🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Синдикати и работодатели искат различни минимални заплати по браншове от 2021 г.

Държавата да плаща първите три дни болнични, предлагат бизнесът и представителите на работещите

Едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните. Не е ясно дали държавата е готова да поеме разхода, който е около 200 млн. лв. годишно
Едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните. Не е ясно дали държавата е готова да поеме разхода, който е около 200 млн. лв. годишно
Едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните. Не е ясно дали държавата е готова да поеме разхода, който е около 200 млн. лв. годишно    ©  Надежда Чипева
Едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните. Не е ясно дали държавата е готова да поеме разхода, който е около 200 млн. лв. годишно    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Договаряне на минимални заплати според икономическия сектор и квалификацията от 2021 г., първите три дни от болничните отново да се плащат от НОИ, възстановяване на данък върху дохода на работещи с ниски приходи. Това са част от общо 40 мерки, за които четирите работодателски (АИКБ, БСК, КРИБ, БТПП) и двете синдикални организации (КНСБ и КТ "Подкрепа") са си стиснали ръцете. Предложенията са в суров вид и все още нямат много конкретика. Сега бизнесът и представителите на работещите започват преговори с държавата, за да обсъдят кои мерки могат да срещнат подкрепата на правителството и кои има нужда да се прецизират.

Първата подобна среща между социалните партньори беше в понеделник сутрин с вицепремиера Томислав Дончев като представител на държавата. От думите на президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров пред БНР става ясно, че една от основните теми на разговора е била т.нар. европейска "Зелена сделка", като според него България е до голяма степен губеща страна от предложението на новата Европейска комисия. Преговорите по мерките, предложени от бизнеса и синдикатите, ще продължат до края на месеца.

Какво се предлага

Работодателските и синдикалните организации са постигнали съгласие по 40 мерки в сферата на икономиката, енергетиката, демографията, пазара на труд и социалните помощи.

Едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните - мярка, която беше въведена по време на финансовата криза. Преди това те се изплащаха от Националния осигурителен институт. По презумпция това би означавало, че разходът на държавата ще скочи с близо 200 млн. лв. на година.

Други предложения са свързани с ограничаване на негативните демографски тенденции в България, като една от тях е програма за заселване в страната на хора с български произход от трети страни чрез издаването на "карта за български произход", която облекчава достъпа им до България и до българския пазар на труд.

Друго предложение е данъчно облекчение при покупка на жилища за млади семейства на работещи - като например безлихвен кредит. Не става ясно кой ще предоставя подобни заеми. Тази опция да е възможна при определени ангажименти за местоживеене и работа в страната. Друга възможност е въвеждането на данъчни отстъпки в зависимост от дохода на семейството и броя на отглежданите деца.

От особен интерес е и предложението за възстановяване на данък върху доходите на служители с ниски доходи и материални възможности съгласно "праг", който не е прецизиран към този момент. Идеята е данъкът да се връща до размер, равен на дължимия за минималната работна заплата. Подобно предложение през годините във вариации е циркулирало и в парламента, но досега не е срещало одобрението на Министерството на финансите.

Новите минимални работни заплати

С пакета от мерки бизнес и синдикати искат да адресират и друг проблем от последните години - административното увеличение на минималната работна заплата. Сега те са постигнали съгласие тя на практика да замени минималните осигурителни доходи - всеки икономически сектор и бранш да договаря нивото на минимални възнаграждения. Допълнителна диференциация може да има и за квалификациите на персонала - ниско-, средно- и висококвалифициран. От думите на Пламен Димитров пред "Нова телевизия" в неделя става ясно, че националната минимална заплата ще се запази като минимален праг и също ще се определя след преговори от работодателски и синдикални организации. Идеята е двустранните преговори да стартират през 2020 и новата методология да бъде приложена през 2021 г.

Сред останалите предложения, за които бизнесът и синдикатите сега преговарят с държавата, е въвеждането на обща презумпция за мълчаливо съгласие от страна на институциите, договаряне на препоръчителен процент на увеличение на заплатите в частния сектор, забрана за предоставяне на държавна помощ за изграждането на нови електроцентрали и премахването на таксата от 5% върху приходите на производителите на електроенергия.

Все още няма коментари
Нов коментар