България в новия ЕС: Опасни завои напред

Домакин на Си беше най-големият еврооптимист сред европейските лидери - френският президент Еманюел Макрон. Само преди седмица в пространно интервю за The Economist Макрон отправи мрачно предупреждение. Европа, каквато я познаваме, каза той, е смъртна. Тя може да умре.

Европейският съюз - най-успешният геополитически проект в историята - се намира в повратна точка. Под заплаха е сигурността му (от Русия), просперитетът му (от американския и китайски протекционизъм и индустриални субсидии), но и ценностите му (заради възхода на авторитарните режими, национализма и дезинформацията онлайн). Като добавим бурния възход на изкуствения интелект и неизбежността на климатичните промени - две области, в които ЕС не може да се справи сама, колкото и да иска - бъдещето изглежда все по-сложно.

На този фон другия месец са европейските избори. На тях гражданите на съюза ще дадат гласа си за това накъде искат да се развива той. А българите ще имат допълнителен въпрос пред себе си. След десетилетие, в което отношенията с Брюксел бяха предимно транзакционни - те даваха едни пари, ние взимахме, сега това вече няма да се повтори. И къде искаме да е мястото ни в този нов съюз, е може би най-важният въпрос, на който да си отговорим в близките години.

ЕНП под обстрел

Колкото и да скърца евросъюзът отвътре, защитата, която оказва на членовете си, става все по-важна. В бурното глобално море е все по-опасно да плуваш сам.

Затова не по-малко важна е задачата пред ЕС да опази вътрешната си кохезия, както припомня заместник-директорката на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.

Никой в Брюксел няма съмнение, че моментът е решаващ за ЕС. "Ще видим не само нов състав на Европейската комисия, Европейски парламент с променени сили в него, но може би едно цялостно ново композиране на европейския проект. И в този момент България изглежда много по-разклатена и самоизолирана", смята Чернева.

"Демократичните принципи ще бъдат в центъра на следващата Европейска комисия и отстъпка с тях този път няма да бъде възможна", е мнението и на София Русак, изследователка в брюкселския тинк-танк Център за европейски политически изследвания CEPS. В момент, в който ще се раздават ключовите постове в ЕС и ще се заформят нови, вътрешни кръгове на европейска интеграция държавите, които очевидно пренебрегват върховенството на правото или защитават чужди интереси ще бъдат избутани изцяло в периферията и никое политическо семейство не би могло да обърне този процес.

Най-силната европейска партия, която от години е начело на изпълнителната власт в ЕС - Европейската народна партия, е разединена отвътре и търпи критики отвън под лидерството на Урсула фон дер Лайен. Тя има амбиции и сериозни шансове да води Европейската комисия още един мандат.

Липсата на прозрачност във вземането на ключовите решения на съюза и още "твърде амбициозната Зелена сделка, за която хората и бизнеса не бяха подготвени и най-вече очевидното несправяне със спазването на върховенството на закона в блока са причината за това (критиките към ЕНП - б.р.)", казва София Русак от CEPS.

Който и да бъде следващият председател на Европейската комисия, ЕС ще е с нови приоритети през следващите пет години. Външната политика по всяка вероятност ще бъде в ръцете на комисията (а не, както досега, независима от нея). Сигурността и отбраната ще бъдат в центъра на политиките. Европа ще продължи да ползва заемно финансиране, а безплатни пари за държавите членки ще идват само след реални реформи при пълно спазване на демократичните принципи.

Мястото на България

Тази макрорамка поставя и съвсем нови въпросителни за това какво е мястото на България в променения Европейски съюз в следващите пет години. До 2020 г., отношенията София - ЕС бяха сравнително ясни: Бойко Борисов козируваше на исканията на Германия и ЕК, за да не му правят проблеми, а на местно ниво правеше каквото си иска, необезпокояван. Със слизането от власт на Меркел, войната на Путин, и разбира се - с протестите тук и изцяло различната политическа ситуация, това статукво вече не може да се възстанови.

