По програмите им ще ги познаете: Селското стопанство на малкия бизнес
Какво предлагат основните участници в изборите в платформите си за земеделие и гори
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Насърчаване на малките и млади земеделски производители, развитие на поливната инфраструктура, ред в поземлените отношения, намаляване на административната тежест, повишаване на контрола в храните, горския сектор, селското стопанство. Всички тези приоритети са част от политическите програми на основните партии, борещи се за участие в следващото управление на страната.
В силно зависим от политическите решения сектор като селското стопанство, при който в рамките на един правителствен и парламентарен мандат се разпределят милиарди левове под формата на субсидии и европроекти, програмите на политическите партии с шанс да бъдат част от бъдещите парламент и правителство са изключително важни. В много от тях обаче конкретни идеи извън стандартните клишета липсват.
Баланс при евросубсидиите
В следващия програмен период до 2020 г., в който под формата на директни субсидии на фермерите и европроекти трябва да се разпределят няколко милиарда евро, партиите с възможност да бъдат част от новия парламент - ГЕРБ, БСП, ДПС, АБВ и Реформаторският блок, залагат на по-балансирано разпределение на средства сред отделните подотрасли.
Така например в програмата на ГЕРБ е записано, че ще се даде приоритет на интензивни сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения и биологични производства, както и че ще има балансирана държавна подкрепа за всички отрасли в селското стопанство. Подобен приоритет е заложен и от БСП, които казват в програмата си, че ще работят за "прилагане на субсидиране на земеделските производители според размера на стопанствата, така че да се окаже засилена подкрепа на малките и средните производители и кооперации". От левицата обещават още подкрепа за слаби и уязвими отрасли в сектора като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Доскорошният им партньор в предходното правителство - ДПС, също се обявява за "краткосрочни мерки", насочени към чувствителни сектори като малки фамилни стопанства, зеленчукопроизводители, овощари, животновъди, стопанства на млади фермери и такива, намиращи се в необлагодетелствани райони. Традиционно в програмата на ДПС присъства и тютюнопроизводството.
От АБВ предлагат преференциално подпомагане на млади и на малки фермери, както и на "производителите, които увеличават дълбочината на преработката на селскостопанска продукция и създават работни места". В програмата на Реформаторския блок е заложено насърчаване на биологичното производство и "осигуряване на равноправен достъп на всички земеделски производители до европейските средства".
Независимо от факта, че малко преди подаването на оставка кабинетът "Орешарски" изпрати концепцията си за разпределение на директните плащания, както и работен вариант на програмата за селските райони, на практика правителството, което предстои да управлява, ще има шанс в съкратени срокове да предложи корекции в нея. Планът за разпределение на субсидиите може да бъде променян до края на годината, нови идеи могат да се представят и по време на преговорите за бъдещата програма за развитие на селските райони. В програмите на партиите обаче няма конкретика за евентуално разпределение на средства между отделните подотрасли.
<#text>
Земи и напояване
В платформите на повечето партии са залегнали и два от ключовите проблеми, за които от години наред сигнализират неправителствените организации в земеделието. Единият от тях е пазарът на земя. В програмата на ГЕРБ е заложено "оптимизиране на поземлените отношения" чрез нов кодекс за земята, чиято цел ще бъде да гарантира правата на собствениците и сигурността на обществените отношения в сектора. БСП пък отново лансира старата си идея за създаване на нова държавна структура - агенция по земята. От партията заявяват още, че планират промени в закона за собствеността на земеделските земи и закона за арендата, чиято цел е "стимулиране на обработването на земеделска земя и постигане на баланс между интересите на собствениците и арендаторите", но не се съобщава какви точно ще са промените.
Почти всички основни партии декларират, че ще работят и по другата "ахилесова пета" в селското стопанство - изключително лошото състояние на напоителната инфраструктура. Политическите сили декларират, че ще работят за развитие на хидромелиорациите, но отново няма конкретни идеи какво точно ще се прави. Единствено АБВ съобщава, че ще готви стратегия за отрасъла и план за инвестиции в такава инфраструктура на база публично-частно партньорство, а Реформаторският блок - че ще се изграждат напоителни системи там, където е необходимо.
