Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика

Последните известни кадрови рокади след приемането на закона обаче се правят по добре познатия начин - не само без конкурс, но и изненадващо и без обосновка. Пример за това е смяната на изпълнителния директор на "Топлофикация София" през ноември, като новоназначеният Александър Александров е със спорна биография. Също така буквално преди дни насред водната криза в Перник беше сменен управителят на местното ВиК дружество. В него държавата има 51% дял, а пет общини си поделят останалите 49%, като водеща е Перник с 34%. Кметът на Радомир Пламен Алексиев е гласувал против кандидатурата на Илиян Илиев (досега управител на шуменското водоснабдяване). "Реално той е предложен, избран от държавата. Ние не познаваме Илиев, не ни беше изпратено дори едно CV", коментира той.

Техническо обяснение за липсата на конкурси може да е, че условията и редът за провеждането им трябва да се уредят в правилника за прилагане на закона, какъвто все още няма. В самия закон е даден шестмесечен срок такъв да бъде изготвен и приет, което означава, че чак през април той трябва да е налице. "Ползотворното сътрудничество с ОИСР в тази област продължава и в момента за изготвяне на подзаконовата нормативна уредба, като впоследствие ОИСР ще окаже и съдействие на Агенцията за публичните предприятия и контрол за повишаване на капацитета й във връзка с възложените й нови функции по отношение на публичните предприятия", пише в съобщението на финансовото министерство.

Дори и при липса на правилник обаче по никакъв начин не личи духът на ЗПП и насоките на ОИСР да са покълнали в министерствата и общините, които би трябвало да ги спазват.

Пробит от изключения

Друг проблем със закона са роящите се лобистки опити държавни предприятия да се отърват от него. Първият такъв беше успешен - по предложение на "Атака" още преди приемането му на второ четене от обхвата на закона беше извадена Българска банка за развитие и дъщерните й дружества. Мотивите на вносителите са, че има "търговски дружества с мажоритарно държавно участие, които подлежат на регулация на БНБ, КФН и други и попадането им в обхвата на закона би довело до дисбаланси и наличието на двойна и тройна отчетност, което би затруднило дейността им". Освен това се изтъква, че новите правила може да "влязат в дисбаланс" с някои от специфичните правила за финансовия сектор, а също и че отчетността при банките вече е синхронизирана с добрите практики в ЕС. Въпреки негативното становище на Министерството на финансите тази поправка бе приета от депутатите.

Сега по аналогичен начин от рамките на ЗПП се предлага да отпаднат и държавните горски и ловни предприятия (виж карето). Аргументацията тук е още по странна, като вносителите (трима депутата от ГЕРБ) се позовават на "особените характеристики и функциите от обществен интерес, които са им възложени". Всъщност новият закон би трябвало да се отнася именно за такива случаи. Той дефинира публичните предприятия именно като такива, които "се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите". А като причини за създаването им се посочват елиминиране на съществуващи пазарни дефекти, предоставяне на стоки или услуги от стратегическо значение или свързани с националната сигурност или развитие, както и за управление на стратегическо за държавата имущество.