Приватизацията, добра или лоша
България всъщност се забави твърде дълго с преструктурирането на губещия държавен сектор, а процесът беше белязан както от недостига на компетентност при различните правителства, така и от корупция
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Приватизацията, макар и с лош имидж в масовите среди, беше единственият вариант за освобождаване на икономиката от натрупаните в държавния сектор загуби, за привличане на чужд капитал и свежи инвестиции, за развитие на индустрията и услугите, а оттам и на доходите.
Социалистическата индустрия работеше неефективно, със стари технологии и в тежка зависимост от ресурси, които при пазарни условия нямаше как да останат субсидирани - в резултат крайната продукция се оказваше неконкурентна.
България всъщност се забави твърде дълго с преструктурирането на губещия държавен сектор. Факт е, че процесът беше белязан както от недостига на компетентност при различните правителства, така и от корупция. За разлика от централноевропейските държави, където търсенето на инвеститори започна бързо, докато технологиите все още бяха по-адекватни и задълженията по-малки, тук за 10 години голяма част от държавните фирми се оказаха декапитализирани, с нетна отрицателна стойност. Някои от системните предприятия като "Кремиковци" и авиокомпания "Балкан" се оказаха в ръцете на нестратегически инвеститори, които допълнително ги декапитализираха вместо да ги оздравят.
Масовата приватизация, извършена в неразвита пазарна екосистема и при слаб регулатор на капиталовия пазар, доведе до преразпределяне на стойността от дребните акционери към приватизационните фондове.
По-късно се случваха сделки, с които буквално се подаряваха активи - като тази за Пловдивския панаир, или се прогонваха конкурентни купувачи - като при "Булгартабак".
Всичко това, в съчетание с неспиралата пропаганда срещу процеса като цяло доведе негативните обществени оценки.
Въпреки това освобождаването на фалиралата българска държава от загубите на декапитализираните фирми и банки беше условие на международните кредитори и направи възможна макроикономическата стабилизация след 1997 г. А голяма част от приватизираните активи бяха върнати към стопанския оборот и започнаха да генерират доходи и печалби. Стотици предприятия са пораснали в пъти като бизнес и ако големите провали се помнят, редно е да се знаят и успешните истории като МДК - Пирдоп, "Соди" - Девня, КЦМ, фармации, ботевградският завод за електроника и т.н.
Ако днес се погледнат стоте най-големи компании в България, четвърт от тях са наследници на държавни фирми. Около оцелелите са се развили цели нови екосистеми от поддоставчици, транспортни фирми, търговци... Накратко икономическото ядро на България е частно и конкурентно, създава добавена стойност, заетост и доходи. Това беше смисълът от приватизацията.
2 коментара
Направо си е крадлива обирджийска приватизация, поне при нас беше такава.
Колкото й да се стараете да обясните и докажете полезността и успешността на приватизацията у нас, ние съвременниците от първия ред на този процес, знаем, че това беше престъпна дейност извършена по най-крадливия и некадърен начин. А и резултата от изминалото време го доказа.
Действията и опита, и компетентността на великите мениджъри, които щели да дойдат и да доведат предприятията до икономически възход стигна само до помиярско разграбване и унищожение.
Грандоманските приказки за инвестиционен интерес в икономиката, който щял да доведе до финансов потоп се превърна в многогодишна суша. А единсвената възможност дойде след години от еврофондовете и държавните поръчки. Интерсно е, че най-големият инвеститор е мигрантската част българи, създаващи принадена стойност в чужбина и изпращащи част от спестяванията на родителите си, за да преживяват.
А като гледаме реално резултата от смисъла на приватизацията - доста калпав, но пък от страна на разсипничество - има на какво да научим света.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.