Битката за българския еврокомисар

Самият лидер на БСП и на европейските социалисти неколкократно се е стремял да се разграничи от идеята, че иска да бъде еврокомисар. "Мисля, че много ясно съм заявявал, че не това е моята политическа амбиция", отговори той през февруари на директен журналистически въпрос. Но тук е моментът да припомним, че Станишев неведнъж е шикалкавил, когато става дума за плановете му. Така беше и когато не даваше знаци дали ще оглави листата на партията си за евроизборите, така е и сега, когато все още не е ясно дали ще остане евродепутат. Говори се, че амбициите на Станишев са били две - или да стане председател на новата Европейска комисия (на доста по-ранен етап, миналата година), или да стане представител по външната политика на ЕС.

Освен всички други натрупани негативи Волен Сидеров е едно от основните препятствия пред бъдещето на Станишев. "Моята информация е, че Станишев няма да е кандидат за комисар", каза за "Капитал" новият ръководител на групата на Европейската народна партия в ЕП Манфред Вебер. "Ако все пак бъде издигнат, това няма да е добро решение. На европейско ниво има въпроси, свързани с него, като например свързването му с неприемливи, антиевропейски партии. Също така това не би било добър сигнал от страна на България към европейските й партньори", допълни Вебер, който е новият силен човек в най-голямата партия в Европейския парламент. Той стигна и по-далеч, като изрази задоволство, че ПЕС са излъчили за преговарящ с ЕНП Мартин Шулц, а не председателя си Станишев (въпреки че самият български политик продължава да твърди, че и той ще води преговорите).

Според Вебер, ако все пак бъде издигната кандидатурата на лидера на ПЕС, ЕНП има толкова много въпроси, свързани с миналото му, че "няма да е лесно да мине тези изслушвания". Дипломат от голяма европейска държава, пожелал анонимност, също потвърди пред "Капитал", че неколкократно са били подавани сигнали към правителството, че лидерът на БСП не е приемлива кандидатура и ако се стигне до изслушвания, "ще бъде ад".

Идеята, че лидерът на социалистите може да стане върховен представител по външна политика, при тези обстоятелства е още по-съмнителна. Позицията наистина не иска гласуване от ЕП, а само съгласие между 28-те държави членки и президента на ЕК, но би било изключително странно кандидат, за когото на политическо ниво битува подобно мнение, да получи доверието на държавните глави. И това е дори без да се вземе предвид фактът, че външният министър на ЕС отговаря и за политиката по сигурността. Надали лидерът на българската социалистическа партия, по време на чието управление европейските медии видяха в България "слабата брънка на ЕС", податлива на руски натиск, е първият избор на останалите държави в ЕС за техен представител навън. 

Това оставя на Сергей Станишев варианта да се бори за зам.-председател на ЕП, което би могло да се окаже постижимо (макар и трудно, както твърдят евродепутати), но ще означава той да остане в Европейския парламент и да се откаже от мястото си в Народното събрание.

Другите възможности

Така мястото на нов български еврокомисар е незапълнено към момента с ясен кандидат. Ако в края на този месец европейските лидери се договорят (а това предимно значи да бъде задоволена Великобритания), е възможно до началото на юли вече да има официален кандидат за президент на комисията. На 15 юли се очаква Европейският парламент да гласува предложения кандидат, след което той трябва да поиска от страните членки да му пратят своите кандидати, които да бъдат гласувани после заедно. Вебер потвърди пред "Капитал", че за България може да бъде направено изключение, тъй като ситуацията в страната е пред избори. Според него, може да се стигне до вариант София да предложи еврокомисар през септември. Това говори, че в ЕНП вече съществуват преговори, които да дадат възможност на следващ кабинет (вероятно с доминация на ГЕРБ) да номинира човек.

Запознати с процеса обясняват, че битката не е толкова за личност, колкото за ресор. Т.е. страната първо решава кой е ресорът, за който иска да се бори, а после го търгува с кандидата за президент на ЕК, срещу подкрепата си за него. Излишно е да се споменава, че знаци за такова приготовление не се наблюдават в настоящото българско правителство, което е на доизживяване. Ако обаче не водим преговори сега, когато останалите държави го правят, то накрая ще получим онова, което другите не са искали.

