Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Очаквам по-силна 2020

Юлиан Гиков, изпълнителен директор, M&A за Югоизточна Европа, Raiffeisen Bank International

Годината завърши със занижен брой на сделките - пазарът се сви от над 1.7 млрд. евро през 2018 г. до около 800 млн. евро през 2019 г. Политико-икономическите фактори, които повлияха на пазара, бяха в по-голяма степен от местен, отколкото от регионален или глобален характер.

Сделките в България се извършваха преобладаващо в по-слабо регулираните сектори като телеком, медии и технологии, бързооборотни стоки и недвижимо имущество, като изключение прави ВЕИ секторът, където има съществено раздвижване благодарение на сравнително стабилизираната регулаторна среда в последните 3 години.

Очаквам значително по-силна 2020 г., тъй като фундаментите за осъществяване на повече и по-обемни транзакции продължават да са валидни и е въпрос на материализирането им – значителен кеш в балансите на стратегическите инвеститори и инвестиционни фондове и все повече атрактивни активи. Сделки като БТК, концесията на летище София, ВЕИ и ТМТ секторът ще са акцентите на пазара през 2020 г., което ще доведе до общ ръст.

В другата знакова сделка за годината най-големият български телеком БТК ще се сдобие с шестия си стопанин от приватизацията му досега – регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners. Самата "Нова телевизия" също има нов собственик – след като сделката с Келнер беше блокирана, скандинавската Modern Times Group (MTG) все пак успя да намери купувач на дела си от 95% в Nova Broadcasting Group в лицето на скоростно получилите одобрението на КЗК братя Кирил и Георги Домусчиеви.

Домашни прехвърляния

Сред другите 30-ина сделки тези с нов чуждестранен собственик са буквално единици. Затова пък хотели и други недвижимости станаха собственост на познати местни лица и холдинги - Делян Пеевски, Сава Чоролеев, братята Маргини, Мирослав Печев, "Химимпорт"...

Сред "особените" сделки бе връщането на "Експрес логистика и дистрибуция" в орбитата на Делян Пеевски. През 2017 г. търговецът на едро с цигари беше продаден в пакет с марките на "Булгартабак" на British American Tobacco (BAT) срещу 105 млн. евро, но миналата есен се върна към стария си владетел. Преместването на собствеността на "Техномаркет" към част от мениджърите му не бе прието в сектора като промяна, а по-скоро като банкова операция на депутата от ДПС. С неговото име периферно се свързва и новият собственик на хотел "Ястребец" на Боровец.

Изтегляния на международни играчи имаше и в традиционно силни сектори като ритейла. След години опити да намери купувач германският инвеститор в двата хипермаркета "Хит" в София – Dohle Handelsgruppe Service, в крайна сметка успя да се раздели с местния си бизнес. Компанията продаде основаните през 2002 г. обекти на свързания с "Химимпорт" бивш приватизационен фонд "Родна земя". Сделката е поредният пример за западен ритейлър, който напуска малкия пазар в България, тъй като не е сред лидерите в сектора – след фалиралия франчайз на Carrefour, изтеглилата се германска верига Penny, словенската Merkator.

Приятните изключения

Скромната група на новите международни стратегически инвеститори пък е съсредоточена главно в технологичния сектор. Дори и там обаче сделките през миналата година бяха малки и малобройни. Едно от най-големите прехвърляния в българската стартъп екосистема беше придобиването на съоснованата от българи и базирана в Лондон и София софтуерна компания Cloudpipes от американската Quick Base. Стойността на сделката не беше обявена, но според запознати тя е над 10.5 млн. евро и е най-големият exit на фонда LAUNCHub Ventures, който беше сред основните инвеститори в дружеството.

Инвестиционният климат ще се подобри

Стефан Стоянов, ръководител M&A Database, EMIS

След опасенията в средата на годината, че активността по отношение на сделките в страните от развиваща се Европа може да последва световния M&A пазар и да отбележи рязък спад, последните три месеца на годината се оказаха доста силни. Няколко мегасделки в региона и в държави като Полша и България допринесоха за повишаването на общата стойност на сливанията и придобиванията до 72.3 млрд. евро, което, макар и да представлява спад с 6.5% на годишна база, е значително по-добро представяне в сравнение с близо 30-процентния срив в глобален мащаб. Като цяло инвестиционният климат би трябвало да се подобри през 2020 г., повлиян от фактори като това, че напрежението в търговската война между САЩ и Китай, изглежда, намалява, както и има ясен път напред за Brexit.

Размествания в сектора имаше и по линия на международни сделки – с покупката на германската DocuWare японската технологична корпорация Ricoh придоби и 20-процентния й дял в българската софтуерна компания "Немечек". Глобалната сделка, в която американската DXC Technology купи основаната в Русия и базирана в Швейцария Luxoft, пък създаде най-големия работодател в българския IT сектор, тъй като и двете дружества имаха големи инженерни офиси в страната – през есента DXC отбеляза наемането на 3500-ия си служител на местния пазар, а по данни на компанията в нея работят непряко още 1000 души.

Сред малкото примери за стратегически западни инвеститори, които влизат в България, беше и швейцарският гигант ALSO Holding. Листваната на борсата в Цюрих милиардна компания купи един от водещите местни дистрибутори на IT техника – "Солитрон България". Цената на сделката не беше обявена, но по аналогия с друго придобиване на ALSO за друг регионален играч с подобни характеристики (словенската Diss) тя вероятно е от порядъка на 15-20 млн. лв.

Нов западен собственик имат и предприятията за велпапе "Витавел" в Луковит и "Балканпак" в Казанлък. Срещу необявена стойност те вече са част от групата на ирландската Smurfit Kappa, която е един от водещите световни производители на хартия и опаковки.

Поглед напред

Голямата сделка, която се очаква през тази година, за пореден път е концесията на летище София. С неясни мотиви държавата избра за нов стопанин на аерогарата за 35 г. кандидата, който даде най-ниска оферта за инвестиции и трета по ред оферта за концесионно плащане – обединението между фонда Meridiam и строителната Strabag. Очаквано останалите четири кандидата обжалваха избора, но жалбите им бяха отхвърлени скоростно от КЗК и сега три обжалват в съда. Ако магистратите потвърдят държавния избор, договор може да има и до средата на годината.

По-малко вероятно е приключването на друга голяма проточила се сделка - тази за българския бизнес на CEZ. През изминалата година чешката енергийна компания беше спряна за втори път от КЗК да излезе от инвестициите си в страната, след като регулаторът забрани и на "Еврохолд" да придобие местните й активи.

Автор : Капитал Преглед на оригинала