - замисляна е 20 години, а построяването струва близо 100 млн. евро. Идеята на архитектите е да представлява мултифункционално пространство в сърцето на града. Затова и още с влизането попадате на етаж, изпълнен с музикални студиа, зали за филмов монтаж, кино, 3D принтери и машини за лазерно рязане и шивашки ателиета.

Разяснявайки идеята на Oodi, един от архитектите ѝ - Анти Нусоки, я описва като "градски площад на закрито". И наистина е така - още с влизането можете да изберете - да играете шах, PlayStation или да изнамерите измежду десетки видове китари точно инструмента, на който бихте искали да посвирите. В малки студиа отдадените на наука могат да се изолират от шума. А на етажа с томовете може да поседнете и да четете или да попаднете на представяне на книга, да пиете кафе или да обядвате. Достъп до литературата има всеки, в това число и чужденците, за четене не е нужно да имате членска карта.

Построяването на Oodi е по повод 101-ата годишнината от финландската независимост и ако не бъдат посетени други населени места в страната, някой би решил, че е демонстрация на интелектуалност. Нищо подобно - в столицата на областта Лапландия - Рованиеми (туристически град в арктическия кръг, известен по цял свят като "родното място на Дядо Коледа") ситуацията стои по сходен начин. В момента, в който напуснете пределите на търговската част на центъра и посетителите от други държави оредеят, веднага виждате накъде отиват местните - научен център - умалено подобие на Oodi. Там може да видите изложби, да почетете книга, да се затворите в кабина и да поработите. Точно до научния център се намира музеят Arktikum - в който експозициите обясняват на туриста, решил за малко да се отдели от Santa Claus манията, как са живели местните саами преди 100 години, как се е развила областта, кои са личностите бохеми, изградили се самостоятелно сред снеговете. Аудио-визуални изложби забавляват деца и възрастни и едновременно с това разкриват нагласите на лапландците към почти всяка област от живота.

Удивително е отношението на тази северна държава към смъртта. В детската секция на музея особено голямо внимание е отделено на хранителните вериги в природата, озаглавена "Кой какво яде", в която хлапетата трябва да свържат хищниците с потенциалната им храна. В експозицията, която разказва историята на Рованиеми, точно до снимките от първото кафене и бензиностанция в областта ще видите детайлна фотография на дете, което коли елен. Обясненията на местните по темата са спокойни и изчистени - както всичко останало.

Чистотата: политиката

Когато става дума за Финландия, повечето европейци описват държавата като "социалистическа". Това не е вярно. Скандинавската социалдемокрация е нещо като нищо на света, както би написал Сароян. Или поне нищо, което Източна Европа да разпознае. Разбира се, ролята на държавата е съществена, но тя се концентрира в усилия да прави живота по-добър. А демокрацията е така силно отстоявана, че дори в Музея на модерното изкуство Kiasma аудиторията с бюлетини избира кой от младите творци, изложили работите си там, да получи държавна стипендия.

Финландците са достойно заплатени. Дори в някои заведения са скептични към оставянето на бакшиш. Местните не казват, че някой е богат. И в столицата, и във вътрешността на страната ползват сложна вербална конструкция, която обаче разкрива нагласата им към парите: "Добре платен в работата си."

Това е сравнително скорошно явление. Финландия дълго време от своята история е била под чуждо управление. През 1323 тя става част от Шведското кралство, а през 1809 е дадена на Русия, под чиято власт остава чак до 1917 г. В началото на свободата си страната е предимно аграрна, но в 20-те години на миналия век започва скоростна индустриализация, която расте с бързи темпове до 60-те години. В това време се променя, кажи-речи, почти всичко - от архитектурата до схващането от какво се печели.

Страната бележи зашеметяващи темпове на развитие благодарение на високотехнологичния сектор и особено на електронната индустрия. Всичко това се случва с утвърждаването на специалистите "на знанието" (knowledge workers) като норма във всички отрасли на икономиката. Ето защо страната полага изключителни усилия в областта на образованието.

В анализ на антикорупционния модел на държавата Дарън Зук от университета "Бъркли" пише, че финландският модел се основава не само на правителствена политика, но и на голям набор политически и културни порядки, който се характеризира със "силно обществено доверие, прозрачност, демократични практики, гражданска дейност, индивидуална отговорност, силна социална политика".

И наистина - още в началните години на независимостта си Финландия взема решение: чиста политика, с нулева толерантност към корупция.

С курса си към "чиста политика" веднага след освобождението държавата оборва един широко разпространен политически и икономически мит - че само богатите общества могат да си позволят "лукса" да не бъдат корумпирани, а бедността е предпоставка за чиновнически "разврат". Финландия бързо затъва в дълбока бежанска криза (близо 450 000 карели се преселват от различни територии, станали част от СССР) и трябва да изплаща непосилни дългове, които спъват икономическото й възстановяване. Въпреки това икономиката проявява постоянство и се възстановява, като за кратко време изплаща дълговете си и същевременно успява да поддържа политиката си некорумпирана и стабилна.

"Чистата политика", превърната в религия от всички правителства на страната, дава бързи резултати и става пример в редица изследвания за модел, който показва че корупцията може да се изкорени, а правилата да се спазват от всички. Емблематичен е примерът от преди 20 години, когато Анси Ваньоки, един от тогавашните вицепрезиденти на Nokia, бе задържан, докато се състезава по улиците на Хелзинки със своя "Харли Дейвидсън". За нещо, което в много страни се смята за дребно пътно нарушение, Ваньоки трябва да плати близо 104 000 долара, тъй като във Финландия размерът на глобите за превишаване на скоростта се калкулира според дохода на нарушителя.

Последният пример, че нормите са за всички без изключение, е от средата на тази година, когато след едва 10 дни на поста министърът на икономиката Вилхелм Унила подаде оставка. Неговата националистическа партия "Финландците" е част от дясното коалиционно правителство, което управлява държавата. Причината да напусне беше опазването на репутацията на страната след негови изказвания с препратки към нацизма. Оставката си той подаде още при първите публични критики.

В резултат: хората са усмихнати и тихи. Туве Янсон и нейните муминтролове са национални герои. И всички ядат огромни количества сладолед. Независимо че навън е -20 градуса.