Нов списък с имоти и нови правила, по които София дава под наем терени на спортни клубове

Първото е кой може да кандидатства за тези терени - според закона само спортни клубове с определени изисквания. Второто е свързано с начина, по който тези търгове се съобщават - в доста потаен списък с общински имоти за отдаване под наем.

Такава беше процедурата със стадион "Кривуля" в кв. "Бояна", която предизвика такова възмущение, че Йорданка Фандъкова я спря.

Днес общинският съвет на София реши това отдаване да се случва още по-лесно и да се дава възможност за конкурси върху терени частна и публична-общинска собственост чрез хармонизиране на столичната наредба със закона. Актуализира се и списъкът за общински спортни имоти за отдаване под наем, за които спортни клубове и федерации могат да участват. Предложи се директно и пускането на процедури, като за някои от тях правото за ползване е безвъзмездно.

Повече възможности за инвестиции

Реалният повод за изменението на наредбата е, че тя не е била синхронизирана с изменения през 2018 г. Закон за физическото възпитание и спорта. Заради това е ограничавала разпореждането с публична общинска собственост и е позволила да се отдават под наем само имоти, които са частна общинска собственост, макар и законът да е позволявал и двата вида.

Проблемът не е в броя на спортните терени – такива има, но трябва да се прецени дали отговарят на законовите изисквания и дали за тях има спор за собственост.

Георги Георгиев

общински съветник от ГЕРБ и председател на комисията по финанси и бюджет в общинскя съвет

Това например е било проблем за районния кмет на "Люлин", който тъкмо е успял да се "пребори" със смяната на статута на два имота в квартала в "публична общинска собственост", за да ограничи "апетита" на инвеститорите към тях и да не може да се реституират имоти там. "Обаче наредбата ме ограничи и оттогава започнаха моите мъки. Много се надявам сега новият вариант да даде повече възможности", казва Милко Младенов .

Освен включването на терени върху публична-общинска собственост промените в наредбата предвиждат да има правило в интерес на спортните организации, според което право на строеж или на ползване може да се учреди в тяхна полза безвъзмездно за срок от 30 години. "От това предимство могат да се възползват спортни клубове - сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, спортни федерации и обединени спортни клубове, които са вписани в нарочен регистър", обясняват вносителите.

Плюсове и минуси

Със сигурност за общината, която няма достатъчен ресурс, за да развива на необходимото ниво масовия спорт, отдаването под наем изглежда като добър вариант, който би донесъл и повече приходи в бюджета.

Задължителните условия към кандидатите са две: след изтичането на срока за отдаване под наем до 30 години изградените съоръжения остават за общината и, второ, осигурява се безплатен достъп по график за деца от близки училища, детски градини.

"С промените в наредбата предлагаме фундаментално нов подход. Ще дадем възможност на много повече клубове и спортни федерации да инвестират в спортни съоръжения, които са на общински терени. Другата възможност е повече типове терени да могат да се използват за изграждане на спортна инфраструктура", коментира общинският съветник от ГЕРБ и председател на бюджетна комисия Георги Георгиев, който е един от инициаторите на нормативните промени.

Според него спортните организации също се радвали на тези възможности. Георгиев обясни за "Капитал", че много от тях са изразили по време на срещи готовност да участват в бъдещи процедури, като подкрепа има и от някои районни кметове. Въпросът, задаван и по време на заседанието от опозиционните групи, обаче е дали са научени грешките, допуснати при случая със стадиона в "Бояна".

Но кой да ти каже?

По време на законовия срок за обсъждане на промените в наредбата е било предложено да се създаде нов член, според който процедурите за отдаване под наем на спортни обекти да се случват само след проведено обществено обсъждане в района, в който се намира теренът. Това предложение е било от Борис Милчев, общински съветник от "Демократична България". То обаче не е било прието.

Това беше една от основните грешки в "Бояна" - острата реакция дойде, защото хората бяха поставени пред свършен факт за строежа на новия спортен комплекс в единственото място за разходка в квартала. Никой не беше говорил с тях за плановете на инвеститора - спортният клуб на футболиста Даниел Боримиров.

Сега проблемът с комуникацията, изглежда, отново не е решен. Така например кметът на "Лозенец" Константин Павлов-Комитата казва, че не е бил информиран за предложението, гласувано днес, за това терен в района до 21 СОУ в района да бъде отдаван под наем, за да се трансформира в модерна спортна зала. Още по-малко вероятно е гражданите да са разбрали за това.

