Пощенски запис от чужбина

Предварителни сметки за изпращаните от българи пари към чужбина няма, но сумата е в пъти по-скромна - едва 221 млн. долара през 2018 г.

България обаче не може да се мери с мащабите на емигрантските пари, които получават други държави. Очаквано лидери са най-големите по население страни в света - Индия с 82.2 млрд. долара през 2019 г. и Китай със 70.3 млрд. Мащабът обаче там е друг - тези средства се равняват на съответно 2.8% и 0.5% от местния БВП, докато в България съотношението е 3.4%. На трето място в света попада Мексико с 38.7 млрд. долара, а най-големият им източник, не е изненада, е САЩ.

Инвеститори ли са емигрантите?

Дискусията около емигрантските пари често залита към сравнение на сумата с тази от чуждите инвестиции в България. Действително, капиталовите вложения от чужбина са много по-малко от финансовата криза насам. Не само в България, но и по света. От друга страна, размерът на паричните преводи от емигранти се възстанови още през 2010 г. след спад през 2009 г. и оттогава расте.

Значението на чуждите инвестиции и емигрантските пари за местната икономика обаче е различно. Паричните трансфери от емигранти се използват най-често за текущо потребление - храна, сметки, наеми и покриване заеми, ремонти. Това посочва в свой анализ за ИПИ икономистът Десислава Николова, базирайки се на допитване сред емигранти в Испания, според което 72% от преведените пари в България се разходват за текущи нужди, по-рядко за здравни грижи, образование, покупка на имоти. "В този смисъл те имат еднократен ефект върху икономиката на приемащата ги страна", пише тя. Емигрантските пари в по-голямата част от случаите не носят работни места, не увеличават потенциала на икономиката да расте.

"Ако трябва да обобщим, социалната функция на емигрантските пари е изключително важна - реално те работят като паралелна, частна система за социална защита. В същото време обаче, ако тези емигранти работеха за българската икономика (при положение че имаше и насрещното предлагане на работни места за тях), това би означавало, че потенциалът на икономиката би бил по-висок, а оттам - и шансът за по-бързо приближаване на местния стандарт на живот към средноевропейските нива", пише Николова.