Затягането на правилата при отпускането на еврофондове, заработването на Европейската прокуратура, която да следи за злоупотреби с тях и приемането на Плановете за възстановяване и устойчивост, които имат съвсем нови правила, на практика промениха логиката на еврофинансирането. Така България ще изживее своя "гръцки" момент, но без кризата от 2009-2010 г.: когато едни добронамерени отношения с превеждане на пари, ще се превърнат в спорове, скандали и все по-трудно съжителство.

А заради непрестанното люшкане в политически кризи и дългите години на пасуване, вместо на търсене на партньори, страната ни изглежда като "болният човек на Европа" по определението на досегашния евродепутат от БСП Петър Витанов. През последните три години цяла върволица от правителства трудно можеха да поставят приоритетна тема в европейския дневен ред и да я доведат до краен резултат, като започнем от половинчатото ни влизане в Шенген до влаченето ни по пътя към еврозоната.

"Корупцията в България е главният вход за руската намеса" в страната ни, призна наскоро бившият министър-председател Николай Денков пред Financial Times. И липсва политическата воля за запушването му. Погледнато отвън, според политолога в Университета в Клуж проф. Серджу Мишкою, това се дължи на факта, че страната ни все още е разкъсвана между някои проруски елементи на политика "по стар стил". "И при липсата на ефективна антикорупционна борба, целите, които България трябваше да постигне, не бяха изпълнени", казва още той.

Тъкмо заради това предстоящите европейски избори са ключови за България.

Пред нея стоят два избора. Или да продължи да се крие в трюма на европейския кораб, надявайки се той да устои на външните и вътрешните бури. Или да се хване и да запуши пробойните в собствената си палуба. Така най-после ще ускори собственото си развитие, но и ще е пълноценен член на съюза.

Ролята на евродепутатите

България имаше възможност да се развива много в рамките на Европейския съюз през последните петнадесет години, но "за съжаление това не се случи", казва Весела Чернева. "Изпитахме голяма пауза в напредъка ни по Шенген, един буксуващ механизъм за сътрудничество и проверка, който не ни даде възможност да достигнем до пълна интеграция и да се възползваме от всички инструменти на блока, и застой в процеса за еврозоната. Въпреки едно изключително успешно председателство на ЕС през 2018 г., след това България си причини изолация и в съюза, и в региона, в който се намира, заради ветото за Северна Македония", изброява тя.

Петър Витанов добавя, че в момента страната ни се движи, "ако не на задна, то поне на последна скорост в ЕС".

Според Чернева през последните месеци, когато все пак страната ни имаше, макар и за кратко, редовно правителство, тя успя да възвърне малка част от доверието на партньорите си и напредъка с критериите за еврозоната и частичното влизане в Шенген са доказателство за това. Тя обвързва директно последното с френското споразумение за Северна Македония.

Крехък напредък в европейския облик на България беше подкрепата, която оказа на Украйна още в началото на войната, а и след това. Според директора на Института за европейски политики към Университета "Бокони" в Милано Даниел Грос това е допринесло ЕС да гледа на страната ни по-позитивно. "България е добре позиционирана да играе конструктивна роля в подсилването на защитата на ЕС, като това съвпада и с търговските интереси на страната да развие оръжейната си индустрия", смята Грос.

Но за да може България да се възползва ефективно от тази възможност, е нужно на европейската сцена това да бъде подкрепено от политиците, изпратени в Брюксел, работещи в близък синхрон с българската индустрия. Тъкмо в това е същината на европейския проект, а засега то не се случва.

"Изпитахме голяма пауза в напредъка ни по Шенген, един буксуващ механизъм за сътрудничество и проверка, който не ни даде възможност да достигнем до пълна интеграция и да се възползваме от всички инструменти на блока, и застой в процеса за еврозоната."

Весела Чернева

заместник-директорка на Европейския съвет за външна политика

България със своите 17 депутата има малка тежест в Европейския парламент, но ако заявява ясни и аргументирани позиции по различни политики, може да търси съюзници сред други държави със сходни интереси. Досега това се е случвало спорадично и частично, като например в казуса с розовото масло и променените регламенти за химическите вещества, за "Пакета Макрон", засягащ тежкотоварния транспорт, както и за Шенген.

