Хасково с нова индустриална зона, а тази в Стара Загора вече има инвеститори

На Срещата в бизнеса в Стара Загора и Хасково, организирана от "Капитал", двете общини и компаниите в тях коментираха икономиката и перспективите

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Накъде след въглищата в Старозагорския регион и как Хасково да засили икономическия си потенциал - това бяха водещите теми, коментирани по време на събитието от поредицата "Капитал Градове" Среща на бизнеса в Стара Загора и Хасково (може да го гледате тук).

Една от новините на конференцията беше, че "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) е подала инвестиционно намерение за изграждане на индустриална зона до Хасково. Партньорството на ТИЗ и община Хасково е от 2017 г.

Специален гост на събитието беше и Н.Пр. Роб Диксън, посланик на Обединеното кралство в България. Той сподели, че Великобритания отчита предизвикателствата на енергийния преход, особено за въглищни райони като Стара Загора.


Посолството на Великобритания и "Капитал Градове" си партнират в конкурса за градски промени "Градолюбители", в който две идеи ще се финансират съответно с по 10 хил. и 5 хил. лв. Пълната информация за конкурса може да намерите тук.



Новите придобивки в региона

Станислав Дечев, кмет на Хасково, обяви, че тази седмица са внесени инвестиционно предложение за изграждане на Индустриална зона на терена на бившето летище "Узунджово", като е внесено от инж. Пламен Панчев, управител на "ТИЗ - Асеновград" - "Тракия икономическа зона-юг". Инвестиционното предложение е за закупуване на общински имоти. На 28 май общинският съвет в Хасково ще гласува решението. ТИЗ разви успешно индустриални зони в Пловдив, а сега разширява дейността си и в други градове.

Като пример за нова инвестиция в Хасковския регион иначе Станислав Дечев посочи бъдещия соларен парк на "Енери", като той ще е най-големият у нас, а инвестицията може да надмине 500 млн. лв.

В същото време Индустриална зона "Загоре" е на по-напреднал етап - тя вече има акт 16 и има напълно изградена инфраструктура (улици, осветление, паркинг), разказа Росица Райкова от отдел "Инвестиции" на община Стара Загора. "Доста голям интерес има от страна на инвеститорите", каза тя. Според нея това е един от лостовете една община да е привлекателна за привличане на нови инвеститори. По официална информация поне две компании от Стара Загора са закупили терени - Си Би Ес и "Ате пласт".

Илия Петров, регионален мениджър във Vivacom за региона, разказа, че компанията е внесла писмо за намерение в община Стара Загора за нова базова станция, която да захранва с до 10 гигабита свързаност на територията на индустриална зона.

Намеренията на компанията е да се изгради LoRa мрежа или т.нар. свързаност тип Internet of Things и така умните устройства ще могат да комуникират помежду си - например електромери или водомери. "С една такава малка базова станция ще можем да обградим цялата зона. Така няма да се налага окабеляване, защото технологиите се развиват. С появата на 5G те минават на друго ниво", разказва Петров.

Иначе Георги Симеонов, директор на дирекция "Инвестиции и европейски програми" в община Стара Загора, отбеляза, че градът ще е "в центъра на събитията" в новия програмен период, включително и с финансирането покрай Фонда за справедлив преход. Той разказа и за цифровия иновационен хъб, който тепърва ще мине през селекцията на Министерство на икономиката и след това ще бъде защитен пред програма "Цифрова Европа" на ЕС. Проектът ще е за над 3 млн. евро и в него участват общо 20 партньора, включително и неправителствени организации, и компании. Сдружението вече е учредено, проектното предложение е подадено и се очаква реакцията на министерството. "Този хъб трябва да е център за иновации, разработване нови продукти и дигитализация на услугите на местната власт", каза Симеонов.

Общината е изправена пред сериозна трансформация, като акцент в нея ще са високи технологии и иновации. Засега проектите са на етап планове обаче.

Гласът на бизнеса

Две от ключовите теми в панела с бизнеса бяха именно последствията от пандемията и пазарът на труда.

Мария Жекова, съсобственик и управител на "Ате пласт", която снабдява хранителния сектор с опаковки, отбеляза, че през миналата година не са отчели спад на поръчките. Техните клиенти са основно от чужбина.

