ЕК извади България от списъка с държави с икономически дисбаланси
Задълбочената проверка на Брюксел показва, че страната е постигнала значителен напредък по управлението на държавните дружества и банковия надзор
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
България излиза от групата на страните с макроикономически дисбаланси в Европейския съюз. Това става ясно от последния доклад на ЕК за страната, който се изготвят всяка година в рамките на Европейския семестър и съдържа конкретни насоки за икономическата политика на всяка страна членка през следващите 12 месеца.
Подобрената оценка е добра новина за амбициите на България да се присъедини към валутния механизъм ERM II, тъй като държава с дисбаланси не може да кандидатства за еврозоната, защото наличието на такива означава, че не отговаря на изискванията за устойчивост.
От Брюксел обясняват промяната с добрите икономически резултати на страната, както и с известен прогрес при изпълнението на специфичните препоръки на ЕК от 2019 г. Сред тях бяха подобряването на управлението на държавните дружества, засилване на контрола в банковия сектор, стимулиране на инвестициите в научноизследователската и развойната дейности.
България беше сред сред страните с прекомерни макроикономически дисбаланси в продължение на няколко години и попадна в тази графа след фалита на КТБ. През 2018 г. Брюксел остави България под наблюдение като държава с макроикономически дисбаланси. В настоящия доклад страната ни е посочена като единствената държава - членка на ЕС, която отчита достатъчно подобрение, за да получи по-добра оценка. В групата на страни с прекомерни дисбаланси остават Гърция, Италия и Кипър, а Германия, Ирландия, Испания, Холандия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция остават в групата с дисбаланси.
Къде се подобрява България
Брюксел отчита "значителен напредък" при подобряването на управлението на дружества с държавно участие, но не пропуска да отбележи, че това става "по документи" чрез въвеждането на нова управленска рамка.
През миналата година България се присъедини към Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия. Страната прие и промени в Закона за публичните предприятия - идеята на хартия беше да се заложат по-строги правила за отчетност и контрол на държавните и общински дружества. На практика обаче прилагането на новите текстове е хлабаво, като обяснението е, че все още не са готови подзаконовата рамка и правилникът за прилагането на ЗПП.
Спорни са и скорошните амбиции на правителството да създава държавни холдинги. Старшият икономист в отдела на ОИСР за корпоративно управление Ханс Кристиансен предупреждава, че това може да доведе до конкурентни изкривявания спрямо частния сектор, като например пренасочването на ресурси в рамките на групата и заобикалянето на прилагане на правилата за обществени поръчки. "Не казвам, че е непременно неправилно, но трябва да се следи внимателно какво се случва в такива структури", каза той при представянето на резултатите от извършения преглед на управление на държавните предприятия в България.
Друга препоръка от миналата година, по която ЕК отчита значителен напредък в България, е засилване на надзора в банковия сектор. Вероятно фактор тук са предприетите мерки след направения от ЕЦБ преглед на качеството на активите и стрес тестовете, които показаха, че две банки - ПИБ и Инвестбанк, имат капиталов недостиг.
Повече по темата четете в седмичния брой на "Капитал".
4 коментара
България се развива.
До коментар [#2] от "The investor":
Голяма мъка за всички плювалници и вечни недоволници.
За последните 10 години има огромна разлика в житието ни, има още какво да се желае, но не сме бедни, колкото се опитват да ни внушат комунетата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.