Синеморец: защо строителството по брега продължава?
Един от възможните начини това да се спре е да се обърне внимание на Европейска конвенция за ландшафта
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Действащата формула за позволеното застрояване дава дефекти
- Това, заедно с продължаващата през годините тенденция да се заобикалят закони, позволява строителство до брега на морето
- Един от възможните начини това да се спре е да се обърне внимание на Европейска конвенция за ландшафта, твърди експерт
Колко още може да се строи в Синеморец? Задвиженият общ устройствен план на община Царево, където попада и селото, предвиждаше застроената площ да се увеличи с 40% спрямо сега. Причината: начинът, по който се правят изчисленията, взимат предвид квадратурата на плажовете (само) и смятат каква площ на човек се пада. Нужната е 8 кв. м. А понеже Синеморец има два огромни плажа и изводът е, че може да се разшири с 40%, просто защото там могат да се съберат тези хора.
Така описва проблема с презастрояването по брега на морето преподавателят в Архитектурния университет (УАСГ) инж. д-р Николай Найденов, който е и граждански активист. Проблемът за цялостната липса на мерки и недействащите сега рамки беше обсъден по време на форума "Градът на бъдещето, бъдещето на климата", организиран от организация "Колектив за обществени интервенции".
Не става въпрос само за Синеморец - ефектите от липсата на регулации за това къде и какво може да се строи от години са видими за всички навсякъде по брега. Добрата новина е, че въпросният общ устройствен план на община Царево (ОУП) е спрян след граждански протести и новото заданието е значително по-щадящо откъм предвидено застрояване. Изсветляването на намеренията какво се строи и къде именно един от принципите да се спре с подобни практики. Засега обаче много общини нямат публични регистри, което прави задачата доста сложна. А законите, макар и да ги има, често лесно се заобикалят.
Илюстративен е примерът с постройка на 50 метра от местността "Корабите", която запречва пътя с оградата си. Но строителството и е съвсем законно - строежът е описан като "къща на два етажа и два кабинета с баня" заедно с подпокривно пространство с допълнително разрешение на главния архитект на община Царево.
"Колко губим от строителството по брега? Губят всички хора без собствениците на тези имоти. Те са ги придобили чрез заменки. Продажбата на общински имоти продължава усърдно особено преди местните избори. Кметът на общината продължава тази тенденция да не ги пази, а да ги продава. Но законът му позволява, както и общинският съвет", коментира инж. Найденов по време на презентацията си.
Колко хора можем да побере плажът?
По сега действащата формула, ако плажът побира 100 ч., а населеното място обитават 60 (по статистика за брой жители и брой заети легла), то значи можем да се разшири с 40 %
Но защо и как?
И докато конституцията, Закона за устройство на територията и ред други закони говорят за това колко е важно да се защитават тези територии, в нормативната логика липсва норма, закон, така че определени територии да попаднат под превантивна устройствена защита. И това е проблем - позволява се желанието на някои хора да имат вилен имот на "първа линия" с гледка, да бъде на първо място, вместо хората наоколо да се чувстват комфортно сред биологичното разнообразие.
"Това се случва с любезното съдействие на местната власт, както и на държавната в лицето на Регионалната инспекция по околна среда и ДНСК, включително и на съдебната власт. Организирано съдействие на трите власти тези безобразия да се случват, макар че има защити", обяснява д-р Найденов. Така, за съжаление построеното вече "не може да се пипне".
Според него е ключово в бъдеще да се мисли повече за защити от гледна точка на урбанизирането, като възможно "спасение" може да е Европейската конвенция за ландшафта (пейзажа), която през 2005 г. е ратифицирана от българския парламент.
Според нея всяка страна се задължава да приеме инструменти, целящи опазване, управление и/или планиране на ландшафта. Което би значело още един чертеж, добавен в устройственото планиране. Мисълта за устройството на териториите, това колко има нужда да се строи в определено населено място и къде не е някаква иновация. Франция е пример за държава, въвела такъв механизъм към всеки Общ устройствен план да се правят подобни схеми (виж карето).
Тук обаче в последните години е доказано, че колкото и закони да има, колкото и нови стандарти да се въвеждат, често това не е гаранция, че резултати ще има, когато липсва политическа воля и когато властите взаимно помагат на себе си вместо на хората.
Положителният европейски пример - Франция
След подписването на европейската конвенция за ландшафта, Франция приема няколко нормативни уредби, които подобряват методологията за опазване и валоризиране на ландшафта. Двадесет години след приемането на закона за ландшафта е приет нов закон (Loi ALUR) [13], който формулира т.н. "цели на ландшафтното качество".Върху целостта на дадена територия, покрита от конкретен устройствен документ, се дефинират множество типове ландшафти или групи от ландшафти, които могат да бъдат обект на опазване. Законът определя също така, че устройствените документи могат да следват не само логика за опазване на ландшафта, но също така логика на управление или преустройство.
Целите на ландшафтното качество са стратегически и пространствени, които институциите (общини, области, държава) си поставят с оглед на тяхното опазване, преустройство или управление. Въпросните цели могат да инициират и да фаворизират енергийният преход на територията, да подобрят уплътняването на градската тъкан, дефинирайки зони които са подходящи за това. Този закон вписва ландшафта във всички устройственидокументи, с един операционен и конкретен подход, а не само като обекти за опазване.
1 коментар
Защото мутрите не искат да има туризъм. По същата причина не съм почивал 10 години там.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.