"Ако действаме единно и намерим партньори в Европейския съюз, ще бъдем много по-успешни и по-проспериращи и ще помогнем и на общия успех на ЕС. В противен случай ще се тътрим отзад", категоричен е бившият лидер на европейските социалисти и бивш премиер Сергей Станишев (и Станишев, и Витанов няма да участват в предстоящите европейски избори - бел.ред.).

България губи в сравнението с други страни от Централна и Източна Европа като Полша и Унгария, които съумяват да защитят интересите си, но очевидно започва да изостава и спрямо Румъния, с която от присъединяването си вървим заедно в ЕС.

"Години наред политическата нестабилност и корупцията доведоха до икономическото забавяне и все по-трудно приемане в най-вътрешния кръг на ЕС."

Петър Витанов

доскорошен евродепутат от БСП

Според Станишев наред с политическата нестабилност, заради която страната буксува в развитието си, България има по-дълбок проблем с присъствието си в ЕС. А именно, че за 17 години членство "не показваме, че знаем какво искаме и как да го постигнем", категоричен е той. И добавя: "Европейският съюз е сложна тъкан от отношения, приоритети, политики. България като страна трябва да е в час с всички тях, за да си създаде условия за развитие. Най-важният приоритет според мен е вътрешен - способността да изграждаме национални консенсуси по политики, които засягат българските граждани и да действаме последователно за тяхната реализация".

Според Весела Чернева забавянето за еврозоната може да се проточи още, влизането в сухопътния Шенген също, защото "все още има влиятелни кръгове в България, които не желаят да има прозрачност".

"С единия крак е в ЕС и НАТО, но с другия флиртува с Русия по примера на Унгария. България не може да си позволи такава позиция без да бъде дестабилизиращ фактор за целия регион, а може би и за самия ЕС."

Серджу Миску

политолог и проф. в Университета в Клуж

Защо е важно да гласуваме

Имайки предвид голямата поляризация в европейските общества, надигането на крайната десница и крехките нови баланси в Брюксел заплахата е за самия европейски проект. "Изправени сме пред реална опасност Европейският съюз да се превърне в един свободен пазар, без да има нивото на солидарност и взаимопомощ. Това е голяма опасност за нас", казва Весела Чернева.

Преливането на рискове от войната в Украйна, евентуална търговска война на Съединените щати с Китай, конфликтът в Близкия изток - това са нови слоеве непредвидимост, в която за първи път Европейският съюз изглежда, че трябва да се справя сам. И да се бори това да не забави икономическото му развитие.

"Трайно Европейският съюз губи присъствие като дял от брутния вътрешен продукт в световната конкуренция. Геополитическите промени, които са пряко свързани с икономическите процеси, водят до формиране на нови центрове на икономическо развитие, които са конкурентни на Европа", казва и бившият лидер на европейските социалисти Сергей Станишев.

"САЩ и Китай действат целенасочено, за да осигурят своето икономическо развитие, да привлекат производства и инвестиции при себе си, да създават работни места. А Европа изостава и губи позиции в редица сектори."

Сергей Станишев

бивш лидер на европейските социалисти

Според него това изисква преосмисляне на политиките на ЕС, които да гарантират икономическо развитие, иновации, индустриализация, развитие на конкурентоспособно селско стопанство, преосмисляне на правилата за държавна помощ.

В тези предстоящи промени България трябва да се бори да излезе от вечната си периферна позиция и да има активно участие на масата за преговори и във вземането на решения. Това означава след месец да изпратим в Брюксел не поредните "наши хора". А подготвени хора, които имат ясни приоритети и знаят как да работят, за да ги постигнат.

Защото, както казва Еманюел Макрон, макар светът да е станал по-тъмно място, това не е причина да губим оптимизма си за бъдещето на Европейския съюз:

"Казвам, че Европа е смъртна, че може да умре, защото искам да обърна внимание на другите европейски лидери и на всички европейци, че рисковете, пред които сме изправени - за сигурността, за просперитета си, за това да се сринем отвътре, ако не регулираме нещата правилно, са рискове, които идват отвън. Те оправдават това да се съберем и да работим заедно, независимо от различията ни. Вярвам в това дълбоко. И затова съм оптимист за това, което можем да постигнем. Просто ще трябва да вложим енергията си в това".

По темата работиха: Моника Върбанова, Зорница Стоилова, Огнян Георгиев