Ах, този варненски джаз: общината обещава, че фестивал ще има

Според местната власт този тип събития трябва да стават все по-самостоятелни, но за почитателите орязаният бюджет показва липса на отношение

Участие в панела взеха (от ляво на дясно) Арх. Венцислава Недялкова, "Пространства за Варна", Ралица Герасимова, сдружение "Таляна", Десислава Георгиева, началник отдел "Фестивали и проекти", Община Варна, Биляна Раева, сдружение "Таляна"/ReBonkers, Диляна Якова, мениджър регулации и устойчиво развитие във "Филип Морис България" и Пламена Иванова, регионален мениджър "Корпоративни продажби", VIVACOM

Десислава Лещарска

Участие в панела взеха (от ляво на дясно) Арх. Венцислава Недялкова, "Пространства за Варна", Ралица Герасимова, сдружение "Таляна", Десислава Георгиева, началник отдел "Фестивали и проекти", Община Варна, Биляна Раева, сдружение "Таляна"/ReBonkers, Диляна Якова, мениджър регулации и устойчиво развитие във "Филип Морис България" и Пламена Иванова, регионален мениджър "Корпоративни продажби", VIVACOM © Георги Георгиев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Джаз фестивалът е програмиран и той ще се случи", това каза Десислава Георгиева, началник отдел "Фестивали и проекти" към Община Варна по време на конференцията "Среща на бизнеса във Варна и региона". Коментарът беше направен след въпрос за опасенията на варненци, че събитието с 31-годишна история зад гърба си няма да се състои тази година заради липса на средства.

Събитията от културния календар на Варна се финансират по линия на общинския Фонд "Култура" на конкурсен принцип. Тази година от поисканите от организаторите 35 хил. лв. са отпуснати 23 хил., които трудно ще покрият и половината от разходите. В тази връзка на 17 май Благомир Коцев ("Продължаваме промяната") започна дарителска кампания с цел да бъдат набрани поне 60 хил. лв. Международният джаз фестивал е планиран за датите 28.07-30.07.2023 г.

Десислава Георгиева припомни, че заради доскорошната липса на парламент и държавен бюджет, нито една община в България няма бюджет, включително и Варна. Въпреки това местната власт се стреми през последните години да поддържа нивата на средствата за културни дейности, които са най-високите след Столична община. За последните 10 години Фонд "Култура" е отпуснал финансиране в размер на 13 млн. лв. "Тези средства са за съфинансиране", посочи тя.

Общността и бизнесът на помощ

"Общината не е длъжна да финансира на 100% никой от проектите, това е съфинансиране, така работи абсолютно всеки фонд - български или европейски. Ние, културните оператори, трябва да сме гъвкави, да търсим подхода към публиката си, да търсим къде да провеждаме събитията си и да се адаптираме", коментира темата Биляна Раева, зам.-председател на УС на сдружение "Таляна", което е в основата на провелия се наскоро варненски фестивал за съвременно изкуство "Буна".

Ралица Герасимова, председател на сдружението, подчерта, че "джаз фестивалът е разкошен, подкрепяме го напълно и на 100%". "Присъединяваме се към призива да се спаси, общността да помага, да се даряват лични средства, да се привлече бизнесът. Аз лично ще си купя билети. Това е една сериозна институция, вярвам, че ще намери своята подкрепа", каза тя и допълни, че е хубаво и организаторите да са активни. "Фестивалът "Буна" приключи преди една седмица. Ние още другата седмица ще обявим втора "Буна", за да можем да започнем набирането на средства още от следващия месец", посочи Герасимова.

Въпреки затрудненията с общинския бюджет, тази година община Варна е решила да финансира нов хип-хоп фестивал - "Варна джулай", насочен към по-младата публика. В рамките на събитието в града ще гостува американският рапър Lil Pump, чийто хонорар е струвал на общината над 130 хил. лв. На въпрос от публиката това ли са правилните решения за развитието на културния живот във Варна, Десислава Георгиева отговори, че да се разсъждава за едно събитие за сметка на друго по линия на парите, не е правилният подход.

