Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

Световната банка: Секторът на земеделието и храните е заплаха за климата

Селското стопанство отдавна се изплъзва от фокуса на борбата с емисиите, но това вече е наложително, а цената е 240 млрд. евро годишно, пише институцията

Капитал

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

Секторът на земеделието е заплаха за климата и изисква драстични промени.
В същото време той крие и огромен потенциал за икономии на не толкова висока цена.
Институцията препоръчва сред мерките и преориентиране на субсидиите към по-нискоемисионни култури и продукти.

В настоящия си вид хранителната система разболява планетата и трябва да бъде коригирана, а за да се случи това, са нужни 18 пъти по-големи инвестиции от сегашните, или около 240 млрд. евро годишно до 2030 г. Подобно твърдение е напълно в духа на коя да е природозащитна организация, но в случая - малко изненадващо - идва от Световната банка. В обемен доклад от няколкостотин страници, публикуван във вторник и озаглавен "Рецепта за обитаема планета", институцията за пръв път толкова ясно и конкретно признава необходимостта от "драстична промяна на земеделско-хранителната система, тъй като сегашната й форма изтласква планетата отвъд нейните работни граници".

По нови оценки секторът е отговорен за още по-голям дял от глобалните емисии, отколкото се е смятало досега - около една трета. В същото време обаче реформирането му по ред причини е все на заден план в дневния ред за климата в сравнение с енергетиката, промишлеността и транспорта. В тези области въвеждането само на няколко ключови технологии прави огромна разлика за намаляването на емисиите, отбелязва Световната банка, докато в агросектора такава game-changer технология няма. "Светът е избягвал да се сблъсква с емисиите от хранително-вкусовата система толкова дълго, колкото е възможно, поради обхвата и сложността на задачатa", пише в доклада. Ако този сектор не се промени, това само по себе си може да направи невъзможно постигането на целта от Парижкото споразумение от 2015 г. - ограничаване на затоплянето до 1,5°C.

В същото време докладът отбелязва, че хранително-вкусовата система е огромен неизползван източник на сравнително евтини действия срещу изменението на климата. За разлика от други сектори, той може да има огромно въздействие не само с намаляване на собствените му емисии, но и с естественото извличане на въглерод от атмосферата.

Финансиране за климата по 18

Финансовата институция прави оценка на финансирането за климата и посочва, че само 4,3% са предназначени за промени в сектора на селското стопанство и храните. Несъответствието е още по-голямо в парите, отделени за намаляване конкретно на емисиите на парникови газове, където секторът получава само 2,4% от сумите - усилие, което институцията описва като "анемично". В същото време

Световната банка посочва, че за да се постигне въглеродна неутралност в сектора до 2050 г., годишните климатични инвестиции в селското стопанство и храните ще трябва да бъдат умножени по 18, достигайки 240 милиарда евро годишно. "Добрата" новина е, че средства има - тази сума е наполовина на глобалните субсидии, отделяни всяка година за подкрепа на земеделието.

Докладът констатира, че печалбите от инвестиране в намаляване на емисиите от хранително-вкусовата промишленост биха били много по-големи от разходите. Осъществяването на тези инвестиции би довело до повече от 4 трилиона долара ползи - от подобрения в човешкото здраве, сигурността на храните и храненето, по-качествени работни места и печалби за фермерите до повече въглерод, задържан в горите и почвите.

Кой и какво може да направи

Според проучването най-големи възможности за намаляване на емисиите от хранителната система има в страните с високи доходи. Те по-лесно могат да преминат към енергийни източници и земеделски технологии с ниски емисии, както и да намалят търсенето на храни с интензивни емисии. Проучването изтъква, че най-високите емисии на глава от населението са именно в страните с висок доход - заради голямото потребление на месо и млечни продукти и увеличаването на транспортирането, обработката и опаковането на храни.

За да се обърне тази тенденция, докладът призовава за пренасочване на субсидиите за червено месо и млечни продукти "към храни с ниски емисии като птиче месо или плодове и зеленчуци". Това ще разкрие пълната цена на високоемисионните продукти и ще направи алтернативите по-евтини.

Държавите с високи доходи могат да водят пътя и като предоставят повече подкрепа на страните с ниски и средни доходи, за да подкрепят прехода им.

Държавите със средни доходи - според визията на Световната банка - имат много важна роля, защото при тях се падат три четвърти от глобалните емисии на хранително-вкусовата промишленост. Те могат да се ограничат чрез по-екологични практики - като практики за намаляване на емисиите от добитък и ориз, които са голям източник и на метанови емисии, инвестиране в здрави почви и свиване на производственото разхищаване на храна и използване на земята по-ефективно. Според доклада една трета от световните възможности за намаляване на емисиите от хранително-вкусовата промишленост са свързани именно с устойчивото използване на земята в страните със среден доход.

Страните с ниски доходи пък могат да изберат различен път на развитие - като избегнат грешките, направени от по-богатите страни, и се възползват от новите възможности за по-екологосъобразни и по-конкурентоспособни икономики.

Опазването и възстановяването на горите също би насърчило устойчивото икономическо развитие в страните с ниски доходи, тъй като повече от половината от техните секторни емисии идват от изсичане на гори за производство на храна.

Потенциални компромиси

Авторите също предупреждават за потенциални краткосрочни рискове - като смущения на пазара на труда и доставките на храни - ако преходът към хранително-вкусов сектор с ниски емисии не бъде извършен "внимателно".

"По същия начин схемите за ценообразуване на емисиите по своята същност биха увеличили цените на храните с високи емисии, което би засегнало непропорционално семействата с ниски доходи", се казва в доклада.

Но според него цената на бездействието надвишава потенциалните икономически и социални пречки. "Бездействието не само ще доведе до по-голяма загуба на работни места и ще наруши доставките на храна, но и ще направи планетата ни непригодна за живеене."

Ролята на въглеродните пазари

В доклад, публикуван през януари от Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC), се казва, че политиките на ЕС не са постигнали целите на блока в областта на климата, и призовава за система за ценообразуване на въглеродните емисии, която да определя цена на емисиите и от селското стопанство.

Ценообразуването на въглеродните емисии за селското стопанство е от ключово значение за намаляване на емисиите, казват съветниците на ЕС по климата. Настоящите политики не са достатъчен стимул за фермерите да направят повече за постигане на целите на ЕС за климата според експертите.