Икономика

Чуждите инвестиции в България приближават 1 млрд. евро към ноември

Износът на услуги от началото на 2019 г. превишава вноса с 3.9 млрд. евро, показват данни на БНБ

Лилия Игнатова

Pixabay.com © Pixabay.com

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 989 млн. евро през периода януари - ноември 2019 г., показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани в петък. За сравнение, през същия период на предходната година сумата е 522 млн. евро. Разликата идва от значителен приток на капитали под формата на дългови инструменти – заеми, предоставени от компаниите майки в чужбина на българските им дъщерни дружества.

Данните за платежния баланс показват също, че сумарно от началото на годината българският износ на стоки превишава вноса със 165 млн. евро при дефицит от над 1.6 млрд. евро година по-рано. Плюсът идва от леко ускорение на експорта и спад на импорта. Салдото по услугите също е положително и приближава 3.9 млрд. евро през периода януари - ноември 2019 г.

По-високи ли са преките инвестиции

Данните за преките инвестиции почти винаги са предпоследни, тъй като се ревизират в продължение на две години след първоначалната публикация спрямо международната методология на МВФ. По-често с постъпването на повече данни корекциите са нагоре.

Към ноември статистиката показва общ нетен приток на чужди капиталовложения в България от 989 млн. евро, или близо 2 млрд. лв. Плюсът идва от над 1.3 млрд. евро приток на инвестиции под формата на дългови инструменти, а нетната сума на дяловия капитал, който представлява дългосрочни инвеститорски интереси, е на минус от 411 млн. евро.

Реинвестираната печалба в страната, или тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, който външните инвеститори оставят в България, изглежда скромна на пръв поглед - 81 млн. евро от началото на 2019 г., но данни за последното тримесечие все още няма, а и те ще преминат през значителни ревизии. Така например първоначалните данни за реинвестираната печалба през 2018 г. отчетоха нетен приток от 129 млн. евро, а сега сумата за същия период е 328 млн. евро.

Откъде идва големият приток от дългови инструменти не става ясно, тъй като в месечните данни на БНБ нямат разбивка на чуждите инвестиции по държави и вид на капиталите. Съдейки по тримесечните данни по държави, лидер е Холандия, откъдето са дошли 432 млн. евро към ноември 2019 г., следвана от Германия с 232 млн. евро и Великобритания със 193 млн. евро.

Слонът в статистиката

Трябва да се отбележи, че числата както за 2019, така и за 2018 са повлияни от покупката на френската Сосиете женерал Експресбанк от ДСК – българското поделение на унгарската OTP. Операцията е с нулев нетен ефект за българската статистика, но, тъй като парите се разпределиха през декември 2018 г. и януари 2019 г., на годишна база изкривява тенденциите. Така например България отчита приток на дялов капитал от 611 млн. евро от Унгария, тъй като ДСК увеличи капитала си през декември 2018 г., което засили показателя в рамките на тази година. Плащането към Societe Generale е през януари 2019 г., което БНБ отчита като отлив на дялов капитал - 538 млн. евро към Франция.

Текущата сметка е на плюс от 5.9 млрд. евро

Търговският баланс от началото на годината е положителен към ноември в размер на 165 млн. евро при дефицит от 1.6 млрд. през същия период на 2018 г. Положителното салдо по услугите обаче нараства на годишна база - от 3.4 млрд. евро към ноември 2018 г. до близо 3.9 млрд. през 2019 г. Увеличението не се дължи толкова на повече български услуги, ползвани от чужденци, колкото на по-малко българи, които са заплатили за чуждестранни такива.

Сметката за първичния доход, където влизат нетните постъпления от дивиденти и парите на временно работещите извън страната, е на минус от 11.2 млн. евро през януари - ноември, а при вторичния доход, където са включени например европейските средства и парите от емигранти, нетната сума леко нараства с 22 млн. евро до 1.85 млрд. евро на годишна база.