В нито една програма не е спомената стратегия за затъналото в дългове държавно дружество "Напоителни системи", което стопанисва тези съоръжения в цялата страна и има изключително спешна нужда от оздравителна програма
Нови финансови инструменти
В част от програмите на политическите партии са заложени и различни финансови инструменти. Така например Реформаторският блок обещава "реално функциониране на гаранционния фонд за малки и средни земеделски производители", а БСП предлага "механизъм за превенция и покриване на рисковете" чрез система на застраховки с участие на държавата, самите производители и финансиране и използване на европейски средства. В програма си партия АБВ казва, че ще продължи въведеното в началото на годината обратно начисляване на ДДС в зърнопроизводството, както и че ще увеличи проверките от данъчните служби за декларираните приходи от фермерите и заявените от тях площи и животни за евросубсидии.
Нови закони
Част от партиите с шанс да попаднат в следващия парламент предлагат и нови закони. Така например ДПС планира отново да внесе изготвения, но неприет в предходния парламент Закон за тютюна и тютюневите изделия, който предвижда силна намеса на държавата в сектора чрез създаване на отделна агенция. ГЕРБ пък планира изготвяне на изцяло нов закон за опазване на селскостопанското имущество, какъвто има още от 70-те години, но на практика той не е осъвременен.
За такъв закон настояват от години кметове на малки населени места, като при предишното управление на ГЕРБ дори имаше работна група, която да предложи промени за ангажиментите на отделните институции при опазването на земеделските земи, горите и др. Всички партии с шанс да бъдат част от следващия парламент предлагат още намаляване на административната тежест в сектора, който е сред най-потъналите в бюрокрация, за което също са необходими законодателни промени. Предлага се и затягане на режима при дърводобива и ограничаване на незаконната сеч.
4 коментара
Бля, бля, бля.
Понеже са безграмотни нито могат да посочат колко стопанства, къде и с какви пари ще спасят, нито пък за колко време ще подсигури хранителната независимост на България произведената храна от подкрепените стопанства. (Басирам се че ще е за не повече от 2 месеца. Щот са напълно безграмотни. Сичките накуп, независимо от оттенъка на черупката Им.)
И кво ще направят тази подкрепената храна да е здравословна и реално да стигне до българите -данъкоПЛАТЦИ.
А не да я заместват с технологични добавки във всякаквите там химични вкусотии, дето ни карат да ги плюскаме (както в Матрицата, примерно).
Щели били да оправят поливната инфраструктура там където било имало нужда.
Както се вика по модерному - ноу комент.
До коментар [#1] от "йотата":
Какво трябва да се направи, за да стигне евтина и добра храна до българския данъкоплатец? Ами това лято го видяхме. Затвори се руският пазар, за който ЕС изнася субсидираната си стока, че да им е на руснаците по-евтина храната, и така извадихме късмета най-сетне ние да хапнем от тази храна. Дини по 30 ст./кг и праскови по левче не бях виждал от 10 години.
Защо никъде не виждам планове за подпомагане на тютюнопроизводителите за изоставяне на тютюна и преминаване към производство на качествени храни за местна консумация и износ?
През земеделието минава пътят към постигане на по-висок стандарт на живот в България, но тенденциозно е пренебрегнат. С толкова много плодородна земя нито един човек в БГ не трябва да си ляга гладен или да боледува в следствие на лоша храна.
Партиите се страхуват или просто не им се занимава да предлагат конкретни предложения как да се оздрави българското земеделие от напоителните системи, през защита от природни явления и осигуряване на стабилност в сектора до създаването на свободни пазари за производителите.
Вярвам че има ли стабилно земеделие в България, то и проблема с безработицата ще падне заедно с броят на хората в окаяно състояние. А светът е гладен и всеки се опитва да яде поне по 3 пъти на ден.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.