На мястото на рушаща се постройка в "Лозенец" се предвижда изграждане на спортна зала. Фотограф : Цветелина Белутова

От общо четирите имота, за които общинският съвет разрешава откриването на процедура, единствено е имало обществено обсъждане в с. Мировяне, където в районната администрация е получено писмо в подкрепа на отдаването на имота, подкрепено с подписите на 376 жители на селото.

"Единственото най-съществено нещо, което предлагам да залегне в наредбата, са задължителните обществени обсъждания, иначе въобще не коментирам дали има потребност да се работи за облагородяването на терени. Приветствам подхода и затова не разбирам защо се отказва провеждането на обществени обсъждания. Не искам да стане така, че на тъмно да приемем някакви неща, а после да има недоволство от местните общности", коментира по време на днешното заседание общинския съветник от "Демократична България" Яна Тодоранова, която беше ангажирана и със случая в "Бояна".

Тома Белев, който също е от групата на ДБ, дори предложи по време на днешното заседание да се измени наредбата така, че обществените обсъждания да бъдат включени. Този опит пак се оказа неуспешен.

"Да не се бавим"

Георги Георгиев, който е вносител на доклада за промени в наредбата и на тези за стартиране на процедури в кварталите коментира за "Капитал", че обществените обсъждания биха забавили работата с месеци, а процедурата е направена да бъде прозрачна така или иначе. Нищо от станалото в процедурата в Бояна обаче не беше прозрачно - списъкът е изключително трудно да се открие онлайн, инвестиционният проект на спечелилия - също.

Друг глас от ГЕРБ - съветник Татяна Георгиева обясни по време на заседанието, че се дава възможност сега "да се случат инвестиции, които чакат само нашето решение", затова призова "да не се бавим".

Общинският съветник и председател на групата на БСП Милка Христова обаче попита дали всъщност досега публичният характер на общинската собственост е пречел такива обекти да се развиват. "Нека да направим концесия по общия ред. Законът позволява концесия. Защо трябва да отваряме толкова широко вратата за такъв дълъг период от време по такава процедура и без обществено обсъждане, за да получим един резултат, с който няма да се гордеем след години. Това са 30 години", коментира тя.

Конкурси за един

Това е вторият голям въпрос пред тази инициатива: тя не е особено типична. Конкурс може да се обявява само за тези терени, които са включени в списъка със спортни общински терени за отдаване под наем. Такъв е приет през 2020 г. и се актуализира ежегодно. После Столичният общински съвет разрешава провеждането на процедура за отдаване под наем на някой от имотите, а ако правото на строеж и ползване се учредяват възмездно, се утвърждава и начална цена на база пазарна оценка от лицензиран оценител.

Конкурсът се обявява на интернет страницата на Столичната община и на съответната районна администрация, в която се намира спортният обект, най-малко тридесет дни преди датата на провеждането му. Помества се и в един национален ежедневник на видно място в сградата на общината и в съответната районна администрация, като екземпляр от обявлението се поставя и на самия спортен обект.

После се чака да се подаде заявление за участие от един участник, който се води "инициатор", след което вече може всички останали желаещи да участват. "След като първият кандидат подаде заявление с приложена инвестиционна програма, то се публикува на сайта на Столичната община и на сайта на съответната районна администрация. В срок до два месеца от публикуването му, заявления за участие могат да подават и други кандидати. После комисия разглежда постъпилите заявления и общинският съвет има финалната дума дали да се осъществи проекта на финалиста. По този начин след постъпване на първото заявление се дава възможност в процедурата да се включат и други участници", коментира общинският съветник Георги Георгиев за "Капитал".

Кметът на район "Люлин" Милко Младенов коментира за "Капитал", че според него рядко би се стигнало до вариант, в който няма конкуренция и затова е замислено да има "състезание на концепции", измежду които ще се избира. "Не е кой знае колко голям инвестиционният интерес, спорна е рентабилността, ще се гони някаква печалба. Но ми се струва, че е дошло времето вече да не се инвестира само в кооперации и магазини, но и в спортни обекти", коментира той за "Капитал".

"Ние предоставяме право на някой, без да му зададем задание, да кандидатства и ще разчитаме на предложенията на инвеститорите. Според мен това е прекалено голямо доверяване и означава липса на визия за развитие на тези обекти. Ние трябва да кажем какво искаме. А нека тези, които участват, да се надпреварват в даването на по-добри предложения", посочи Христова.

Милка Хрисова

общински съветник и председател на групата на БСП

Ето и имотите, за които сега предстои да стартира процедура: