Ще има ли нормално лято и как ще съжителстваме с вируса

Но от здравна гледна точка моментът не е безопасен. Много от държавите в Западна Европа преминаха пика си и са в тенденция на спад, но - с някои изключения, все още имат стотици и дори хиляди нови случаи на ден. За сравнение, в Китай кривата за новозаболелите бе сведена до под 20 случая на ден, преди засегнатите градове и провинции да отворят наново (виж графиката).

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Целеустремеността на големите икономики задава тон и за по-малките. В България например също се разхлабват мерки, макар моментът да не е особено подходящ - в последните дни кривата растеше, има и ясно изразени огнища въпреки ниската обща заболеваемост.

Но отварянето неизбежно ще се случи, рисковете са за всички и най-важният въпрос сега е как ще съжителстваме с вируса и как ще спрем изблиците му в идните месеци с ограничения арсенал, с който разполагаме. Сред "оръжията" са оставащата задължителна дистанция, маските, хигиената, масовото тестване и мерките за проследяване на заразата. Те ще предопределят и какъв ще е животът това лято - с малко късмет има шанс той да е близо до известна (псевдо)нормалност.

С какви оръжия (не) разполагаме в идните месеци

Някои от големите икономики като Германия, Великобритания и Италия възлагаха надежди на тестовете за антитела, за да намерят вече прекаралите болестта и да ги върнат по-бързо на работа със "сертификати за имунитет". Този план засега е неизпълним - както заради недостатъчно точните тестове, така и заради многото неизвестни около имунитета срещу коронавируса - учените още не са сигурни колко дълго и в каква степен той пази от повторно заразяване.

Не се оправдават и надеждите, че сме се доближили до колективен имунитет. За такъв е нужно 60-70% от обществото да е имало досег с вируса, но според СЗО в световен мащаб процентът е между 2 и 3. Първите резултати от масовия скрининг за антитела в Германия например показаха около 15% преболедували в едно от най-засегнатите селища - Гангелт, в провинция Северен Рейн-Вестфалия.

За момента няма и ефективно лекарство срещу коронавируса. Въпреки че немалко терапии са в процедура на тестване, да се стигне до успех в идните три-четири месеца не е много вероятно.

Така преотварящите икономиките си държави освен с надеждата, че топлото време все пак ще е съюзник и ще потисне вируса, засега разполагат само с изначалния план за контрол на разпространението на заразата. Той включва вече познатия набор от мерки:

• много тестване, за да се открият всички възможни заразени;
• бързо и изчерпателно проследяване на контактите им, за да се прекъсне веригата на предаване на вируса;
• добре подготвени болници, които да поемат лечението на тежките случаи;
• ефективна изолация на леките и карантина на съмнителните случаи;
• превенция чрез масово носене на маски, хигиена, физическа дистанция на публични места.

Колко добре ще сработи този план зависи от това колко добре се прилага и най-вече - колко масово и редовно се тества. Едни ще се справят по-добре от други.

България например започна да ускорява темпото едва в последните две седмици, но все още е много далече от нужните нива. С малко над 3800 теста на милион население дотук (според последните данни от 22 април) страната ни е в дъното на Европа, като по-малко тестове са направили само Молдова, Албания и Украйна. От кризисния щаб обявиха, че целта е да се достигне 7000 теста на седмица, или 1 на 1000 души. Но - за сравнение, целта на Германия е да прави до 1 млн. теста на седмица, което (при население от 83 млн.) е 12 на 1000 души. Тоест България трябва да вдигне обемите повече от десет пъти, ако иска да доближи германската ефективност.

Но дори германската ефективност не е застраховка. Само седмица след като обявиха разхлабване на мерките, здравните власти в Германия вече имат тревоги, че скоростта на разпространение на вируса (R0) се е повишилa и доближава 1 (т.е. всеки заразен предава болестта на още 1 друг), т.е. нивото, над което епидемията отново започва да ускорява. Опасявайки се, че страната може да трябва да се затвори отново, властите призоваха хората да си стоят колкото е възможно повече вкъщи.

Живот, близо до оригинала, но не съвсем

Никой не си е правил илюзии за безпроблемност. Периодични изблици на болестта и съответно локално затягане на мерките, изглежда, ще са част от живота в идните месеци. А наесен, ако се стигне отново до силни пикове, ограниченията ще се завърнат с нова сила и в по-големи мащаби.

И все пак, ако споделените дотук планове за преотваряне в Европа се изпълнят в настоящия им вид, към средата на юни шансът животът да граничи с някаква нормалност не е малък. Това, разбира се, ще е по-скоро псевдонормалност, в която маските ще бъдат толкова ежедневна част от облеклото, колкото и чорапите, кремът за сухите от непрекъснато миене ръце ще е най-добрият ни приятел, а двата метра ще останат задълго помежду ни.