Затварянето на туристическия бизнес в Европа се е отразила сериозно на винопроизводителя "Домейн Менада", сподели Радослав Вълчев, управител на компанията. "Ние сме един от най-големите доставчици на вино на музикалните фестивали във Великобритания. Със сигурност сме единственият български. Миналата година нямаше нито един фестивал", каза той. През тази година обаче се наблюдава бързо възстановяване на туристическите пазари.

Производителят е спечелил голям търг в Швеция за специфично българско вино от сорта "Рубин". "Там има необичайна система за продажба на алкохолни продукти - във верига, собственост на държавата, и само там може да се продава алкохол", обясни Вълчев. Те провеждат търгове и със спечелването на такъв през 2017 г. "Домейн Менада" отвори пазара за българско вино в скандинавската страна.

Петър Делев, съсобственик на "Флеър", производител и вносител на облекла, каза, че именно ефектът на пандемията върху транспорта и логистиката, довел до работа онлайн, е създала трудности в бизнеса им. Въпреки това обаче предприятието е увеличило капацитета на производството си. Компанията ще отвори магазини в Македония и в Холандия, като целта е да развива франчайз пазар.

И тримата се обединиха около позицията, че един от основните проблеми е с намирането на работници. Жекова обясни, че имат нужда от оператори на машини със средно техническо образование, особено с новото предприятие на компанията, но се сблъскват с проблеми, дори и когато изграждат свои социални програми.

Вълчев се съгласи и обясни, че алтернативата е инвестиции в автоматизирана техника. "Мисля, че тази ситуация с кадрите е в цяла България", каза Делев. Той обясни, че в София е най-трудно да се открият кадри за магазините им, като в столицата текучеството било най-голямо.

Новото лице на енергетиката

Трансформацията на основния сектор за тази част на България винаги е била гореща тема. Сега обаче времето за отлагане е почти изтекло, а реална готовност за промените няма.

"Доста изостанахме като подготовка за този преход", признава Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенция по регионално икономическо развитие. По думите й Стара Загора винаги е имала комфорта да се сравнява със София по работна заплата и заетост, но този привиден плюс всъщност се е оказа пречка за привличането на чуждестранни инвеститори. "Нивото на заплащането реално плашеше инвеститорите. То е плашещо и за прехода, който предстои", каза още Грозев.

От друга страна, хората, които работят в минно-енергийния комплекс, са висококвалифицирани и сега, с Плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход, има възможност за тяхното до- или преквалифицирането и това трябва да се прави изключително бързо и отговорно.

"Областите Стара Загора и Хасково имат страхотен потенциал както от климатична гледна точка, така и като подготвени кадри. Но заради многото административни спънки пред инвеститорите, които са останки от времето преди 10 години, все още не виждаме този потенциал да се използва", каза Никола Газдов, управител на "Енери елемент ГмбХ". Според него големите компании вече задължително поставят като условие за своите инвестиции наличието на зелена енергия и точно това е причината в последните години да нямам успех с привличането на големи международни компании.

"Години наред българският потребител беше облъчван, че зелената енергия е скъпа и ненужна. Това може да има ефект от гледна точка на някаква и политически цели, но е крайно невярно. Сега най-евтината енергия е слънчевата", заяви на свой ред Юри Катанов, управляващ директор на ТОКИ. Новите големи ВЕИ централи може да осигурят енергия на предвидими цени за 15 години. Това е ключовото за енергийната трансформация и ограничаването на вредните емисии. "Ако обаче сега инвеститорите дойдат и кажат: добре, дайте ни тази евтина слънчева енергия, ние няма да можем. България няма достатъчно мощности, като по-лошото е, че няма и да има в следващите две-три години поради усложнения процес на изграждане", каза още Катанов.

Важното е, че в процеса на изграждане на такива нови мощности ще се осигурят стотици работни места, като част от тях може да бъдат заето от хора от региона на Стара Загора и Хасково.

И градският план

Общият устройствен план все още не е абсолютно готов, но е изготвен и ще влезе на сесия в общинския съвет за финално одобряване скоро, каза главният архитект на Стара Загора Виктория Грозева. Акцентът е в индустриалните зони и зони за нови технологични производства, както и смесени зони и жилищни зони, които да съпътстват новите работни места, добави тя.

Общественото обсъждане за плана се проведе през октомври 2020 г.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар