Буря в шепа земя

Повече за по-малките собственици

Вносител на измененията в Закона за арендата на земеделските земи е Светла Бъчварова от БСП. Още в предизборната си програма партията посочи като свой приоритет промени в законодателството, чиято цел е "стимулиране на обработването на земеделска земя и постигане на баланс между интересите на собствениците и арендаторите". Във внесените от Бъчварова текстове се предлага увеличаване на защитата на малките собственици. Тя се изразява в това, че ако досега собственик с по-малък дял в общата земя е имал възможност да сключи самостоятелно договор за аренда, то вече би било възможно това да стане само със съгласието на повече от половината собственици и след представяне на писмени доказателства, че всички останали са информирани.

Според данни от докладите на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) 80% от земеделската земя в момента се обработва от арендатори, а собствениците, които сключват договори с тях, са близо 1.5 млн. Сигурността за подписването на дългосрочен договор за аренда е много важна за земеделските производители, тъй като те могат да получат европейски субсидии само чрез доказване на правно основание за ползване на земя. Основният проблем, който те срещат, е, че земята е силно раздробена и в ръцете на много на брой малки владетели. Така например е възможно една нива да бъде притежание на 20 души от един род и често част от тях не са заинтересовани от имота или са напуснали страната.

Това ново предложение "би възпрепятствало допълнително отдаването на земята под аренда, защото във времето броят на наследниците ще нараства, а често пъти връзките между тях са прекъснати напълно. От тази гледна точка изискването може да се окаже неизпълнимо. Правото на собственост носи със себе си определени отговорности, a личната незаинтересованост не може и не бива да бъде компенсирана през законотворческия процес", посочва в свое становище за промените фондация "ИнтелиАгро". С този текст освен това се преуреждат вече уредени отношения в други закони за собствеността.

<#text>

Пазар vs. популизъм

Сред най-критикуваните предложения и от членовете на комисията, и от бизнеса е идеята средните цени на арендата да се определят с наредба. Това значи Министерството на земеделието и храните, а не пазарът, както досега, да решава какво да се плаща за земя. Друго изискване е арендаторите да посочват пред собствениците вида на земеделските култури, които ще отглеждат. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Румяна Ангелова ги нарече абсурдни в условията на пазарна икономика и чист популизъм. "Определянето на цени е невъзможно и поради причината, че земята не само в отделни райони, но и в едно и също землище може да бъде от различни категории и с различни качества", каза още Ангелова. Върху цената на рентата освен това влияят и други фактори, като например срокът на договора.

"Средното рентно плащане се определя на база на регистрирани договори. Ако договорите са сключени преди десет години – средното рентно плащане се определя на тази база и със сигурност ощетява собственика. В такива случаи ще има предпочитания имотите да бъдат "бели петна" или с едногодишни договори", посочват от НАЗ в свое становище.

Макар да обясни, че мотивите за това предложение са по-скоро с цел да се повиши информираността за ценовите равнища на рентите и собствениците да могат да търсят актуализация за тях, Бъчварова срещна отпор на предложението в комисия и от експертите на МЗХ, според които няма как стойностите да се определят в наредба, защото тя се явява подзаконов акт, а това е вмешателство на държавата в пазарни отношения. Няма как и цени да се определят от независими оценители, защото самите те нямат разработени такива методи.

Трудни партньори

Предстои предложените от БСП промени да минат на първо четене в пленарна зала. Вероятността те да бъдат одобрени от народните представители е нищожна, защото парламентарните групи в управлението засега не дадоха подкрепата си за тях в комисия. Положителното е, че все пак идеите за изменения ще отворят пътя за един по-сериозен дебат за закона за арендата. "Най-добре би било да не се правят промени на парче, а да се изработи един нов Кодекс за земята, който да урежда правата на собствениците, границите й, комасацията и др.", сподели Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ.

Малките собственици наистина имат проблеми, но те са например, че отдават под аренда парцелите си чрез посредници, а след това просто не получават рента или тя е в незадоволителен размер или в натура. Случва се и когато договорът изтече, земята им да е в лошо състояние като следствие от зле полаганите грижи за нея.

Законът за арендата има други слабости, като например процедурите по сключване и разваляне на един договор, в т.ч. представяне на редица документи и дори скици (нищо, че не се отнася за раздпоредителна сделка) преди подписване на споразумението. Друг проблем е невъзможност за развалянето на договор за аренда по общия ред, а по съдебен, ако е с период над 10 години.

Посоката на промените трябва да е съвсем друга и да търси ефективност при договаряне и ползване и намаляване на бюрокрацията в арендата. Според Борислав Петков, който е бивш председател на асоциацията и в последните пет години се занимаваше активно със законите за земята, те трябва да стъпят на съвсем друга философия. "В много държави от Западна Европа има глоби или такси, ако земята не се обработва, отдава под наем или продава. Това би решило много от проблемите в момента", коментира той. Тази тема периодично излиза на дневен ред и после угасва. Петков е на мнение също, че арендаторите трябва да поемат трайни ангажименти към третирането на земята, защото ако не го правят, това би оставило тежки последствия за поколенията, а вече ерозия е налице и в най-плодородните части на страната.