Особеностите на предизборната кампания

"Скандалите са в състояние да повлияят върху изборни резултат, но не е съвсем ясна посоката. Първият ефект е, че те демотивират по-меката периферия на ГЕРБ да гласува и нараства мотивацията за протестен вот срещу бившите управляващи", твърди социологът Живко Георгиев. Протестът обаче не прелива непременно в подкрепа за БСП, а по-скоро за партии като движение "България на гражданите" и ДСБ, както и за патриотично-националистически формации. Той обаче не смята, че скандалите са планирани като част от кампанията, а просто съвпадат по време с нея - "резултат от дълго потискани процеси в ГЕРБ, от сблъсък на тектонични плочи по разломни линии, лобистки групи". Според него явно "не всички в ГЕРБ са щастливи от развоя на събитията в партията, чертани досега от Бойко Борисов и Цветан Цветанов".  

А победителят е...

Малко повече от половин месец остава до изборите, а проучванията на общественото мнение показват, че разликата между първия и втория в политическите класация - ГЕРБ и БСП, е между пет и два процента, почти в рамките на статистическата грешка. Социолозите се застраховат с твърдението, че 10-15% от избирателите решават за кого да гласуват буквално дни преди да отидат до урните, което прави изходът от вота на 12 май непредсказуем.

Дали заради несигирността в лидерството, дали заради друга причина, сред партиите сякаш липсва ентусиазъм. В ГЕРБ са съсредоточени да говорят за магистралите и да се ослушват за поредни скандали за подслушване, все неща, които не биха могли да запалят много-много партийната искра. В същото време сред симпатизантите на БСП също не се открива ярък социалистически плам. Усещането, че ГЕРБ може да спечели втори мандат няколко месеца след като правителството му подаде оставка под уличен натиск, няма как да сплоти партийните редици за устремен марш към властта.

В началото на годината, когато съотношението между ГЕРБ и БСП беше подобно, социологът Юрий Асланов каза, че целта на социалистите е да изпреварят партията на Бойко Борисов преди началото на кампанията, защото след това тенденцията трудно ще се обърне. С днешна дата някои от кандидатите за депутати на БСП обясняват феномена със страха на хората да заявят открито, че не симпатизират на ГЕРБ. Казват и че тук-там из страната бизнесмени са готови да подкрепят партията, но само ако това не става публично достояние. Освен това проучванията не могат да отчетат купения или манипулиран вот.

"Първото място на ГЕРБ засега не е парадокс, а ситуативна особеност", казва Живко Георгиев, според когото като партия с традиции БСП има "доста ограничен таван", защото е позната и срещу нея има силни настроения от десницата. Той оценява на 20-25% от избирателите дела на хората, които биха гласували за всеки, включително и ГЕРБ, за да спрат завръщането на левите във властта. "На 12 май някои ще си стиснат носа и ще гласуват за БСП, но и други ще си стиснат носа и ще гласуват за ГЕРБ, въпросът е кои ще са повече", коментира Георгиев.  

"Поради високата степен на несигурност социологическите агенции ще играят ролята на PR на някои партии за по-дълъг период от време", казва политологът Румяна Коларова. Според нея в другите кампании десетина дни преди изборите социолозите постепенно са сближавали прогнозите си. Сега това едва ли ще стане. "До последния момент част от коментаторите на социологическите данни ще правят де факто предизборна кампания. Убедена съм, че един от основните сблъсъци ще бъде между интерпретаторите на социологически данни", твърди тя.

Според Станислав Стоянов, социолог от агенция "Алфа рисърч", приликата с досегашните кампании е, че избирателите са изправени да направят по-скоро негативния избор, т.е. да гласуват срещу някого, а не толкова за някого. Обаче сега няма голяма трета формация извън ГЕРБ и БСП, която да обере този вот. "Двете партии общо привличат около 40% от гласовете и останалите около 60% се оглеждат за нещо различно от тях. В същото време малките партии имат своята значимост от гледна точка на това, че големите очевидно ще имат нужда от тях в следващия парламент, за да могат да формират работещо мнозинство и да излъчат правителство", коментира той и прогнозира, че при по-ниска активност не е изключено в Народното събрание да влязат шест-седем формации.

Политиката не е секси

Уличното недоволство, оставката на правителството на ГЕРБ и изтеглянето на редовните избори за Народно събрание с два месеца предсрочно са част от обяснението защо липсват ярки политически послания, а изведнъж политиците хукнаха да се срещат с хората из страната. Политиците бяха стреснати, не бяха готови за предсрочни избори и трябваше да сменят в движение лица, приоритети, стратегии. Това е обяснението защо опозицията не можа да прехвърли теми от парламентарните дебати в кампанията - заради резкия обрат с протестите приказките в Народното събрание се оказаха ирелевантни към настоящето, обяснява Коларова и припомня, че през 2005 г. например опозицията си взе теми от парламента в кампанията - за царските имоти, за договора за строеж на магистрала "Тракия" и др.

БСП нарича сега кампанията си от врата на врата, не планира концерти, които били "пир по време на чума" и няма намерение да прави митинги. Ако има разлика при ГЕРБ с досегашните кампании, това е фактът, че изобщо Бойко Борисов се включва в агитацията, отбелязва политологът Румяна Коларова. Тя определя това, което доскорошните управляващи правят като "стелт-кампания". "Те са невидими на нивото на националните медии, защото се надяват да забравим как като управляващи дирижираха дневния ред на средствата за масова  информация."

"Друг път не е имало такова присъствие на прокуратура и държавни органи в кампанията, нямало е такава активност. От тази гледна точка, ако Борисов присъства по-активно в медиите, ще влезе в перманентен обяснителен режим, което не е силната позиция. Той в крайна сметка подаде оставка точно да не бъде в режим на глуха защита", твърди Станислав Стоянов.

БСП води силно агресивна кампания, фокусирана да изкара управлението на ГЕРБ напълно престъпно, целенасочена в няколко фигури, една от които е тази на Цветан Цветанов, е позицията на Коларова. В същото време социалистите предлагат "да върнем предишното". Според политолога за първи път те изваждат такъв приоритет в програмата си.

Представителите на "Атака" пък дори не правят срещи по площадите и панаирите, а избраха да връчват дарения на манастири и социално слаби хора в различни региони на страната. "Като цяло по-слабо се разчита на големите медии и на тв изявите, не се разчита на чуваемост за еднопанелните политически послания", отбелязва Георгиев и нарича това "остатъчен ефект от уличните протести и антисистемните искания". Според него политическата класа усети, че е "нежелана, не се радва на всенародната любов" и умното поведение е "политикът не да ходи да говори из страната, а да ходи да слуша".

"Това е, защото опипват настроенията. У самите избиратели в момента върви съществено преосмисляне на това как да гласуват, тъй като веднага след изборите доминираше ирационалното желание да се гласува за протестиращите, за някакви малки паритии, които усложливо им предлагаха своята регистрация, или неизвестни формации, сред които се търсеше алтернатива. Сега отрезвяването е свързано с това, че самите избиратели си дават сметка, че нова партия няма,а да гласуваш за лицата на протестите означава да гласуваш за добре маскирани стари известни политици", твърди Коларова.

По-интензивната медийна кампания цели да привлече и периферни избиратели, докато срещите по места и директните разговори - да мобилизират твърдите ядра. И това могат да си позволят формации, които вече са познати. "Иронията е, че финансов ресурс в момента има само ГЕРБ, но интензивна медийна кампания от нейна страна само би отблъснала хората, защото няма чуваемост. Останалите партии, някои от които биха искали такава кампания, нямат средства за нея", отбелязва пък Георгиев.