Ето какво се очертава засега в най-основните аспекти на живота:

• Търговията. Магазините и услугите са първите, за които мерките падат поетапно и до юни се очаква всички те да работят. Посещението им обаче ще включва много дезинфекция, допускане на само определен брой хора наведнъж, опашки с дистанция. И, разбира се, носене на маски.
• Бизнесът. До намирането на ваксина редовното тестване на всички работници и служители в предприятия и офиси и строгите санитарни мерки ще са новото нормално. В големите производства работодателите ще трябва да осигуряват и защитни облекла и да мерят температурата на работниците. И лятото много хора ще работят от вкъщи. Компании, които могат да си го позволят, вероятно ще предпочетат да удължат тази мярка поне за част от служителите, за да могат временно да реорганизират офисите така, че да осигурят повече пространство за останалите.
• Градските забавления. През лятото вероятно ще може да се посещават по двойки ресторанти, които ще работят с намален брой маси, но баровете ще загубят аурата си на места за флирт и весели компании, защото местата там ще са значително раздалечени. Кината и театрите вероятно няма да отворят преди лятото, а актьорите ще трябва да свикнат с полупразни зали, тъй като публиката ще е разредена - през една или две седалки. Музикалните фестивали и други големи събития ще са само спомен.
• Семейният живот. Парковете и градините ще са отворени за разходки в семеен състав, вероятно и за среща с приятели, но без голямо струпване на хора. Сватби и погребения в повечето държави ще се случват с участието само на близки роднини и събиране над 15 души при спазване на дистанция.
• Училището. Това е една от най-несинхронизираните до момента сфери. Едни държави вече върнаха част от учениците си в класните стаи, други нямат такова намерение поне до юни и дори до септември. Причината е, че все още не е ясно доколкo децата са активни разпространители на заразата, макар те самите да я карат предимно много леко. В България този уикенд Борисов сондира идеята училищата да отворят скоро само за учениците и учителите в 7 и 12 клас. След остра реакция на родители засега решение официално не е взето, тепърва ще се провеждат срещи и ще се решава кога да отворят училищата и как да се проведат изпитите.
• Спортът. Индивидуално и на открито е най-доброто решение за момента за спортуващите. Фитнес центрове и спортни зали са сред високорисковите места и в много държави те ще заработят последни, ако изобщо, макар че има изключения - в Чехия те вече могат да отворят. Що се отнася до професионалния спорт и по-големите спортни събития, повечето държави са отложили решенията за след месец или два, когато може да имат повече информация за епидемията. Някои като Германия вече обявиха, че до есента такива събития няма да има. Италия обаче обмисля да разреши на футболното първенство да доиграе сезона си. Разбира се, без публика
• Пътуването. Много градове и държави вече премахват ограниченията за градския транспорт, където го е имало, и вътрешните пътувания, но все още изчакват за международните. Засега Чехия е сред първите, обявили, че през юни ще разрешат и пътуванията зад граница, но предвид колко важно е пътуването за бизнеса въпрос на малко време е всички да премахнат забраните. В публичния транспорт ще се влиза само с маска, в много градове той ще е с намален капацитет. В Милано например вече обявиха, че от 4 май хората в метрото трябва да бъдат през две седалки.
• А морето? Претъпкани басейни и плажове или пълни туристически автобуси това лято няма да има никъде. Туризмът обаче е ключов сектор за много държави и ще бъде направено всичко възможно той да заработи. Гърция се очертава като водещ идеолог в Европа - Атина готви заедно с европейски представители нови правила за туризма тази година - за хотелите, храненето и другите услуги в тях, както и за плажове, басейни, автобуси, фериботи и т.н., и ще настоява те да са общи за ЕС. Вече има предложения самолетите да пътуват с наполовина пътници от капацитета си. Има обаче и съпротива от бизнеса спрямо тази идея. Като цяло очакванията са, че много повече хора ще заложат на вътрешен туризъм, и то в малки хотели, тъй като ще се чувстват по-сигурни. За нас това означава, че родното море вероятно ще е по-популярна дестинация за българските туристи от гръцките острови и турските курорти - поне това лято.

Ще изгони ли топлото време вируса

Една голяма неизвестна около COVID-19 е дали подобно на грипа вирусът ще се забави значително през лятото. Надеждите не са много големи, предвид че епидемии има и в доста топли страни, но пък те не са така мащабни като тези в Северното полукълбо в момента. Това съвсем скоро ще е ясно и сценариите се разделят на две. В едната възможна вселена вирусът се оттегля през лятото. В другата - не.

И при двете поне някои от мерките за социална дистанция ще продължават в идните месеци, но в първия вариант лятото ще бъде малко по-забавно и по-нормално. Заниманията на открито в малки групи вероятно няма да са проблем, баровете и ресторантите ще работят по-пълноценно, спортните лиги може да се възобновят. Все пак няма да се рискува с големи събития. В този сценарий и пътуването ще е сравнително свободно.

Ако броят на случаите не спада значително до средата на юни, ще знаем, че вирусът не е сезонен. Това означава непрекъснато нагаждане на мерките - затягане и отслабване, според ситуацията.

Но независимо дали COVID-19 е сезонен, "нормалността" може отново да се оттегли в някаква степен през октомври или ноември и по-строгите мерки за физическа дистанция ще бъдат върнати - най-малко защото тогава ще настъпи грипът и проблемите за здравните системи може да са двойни. До есента обаче учените вероятно ще знаят повече за вируса, възможно е да се намери и поне облекчаващо симптомите лекарствo, а болниците, бизнесът и обществото ще са по-подготвени като цяло за нова вълна.