През февруари на въпрос на депутат премиерът Пламен Орешарски обяви, че кандидатът "трябва да има добра репутация в страната, като е нежелателно неговото затваряне в една политическа сила или само от едно политическо семейство в европейски план". Тези думи обаче не бива да се взимат за особено показателни: преди време Лютви Местан обяви, че новият министър на екологията ще е надпартиен и експерт, а се оказа нито едно от двете.

Слуховете, циркулиращи в политическото пространство, номинираха членове на кабинета за поста - вицепремиера Зинаида Златанова и външния министър Кристиан Вигенин. И двамата имат недостатъка да са свързани с правителство, което де факто изпадна в изолация в ЕС в последните месеци и което се подкрепяше от крайна партия като "Атака". Извън тези съображения Златанова би могла и да мине изслушвания в ЕП, макар действията и изказванията й в последните няколко месеца по двата ресора, за които отговаря - еврофондове и съдебна система, да подсказват пълна липса на интерес и вникване. Освен това кандидатът трябва да е изявен и признат в Европа експерт по дадена област, какъвто поне към момента Златанова не е. Източник от Външно министерство коментира само, че "оценката за работата й досега в ЕК е повече от негативна".

Що се отнася до Вигенин, той изглежда странична фигура дори в кабинета, което поставя под съмнение способността да бъде предложен от това правителство и хората зад него. А ако кандидатурата трябва да бъде направена от служебен кабинет, избирането на Вигенин ще е още по-странно. Освен това не е без значение, че той е министърът, който отказа да даде орден на френския посланик заради подкрепата му за протестите миналата година, а френската дипломация с нейната любов към символите има склонността да помни подобни обиди.

Козът в тестето

Последният вариант, който засега стои на масата (или по-скоро под нея) е настоящият комисар Кристалина Георгиева. Георгиева има няколко важни предимства: тя е разпознаваема в Европа, тъй като

Кристалина Георгиева има гласна и негласна подкрепа сред останалите държави, но по-важната подкрепа - в София, засега не е ясна Фотограф : Reuters

направи добро име в последните години, като имаше моменти, в които се появяваше по-често в медиите дори от върховния представител по външната политика Катрин Аштън. Превърна сравнително второстепенен ресор, който беше отреден на Румяна Желева, в област, където ЕС спечели важно предимство и имидж покрай кризите в Хаити, Сирия, Централна Африка и др. И не на последно място, традицията сочи, че за комисар, който вече е бил в състава на комисията, държавата може да поиска по-важен ресор и зам.-председателски пост. Словакия, Румъния и Хърватия със сигурност ще предложат същите кандидати за повторен мандат, като това ще им гарантира поне едно такова място - словашкият Марош Шефчович, понастоящем заместник на Жозе Мануел Барозо.

Дипломатически източници на "Капитал", пожелали анонимност, тъй като преговорният процес е сложен, а и има принцип за ненамеса, твърдят, че поне четири европейски държави са дали на Георгиева подкрепа за вицепрезидент на Комисията, ако тя бъде номинирана. Не е тайна, че тя се ползва с добро име и в Брюксел - преди няколко месеца дори европейски социалисти защитиха името й от нападките на българския депутат Илияна Йотова, а португалският социалист Ана Гомеш дори обяви, че би искала хора като Георгиева в новата комисия. Силен пост и ресор в новата Еврокомисия може да свърши много работа на България, която има да се бори с вълна от негативен имидж.

Критиците й твърдят, че тя не представлява интересите на България, макар че това е странно обвинение към пост, чиято основна функция е да е наднационален. По-големият проблем на Георгиева е, че тя не представлява интересите на никой в настоящата управляваща коалиция, където постовете се раздават предимно на база кой с кого е свързан и от кого каква полза може да бъде извлечена. Близки до нея твърдят, че тя не е водила преговори с правителството за оставането си на поста, нито е била търсена в последните месеци. Предвид хаоса, който продължава да цари в българската политика, това в един момент може да се окаже предимство.