"Колкото до рап изпълнителя, за който става дума, мисля че правенето на градски фестивал с международно участие на световни артисти е нещо, което Варна заслужава. Очаквам тази инициатива с нетърпение, за да видя по какъв начин тя ще се отрази на самочувствието на младите хора, които мисля, че очакват това нещо да се случи", каза още тя.

"Буна" и съживяването на изоставени градски пространства

Като за първа година "Буна" достигна до много голям брой хора, направи равносметка Ралица Герасимова. "Фестивалът обединява съвременната визуална сцена, която досега нямаше представителен фестивал и къде е най-подходящото място, ако не във Варна - фестивалният град на България", каза още тя.

"Буна" е рожба на "Таляна" (инициатива от преди няколко години за обживяване на стария варненски квартал по подобие на пловдивския "Капана") и голяма част от събитията бяха ситуирани там. "Използвахме много изоставени стари дюкяни и пространства, изчистихме ги и направихме поп ъп изложби. Витрините все още светят", посочи Герасимова.

Фестивалът беше подкрепен от "Промени картинката" - инициатива на "Филип Морис България" за изчистване на България от цигарени фасове. "Както буните разбиват вълните, така и ние се опитваме да разбием стереотипното и безотговорно поведение на потребителите да изхвърлят цигарени фасове - чрез информационни кампании и инициативи. Подкрепяме "Буна" и няколко други арт фестивали, защото смятаме, че те привличат прогресивни хора, онези посланици, които могат да наложат тенденцията за едно по-отговорно поведение", коментира Диляна Якова от "Филип Морис България".

Варненските "Градолюбители" в очакване на хубаво време

Дъждовете и лошото време не позволяват организирането на събития на открито и затова втора награда в конкурса на "Капитал" и посолството на Великобритания - "Градолюбители", все още не е оползотворена. Това каза по време на панела за градски инициативи арх. Венцислава Недялкова, част от триото варненски архитекти, които спечелиха второ място миналата година.

"Наградата е за градски мобилен модул. Идеята е, че ние често правим събития, винаги на открито, а последните месеци доста валя. Смятаме през юли да стартираме доста по-усилено с тях", каза арх. Недялкова. Засега организацията е закупила далекомер, с който се измерва скоростта на колите, тъй като част от събитията им са свързани с пешеходна достъпност и пътна безопасност. Друга част са използвани за наем на пространства - неутрална територия, където да се провеждат срещи между различни заинтересовани страни

Арх. Недялкова разказа, че наскоро е приключил проектът Reconnect the city за оцветяване на пространствата около площад Севастопол - любимо място за срещи в града преди 15 години. Той се изпълнява в партньорство с общината и беше подкрепен финансово от Bloomberg Philanthropies. "Включиха се повече от 500 човека; това е нашата идея - да сме мост между институциите, местните бизнеси, обществото, образователната система и то такива леки и красиви неща, не нещо ултра сериозно, което да откаже хората да участват.

Технологии в полза на по-чиста градска среда

"Виваком" от години е партньор на местните власти за цялостни решения и дигитализация. Една област, в която дигиталната трансформация е възможна, е сметосъбирането", коментира по време на панела Пламена Иванова, регионален мениджър "Корпоративни продажби" в телекома. "Темата е много актуална в общините, тъй като от една страна изисква много разходи, от друга страна гражданите са все по-критични. Водим проактивни разговори с местната власт в региона", посочи тя.

Тя обясни какво представлява умното сметосъбиране - използват се специални контейнери, оборудвани с различни сензори и датчици, които дават информация за това колко е пълен контейнера, точната му локация, кога е изхвърлян и др. "Информацията от тези датчици достига до софтуерна платформа, която е достъпна в реално време. "Това дава от една страна контрол на общините върху сметосъбиращите фирми и намалява разходите им, от друга страна сметоизвозващите фирми могат да си правят реалистични графици; гражданите ще имат възможност да плащат такса за реално генерирано количество отпадъци. Когато всеки един плаща реална такса, това ще ни направи много по-отговорни като общество", посочи Иванова.