Австрийският слънчев гигант на Хасково

Освен инвестицията до Хасково австрийците работят и по подобен, но по-малък проект и край Димитровград. Макар и двата да са все още на много ранен етап, те са ясен сигнал за случващите се промени. След 7-8 години на почти пълен застой в мащабните ВЕИ инвестиции от 2018 насам в Западна Европа настъпи истински ренесанс в сектора, който сега обхваща и югоизточните части на континента. Причините за това са съвсем конкретни - цените на соларните панели, а и на вятърните турбини, се понижиха драстично (два пъти), ефективността им се повиши (с около 100%), пазарът на електроенергия се развива и създава по-добри условия за продажбата на зелен ток и не на последно място ЕС заложи на т.нар. Зелена сделка и повиши целите си за дял на възобновяемата енергия в икономиката. Накратко - вече има бизнес логика в подобни инвестиции.

Какъв е проектът

От внесеното инвестиционно намерение на "Енери БГ 1" в община Хасково става ясно, че освен самата соларна централа с 400 мВт мощност се планира и изграждането на индустриална система за съхранение на енергия. Предвид слънцегреенето в района е изчислено, че слънчевият парк ще може да произвежда по 560 хил. мВтч електроенергия на година - приблизително една трета от сегашното общо производство на ток от соларни централи в страната. За сравнение, тази енергия се равнява приблизително на потреблението в град като Бургас без голямата индустрия. Също така зеленият ток би спестил по 570 хил. т. въглеродни емисии всяка година.

От компанията казват, че инвестицията ще генерира преки приходи за община Хасково от имотите, които сега не се използват. "Точния размер на приходите ще бъде определен след провеждане на процедура от независим оценител. Компанията няма за цел да стане собственик на терените, а е готова да плати само за правото на строеж между 3 и 4 пъти реалната цена на земята", обясни за "Капитал" Велислав Белниколовски, представител на "Енери" за България, който е участвал и в изграждането на фотоволтаичния проект в Караджалово през 2012 г., тогава в ролята на директор за бизнес развитие в Европа на американската компания SunEdison.

Сумата за правото на строеж ще бъде платена на два пъти - 10% под формата на банкова гаранция, която ще се предостави при учредяването на самото право на строеж (сегашното гласуване на местния парламент беше само за предварително съгласие). Гаранцията ще бъде усвоена от община Хасково след издаването на разрешително за строеж и подписването на договор за присъединяване с Електроенергийния системен оператор. Останалата част от сумата ще бъде платена при откриването на строителната площадка, но не по-късно от 24 месеца след учредяването на право на строеж.

Срещу това инвестиционно намерение има, разбира се, и критики. Основните са свързани с бъдещето на земите, върху които ще се поставят соларните панели. Общинските съветници Георги Пеев от местното "Движение Заедно за промяна" и Камен Тодоров от БСП настояха предварително да бъдат направени срещи с жителите на двете села, с които да бъде обсъдено строителството на огромната централа. По предварителна информация имало недоволство от ловната дружинка в Книжовник, защото централата ще засегне част от ловните им полета. Също така притеснение има и от собствениците на стада от овце, които ползвали земите за паша.

В тази връзка Никола Газдов, който представлява интересите на Enery в България и Румъния, заедно с Велислав Белниколовски обяснява, че ще проведат срещи с всички заинтересовани и могат да предложат решения. Например дори биха могли да плащат на животновъдите да водят стадата си на паша именно на територията на соларния парк, тъй като това ще им спести разходи за косене. "Това е практика навсякъде в Европа и е много по-ефективно, защото, вместо да плащаме за косене, подпомагаме местните животновъди. А и е много по-екологично. Освен това между панелите могат да се засадят конкретни растителни видове, които да подпомогнат местните пчелари и да се разположат допълнителни кошери", казва още Газдов.

От Enery подчертават стремежа на компанията да изгради дългосрочни партньорски отношения с местните жители. "В следващите месеци ще генерираме конкретни идеи за подпомагане на проекти и инициативи в полза на местната общност. За да бъде проектът ни успешен, трябва да бъдем не само добри съседи, но и да работим заедно през годините, за да подобрим средата и живота на хората" добави още Газдов.

Къде е бизнес логиката

Плановете на инвеститора са конкретните параметри на проекта за соларната централа да се структурират през следващите месеци. Това означава, че ще търсят различни възможности за дългосрочна реализация на бъдещата електроенергия, ще се преговаря с местните общности и индустрии, а също така ще се подготвят и нужните документални и процедурни стъпки.

"Ако в момента такава централа бъде построена, тя трудно би подсигурила дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията и съответно ще е трудно осигуряването на финансиране. Основна причина за това са сътресенията на пазара заради кризата с коронавируса. Но след две три години очакваме средата да е по-различна", казва Газдов.

Преглед на оригинала

Ключова стъпка, която ще отвори нови възможности за подобни проекти, е и предстоящото тази есен пазарно обединение на сегмента "Ден напред" на Българската независима енергийна борса с румънската и унгарската, а оттам и с цяла Европа. Това на практика ще позволи на всеки производител да продава тока си където и да е в ЕС.

Основното предимство на такива големи проекти е, че се постига допълнителна икономия от мащаба, което прави произвежданата електроенергия още по-конкурентна. Засега няма конкретика по отношение на очакваната цена от бъдещия соларен парк, но се смята, че подобни проекти са рентабилни при нива от около 50-55 евро/мВтч. За сравнение, на 1 септември борсовата цена на тока в България беше 57.8 евро/мВтч, а за цялата 2019 бе 48.7 евро/мВтч.

Най-доброто решение в случая ще е да се намерят директни консуматори на зелената електроенергия. Такива могат да бъдат както съществуващи или бъдещи предприятия в региона, така и самите населени места, включително Хасково. По този начин ще се спестят разходи като таксата "Задължение към обществото", а при директен кабел - и мрежовите такси.

А можеше ли по друг начин

По принцип в Европа до такива големи ВЕИ проекти най-често се стига след провеждането на търгове. Държавата или общината, които разполагат със свободни терени, обявяват конкурс за привличане на инвеститори, като дават съответните терени, административни процедури и т.н. на този, който предложи най-ниска цена на бъдещата електроенергия. По подобен начин в края на август в Португалия бе постигнат световен рекорд за цена на слънчев ток - 11.14 евро/мВтч.

По тази причина Владислав Панев, който е съпредседател на "Зелено движение" и общински съветник в София, смята, че обявяването на търг за проекта в Хасково можеше да доведе фирми от бранша от цял свят, проектът да стане международна новина, и съответно да има най-голяма полза за хората от региона. "Силен интерес можеше да се получи, ако общината предварително бе извършила всичките процедури и предложи структуриран проект", казва още той.

В случая обаче е ясно, че подобен административен капацитет липсва не само в Хасково, но дори и в общини като Пловдив и София. В класическия случай подобни търгове в други държави вървят и с гарантирано дългосрочно изкупуване на електроенергия, каквото не се предвижда при пазарна реализация на електроенергията от въпросния проект. А и Законът за енергетиката предвижда, когато се изгражда енергиен обект върху държавна или общинска земя, правото на строеж да се предостави възмездно, но без търг или конкурс на лицето, което ще експлоатира централата.