По програмите им ще ги познаете: Липсващата външна политика

БСП, чийто доскорошен лидер е и ръководител на европейската ПЕС, изглежда вглъбена в себе си и изплашена да не настъпи някоя от червените линии на все по-оредяващия си електорат. В програмата й няма нито дума за съюзнически ангажименти, НАТО е споменато само в контекста на използване на членството, за да заявяваме национални интереси. Какви са тези национални интереси обаче, не става ясно, докато не се стигне до абзац, подчертано с болд. В абзаца се казва "БСП е срещу опитите за създаване на разделение и противопоставяне между Европейския съюз и Русия. БСП е за политическо регулиране на конфликта в Украйна. Обявяваме се против разширяване на икономическите санкции за решаване на конфликта в Украйна". С две думи, борбата срещу санкциите срещу Русия са един от двата приоритета, заявени от партията, ако влезе в управлението. Другият е борбата с транс-атлатнтическото търговско споразумение между ЕС и САЩ. "Няма да подкрепим отстъпление от постигнатите в Европейския съюз социални и екологични стандарти", казват от БСП и предлагат обща позиция с другите партии.

Любопитно, но темата Русия въобще отсъства от програмата на друга лява партия, която се очакваше да е доста про-руски настроена - АБВ. Там единствено се говори за "активизиране на българските външнополитически инициативи в регионите на Югоизточна Европа и Черноморския басейн" и "решаване на откритите въпроси със съседите". Отново не са дадени никакви подробности - например, как ще се решат откритите въпроси с Македония, или броят ли се за открит въпрос газовите връзки. Нищо друго не попада в обсега на интерес на АБВ, или поне не е споменато в програмата (четенето между редовете явно е обект на друга тема).

Ох тази реформа

Интересно е, че и АБВ и Реформаторския блок, споделят идеята за (поредната) реформа в дипломатическата служба. Предвид факта, че колкото правителства, толкова и реформи във Външно министерство, това не звучи кой знае колко революционно. Още повече, че тук и двете партии са също така обтекаеми. АБВ искат "стимулиране и разширяване на възможностите на българската дипломация за постигане на ясно дефинирани цели за стратегическото развитие на българската държава". Не е ясно дали към момента тя не може да постига такива цели, или такива цели не са били поставяни. Ако е първото, то би трябвало да му се отдели доста повече място, ако е второто, то проблемът е по-дълбок и може би свързан с хора като лидера на АБВ и бивш президент Георги Първанов.

Реформаторският блок дори не е сметнал за нужно да отдели "Външна политика" в основните си четири акцента на сайта. Тя се намира като подточка на "Правосъдие и сигурност". Това прави разбираемо, че единственият сериозен ангажимент вътре е "мобилизиране на всички дипломатически ресурси за незабавно членство в Шенген". Което между другото, показва, че е добре да се помни поне близката история. ГЕРБ беше първата партия, поставила си за цел на управлението влизане в Шенген. Това беше колкото непостижимо (защото беше пределно ясно, че преди вдигането на мониторинга за правосъдие и вътрешен ред подобно нещо няма да стане), толкова и неразбираемо (защото изискваше мобилизация на сериозен ресурс, срещу никакви ползи за правителството). Може би е по-добре, че реформаторите са решили да се концентрират вътре, отколкото навън.