Моите шумни съседи

Развален телефон

Районните общини са едни от първите, които усещат проблема. Константин Павлов - Комитата, който е кмет на "Лозенец", забелязва, че след обявяването на извънредното положение оплакванията от шум са зачестили. "Драстично се увеличиха сигналите за шум между 14 и 16 часа, от домашни ремонти и от строителни площадки извън сградата. Строителството и домашните ремонти на практика продължаваха през цялото време на ограничителните мерки", коментира той пред "Капитал".

Търсейки как да помогне обаче, разбира, че администрацията в голяма степен е с вързани ръце заради обърканите нормативни актове и ролята ѝ на посредник. Така например, ако някой гражданин сигнализира, че в съседство се прави шумен домашен ремонт, служители на администрацията отиват на място, за да проверят законността на извършваните действия и само ако бъдат допуснати в имота и установят нарушение, съставят констативен протокол и изискват спиране на шумните дейности. После тази преписка се предава на компетентните органи - Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), Контрол по строителството на Столична община или Столичен инспекторат. И тук свършват правомощията на районната администрация. Ако пък не им се отвори вратата - всичко приключва на момента.

Гражданите обаче очакват много повече - изпращат оплаквания от шумни домашни партита, заря, кучешки лай или шум от сметоизвозващи машини в малките часове на нощта. "Партитата обикновено се случват вечерно време и там единствено полицията взема отношение. Когато получаваме такива сигнали, ги препращаме към тях. За кучешкия лай няма какво да направим. А за шумното сметосъбиране в малките часове на нощта можем само да помолим за по-честа промяна на графика, тъй като през деня машините предизвикват задръствания. Тук решението е единствено с подмяна на техниката", казва Комитата.

Много шум и накрая нищо

Според Наредбата за обществения ред на територията на Столичната община всъщност общинският съвет може да определя единствено какви да са изискванията за шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради. Контролът пък се осъществява от районния кмет или Столичния инспекторат. Не е ясно обаче какво може да се направи, когато например в жилищни и смесени зони някой реши да разбива бетон, да удря с чук, фрезова или бие със земекопни машини.

В наредбата доскоро е фигурирал член, който изисква забраната на подобни дейности в определен часови диапазон, но с решение на Върховния административен съд от март 2020 г. той е определен за нищожен. Като причина е посочено, че общинският съвет няма правомощието да регулира с наредби обществени отношения, които са уредени в закони и други нормативни актове с по-висок ранг. В случая това е Законът за защита от шума.

"При така съществуващата правна регламентация, законодателят по ясен и категоричен начин е установил, че в правомощията на органите на местното самоуправление е регулирането на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради", посочват от Столичната община.

Затворен кръг

Абсурдното в случая е, че в закона е посочено, че компетентни контролни органи при шум от строежи в близост са именно кметовете на общини, както и министърът на регионалното развитие и благоустройството или ДНСК. В разпоредбите пише още, че кметовете могат да упражняват контрол за спазване на правилата и нормите за изпълнение на строежите по отношение на шума, както и за изискванията в тихите зони и урбанизираните територии. На практика обаче това няма как да стане - служителите на районната администрация не разполагат с уреди за измерване на шума, нито пък могат да реагират в извънработно време (след 17 ч.).

Законът ги задължава в такива случаи да работят съвместно с регионалните органи на Министерството на здравеопазването. Това най-вероятно се дължи на факта, че Регионалната здравна инспекция е единствената институция, разполагаща с шумоизмервателна техника. В такъв случай обаче трябва да се постигне удивителен синхрон на работа между районната община и РЗИ. А това е не просто трудно, а направо невъзможно, особено когато става въпрос за бърза реакция, каквито в повечето случаи шумът налага.

Така в крайна сметка излиза, че шум не може да се доказва и следователно санкции за нарушителите няма. "Освен това актовете, съставени от санкциониращите органи, много лесно падат в съда именно поради неяснотите в нормативната база, свързани с констатирането на нарушението и съставянето на съответните протоколи. Процедурата едновременно е много тежка и лесно атакуема в съда", казва Комитата.

Строителите пък могат и да подават оплаквания срещу опитите на полицията да ги санкционира, а после самите протоколи от проверките пак отиват обратно в общината, където на практика остават висящи. Така в крайна сметка се получава един затворен кръг, при който се разменят документи, отчита се някаква дейност, но ефект липсва. Промяна също едва ли ще има, тъй като правният цикъл е затворен и промени не се планират. Това, разбира се, не работи в полза на гражданите, а единствено дава опора на администрацията, чието спокойствие, изглежда, е на първо място.

Според кметът на район "Лозенец" Константин Павлов - Комитата големите инвеститори могат да си позволят да заплатят санкция, без да почувстват затруднение в дейността си, независимо кой контролен орган е установил нарушението Фотограф : Надежда Чипева