Бил Гейтс: Как да се борим с бъдещи пандемии

Докато пандемията се забавя в развитите страни, тя ще се ускори в развиващите се. Техният опит обаче ще бъде по-лош. В по-бедните страни, където по-малко дейности могат да се извършват от разстояние, мерките за социално дистанциране няма да работят толкова добре. Вирусът ще се разпространи бързо и здравните системи няма да могат да се грижат за всички заразени. COVID-19 надви капацитета на градове като Ню Йорк, но данните сочат, че дори една-единствена болница в "Манхатън" има повече легла за спешни случаи, отколкото повечето африкански държави. Милиони може да умрат.

Богатите държави могат да помогнат например, като гарантират, че критично важни за борбата с пандемията доставки няма да отиват само при кандидатите с най-високи оферти. Хората и в богати, и в бедни региони ще бъдат в безопасност само когато имаме ефективно медицинско решение за вируса, което означава ваксина.

През следващата година медицинските специалисти, които се занимават с изследвания, ще бъдат сред най-важните хора на света. За щастие дори преди пандемията те направиха огромен скок във ваксинологията. Конвенционалните ваксини учат тялото ви да разпознава формата на патогена обикновено като въвеждат умъртвена или отслабена версия на вируса в организма. Има обаче и нов вид имунизация, който не изисква от изследователите да изразходят много време в отглеждането на големи обеми от патогени. Тези MRNA ваксини използват генетичен код, за да дадат инструкции за подготвянето на имунен отговор на клетките ви. Те най-вероятно могат да бъдат произведени по-бързо от традиционните ваксини.

Надеждата ми е, че до втората половина на 2021 г. на много места по света ще се произвежда ваксина. Ако това стане, ще е историческо постижение - най-бързата реакция на човечеството от разпознаване на нова болест до имунизирането срещу нея.

Ползите за медицината

Освен напредъка при ваксините от пандемията ще произлязат още два големи медицински пробива. Единият ще бъде в сферата на диагностиката. Следващия път когато се появи непознат вирус, хората най-вероятно ще могат да се тестват за него вкъщи по същия начин, както се тестват за бременност. Изследователите ще могат да подготвят подобен тест в рамките на няколко месеца от откриването на новата болест.

Другият пробив ще бъде в антивирусните лекарства. До този момент не се инвестира достатъчно в този клон на науката. Не сме били толкова ефективни в борбата с вируси, както в борбата с бактерии. Но това ще се промени. Изследователите ще развият големи, разнообразни бази с антивирусни лекарства, за да намират бързо ефективни отговори на нови вируси.

Тези технологии ще ни подготвят за следващата пандемия, позволявайки ни да се намесваме рано, когато броят случаи е все още малък. Но съпътстващите изследвания също ще ни помогнат в борбата със съществуващи инфекциозни болести и дори може да помогнат за разработката на лечения за рак. (Учените отдавна смятат, че MRNA ваксините в крайна сметка може да доведат и до ваксина срещу рака. До COVID-19 обаче нямаше достатъчно изследвания за това как могат да бъдат произведени масово на дори малко от малко достъпни цени.)

Напредъкът ни няма да бъде единствено в сферата на науката. Той ще се отрази и в капацитета ни да гарантираме, че всички ще могат да се възползват от научните постижения. Смятам, че ще се учим от годините след 1945 г. След края на Втората световна война лидерите изграждат международни институции като ООН, за да предотвратят последващи конфликти. След COVID-19 лидерите ще подготвят институции за предотвратяване на следващата пандемия. Ще има смесица от национални, регионални и световни организации. Очаквам, че те ще участват в редовни "бацилни учения" по същия начин, по който въоръжените сили участват във военни учения. Те ще ни поддържат подготвени за следващия път, когато непознат вирус прескочи от птиците или прилепите към хората. Те също ще ни подготвят, в случай че злонамерен фактор създаде инфекциозна болест в някоя домашна лаборатория и се опита да я използва като оръжие. Като се упражнява за пандемия, светът също ще се защитава и от потенциален биотероризъм.

Богатите държави трябва да помогнат

Надявам се богатите държави да помогнат на по-бедните в тази подготовка, особено при подобряването на основните им здравни системи. Дори най-користният човек или изолационистко правителство трябва вече да е съгласно с това предложение. Тази пандемия ни показа, че вирусите не уважават границите и независимо дали ни харесва, всички сме свързани биологически от мрежа от микроскопични микроби. Ако непознат вирус се появи в бедна държава, искаме лекарите й да имат капацитета да го открият и ограничат колкото се може по-скоро.

Не е задължително описаното дотук да се случи. Историята не следва предварително определен курс. Хората избират посоката, в която ще се запътят, и могат да направят и грешен завой. Годините след 2021 може да приличат на годините след 1945. Но най-добрата аналогия за днес може би е 10 ноември 1942 г. Великобритания тъкмо е спечелила първата си сухопътна битка във войната и Уинстън Чърчил обявява в реч: "Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би това е краят на началото."

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved