Всеки десети болничен лист се издава на работещ в бюджетния сектор

НОИ и здравната каса предлагат личните лекари да изписват максимум 7 дни непрекъснат болничен, а не 14

Социалният министър Деница Сачева представи пред медии данни от анализ на НОИ и НЗОК за обезщетенията, изплатени от бюджета за временна неработоспособност през 2010 - 2018 г.

Лилия Игнатова

Социалният министър Деница Сачева представи пред медии данни от анализ на НОИ и НЗОК за обезщетенията, изплатени от бюджета за временна неработоспособност през 2010 - 2018 г. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Най-голям дял болнични листове годишно се издават на работещите в спомагателни дейности (12.4%), следвани от търговия и ремонт (10.3%) и бюджетни организации (10.2%), където влизат общински съветници и служители в институции, финансирани от държавния бюджет. Това показва анализ за изплатените парични обезщетения за периода 2016 - 2019 г., изготвен от Министерския съвет, НОИ и НЗОК.

"Анализът показва, че разходите за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са нараснали от 253 млн. лв. на малко под 463 млн.", каза пред медии в четвъртък социалният министър Деница Сачева за периода 2010 - 2018 г. Сега работодатели, синдикати и представители на държавата имат един месец, в който да обсъдят и предложат конкретни мерки за ограничаване на злоупотребите с болничните листове.

Кой колко болнични взима

Около половината от болничните листове с плащане от ДОО за 2016 -2018 г. са издадени на работещи в седем икономически сектора. С най-голям дял са спомагателните дейности на бизнеса с 12.4% средногодишно (без да има яснота какво точно влиза в групата), следвани от работещите в търговия и ремонт (10.3%), които са и най-многобройни сред наетите в българската икономика. На трето място са бюджетните организации с 10.2%.

От друга страна, за същия период в абсолютна стойност най-голямо е увеличението на изплатените от ДОО работни дни при служителите в сектора на ИКТ - малко над 100 хил. дни, или 16.1 хил. болнични листове от 2016 до 2018 г. Това до известна степен може да се обясни с бързото разрастване на сектора през последните години.

В анализа изрично се отбелязва, че най-голям брой болнични листове се издават на хората, работещи в най-масовата трета категория труд (76%), като този дял остава непроменен от 2016 г. насам. От друга страна, делът на "държавни служители по Закона за държавния служител" заемат едва 2.2% от общо издадените (със и без плащане на ДОО). "Структурата остава непроменена в периода 2016 - 2018 г., от което е видно, че работещите на държавна служба по Закона за държавния служител или други закони имат много малък принос в общото нарастване на общия брой на болничните листове за разглеждания период", пише в анализа. Дефиницията за "държавен служител" в закона изключва еднолични органи или техни заместници, членове на колегиални органи, на политически кабинети или съветници и експерти към тях, хора, които изпълняват технически функции в администрацията.

Коледно разболяване

На фона на анализа е интересен трендът около коледните и новогодишните празници. От думите на Сачева става ясно, че най-голям дял болнични листове около Коледа и Нова година са издадени именно на работещите в бюджетния сектор - една четвърт от всички 9500 листове през дните 23, 27 и 30 декември.

В отговор на журналистически въпрос в четвъртък, свързан с твърдението, че голяма част от извънредните болнични дни се издават на работещите в бюджетния сектор, министърът заяви следното: "Нормално е бюджетните организации да имат и висок ръст, защото държавата е и един от най-големите работодатели. Това са близо 430 хил. души, които работят в бюджетни организации."

Висок ръст на разходите за болнични в бюджетния сектор обаче би могъл да дойде от три места: повече наети в него, по-високо заплащане на работещите, повече издадени болнични. Размера на администрацията би могъл да обясни само делът на бюджетните организации в общите разходи.

Изводите от анализа

От цитираните от Сачева данни става ясно, че общият брой на издадените болнични листове за общо заболяване нарастват с 52% до над 2.2 млн. от 2010 до 2018 г. Увеличение има и на среднодневното обезщетение - от 20.10 лв. до 27 лв. "Болничните листове до 7 дни са най-често издаваните, но те не са причина за нарастване на изплатените от ДОО брой работни дни. Отчетеният ръст от 760 хил. работни дни за периода се дължи предимно на болнични листове с продължителност от 8 до 30 календарни дни", каза социалният министър, което потвърждава изводите от анализ на КНСБ, публикуван през ноември.

Малко под една трета от обезщетенията са изплатени за пет диагнози - остър бронхит (неуточнен), увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел, остра инфекция на горните дихателни пътища (неуточнена), риск от аборт, вирусна инфекция (неуточнена).

Промените: контрол и скъсяване

През следващия месец работодатели, синдикати и представители на държавата ще обсъждат мерки за ограничаване на злоупотребите в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), каза Деница Сачева.

Най-общо причините за злоупотреби могат да се синтезират в няколко казуса. Единият е през летните месеци, когато се взимат дълги болнични, за да се работи на втора, сезонна работа. Друг е свързан с ваканциите на ученици, а трети е от страна на някои работодатели - да изпращат работници в по-продължителни болнични, за да не изплащат заплати и да подобряват финансовите си показатели. "Единият фокус на мерките ще бъде засилване на проверките по отношение на недобросъвестност от страна на лекари и работодатели в това отношение", казва Сачева.

По отношение на медицинската експертиза едно от предложенията в анализа е да се променят правомощията на личните лекари - продължителността на издаваните еднолично болнични да се понижи от 14 на 7 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но за не повече от 20 дни с прекъсване в рамките на една календарна година. Промяната е пропорционална на намалени правомощия на лекарските комисии: "Да се намали продължителността на временната неработоспособност, определяна от ЛКК и от ЛКК по решение на ТЕЛК от 30 на 20 дни еднократно, респективно от 180 на 120 дни без прекъсване."

За бизнеса пък има предложение болничният лист да се подписва и от лекар, с който работодателят има сключен договор. За самите боледуващи пък се предлага да се въведе задължение да се спазват предписания режим, лекарствената терапия, назначените процедури и прегледи. В противен случай се губи обезщетението за целия период на заболяването.