Експериментална ваксина за икономиката

Схемата 60/40 или 40/60

Най-мащабната мярка засега е идеята държавата да поема част от заплатата на служители, които бизнесът, принуден да затвори временно заради ограниченията, иска да задържи. Според първоначалния вариант на проекта на правителството компенсации от държавата трябваше да получат сравнително ограничен кръг пряко засегнати работодатели - само тези, които са преустановили дейността си въз основа на акт на държавен орган, т.е. заведения, ресторанти, развлечения, спорт. Това обаче предизвика множество критики от страна на бизнеса и социалният министър Деница Сачева обяви, че се подготвят промени. Според последния неокончателен вариант на постановлението кръгът на фирмите е значително разширен - включени са и индустрията, строителството, цялата търговия, рекламният и PR бизнесът, издателската дейност. Премахнати са и някои от изискванията, като например да се продължи изплащането на пълните заплати 3 месеца след получаването на помощта, като е облекчено и изискването за задължения за данъци.

Въпреки това според работодателите схемата пак е неработеща и трябва да има допълнителни промени. "Подкрепата, каквато и да е тя, трябва да е за всички засегнати - например с повече от 20% спад на продажбите. Но предложеният модел няма да работи, тъй като е несправедлив - той гарантира пълни заплати за хора, които не работят, докато тези, които все пак са в заводите, може да получат намалени заплати", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред "Капитал". По думите му предложението не е работещо и по друга причина: "Да, държавата поема тези 60%, но другите се плащат от фирмата, която на практика е спряла. Фирмата няма откъде да генерира тези пари, защото не работи. Няма скъпи коли в малките фирми. Българският бизнес не са концесионерите, монополистите и абонираните за обществени поръчки", казва той.

Но дори и да се пренебрегне всичко казано дотук, сметката по схемата показва, че тя не е съвсем изгодна. От гледна точка на работодателите тя не е 60% от държавата и 40% от тях, а точно обратното - заради дължимите осигуровки върху цялата сума на възнаграждението. Много фирми обаче се договарят със своите служители за нетна сума, след данъци и осигуровки. Ако сметката се направи по този начин, тогава помощта от държавата ще е дори под 20% от целия разход за заплата. "Когато имате възнаграждение 1000 лв., работодателят дължи грубо още 200 лв. за осигурителни вноски. Работникът също дължи своята част за осигурителни вноски, както и данък, т.е. следващия месец работодателят трябва да върне около 40%, или 400 лв., обратно в хазната. Реалната помощ е в размер на около 20%. Получава се изкривено очакване", разясни пред БНТ Мария Минчева, която е директор на дирекция "Правна" в БСК.

Катя Крънчева от счетоводна кантора "К и К" изчислява, че общите разходи за един служител с брутна заплата 1000 лв. по сега известната схема за държавна помощ биха били 1767 лв. Ако вместо това работникът бъде съкратен, сумата е най-малко 2137 лв. Разбира се, подобно решение зависи от много други фактори, които имат не само финансово измерение.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

ББР - за разнообразие ползвана по предназначение

Концепцията да се ползва държавната насърчителна банка като механизъм за трансмисия на ликвидност от правителството към финансовия сектор, бизнеса и домакинствата не е далеч от ума. Практически дословно същото прилага примерно и Германия. Затова около увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лв. няма концептуален проблем, а ако има противоречия, те са основно заради спорния имидж на мениджмънта на държавната банка и навиците му да подпомага само конкретни близки до властта компании.

Този път, изглежда, са взети достатъчно мерки това да не се случи или поне да бъде минимализирано. Според оповестения план от правителството вече гласуваното увеличение със 700 млн. лв. ще се използва само за изпълнение на мерки за подпомагане на икономиката във връзка с епидемията от COVID-19. А конкретно това са:

• 500 млн. лв. за портфейлни гаранции за банките, което да им позволи да предоставят по-гъвкави условия за бизнес кредити. Идеята е това да обхване и настоящи, и нови кредити, като на база на гаранцията да се постигне общ ефект около 2 млрд. лв. гарантиран портфейл. В решението на Министерския съвет е разписано, че се цели осигуряване на достъп до финансиране за поддържане на оборота и дейността на малки и средни компании, което би трябвало да ограничи изкушенията сумата да потъне в няколко едри фирми на любими олигарси. По уверенията на икономическия министър Емил Караниколов по схемата ще се поема около 25% от риска, но в някои случаи и повече.
• 200 млн. лв. за безлихвени кредити за служители в неплатен отпуск. Идеята е, от една страна, да се подпомогнат хората временно без доходи, а от друга, да се стимулират компаниите да не ги съкращават. Предвидено е месечно да може да се усвоява сума до 1500 лв., което е над средната заплата в страната. Единственото изискване ще е кредитополучателят да има трудов договор (вероятно и някакъв документ, че е в неплатен отпуск). Няма да се гледа дали лицето има и други задължения, като ще се разчита то да може след края на кризата постепенно да изплати задълженията си от трудовите си доходи.

Отделно при анонсирането им финансовият министър Владислав Горанов обяви, че се предвижда да се увеличи административният капацитет на ББР, включително и на ръководството й. Това може да значи назначаване на нови лица в борда, които да съблюдават за канализирането на средствата. Друг устен ангажимент на управляващите е при нужда и при продължаване на извънредните мерки програмите да се подсилят с допълнителен ресурс.

А защо само данък печалба

Повечето държави предложиха и пакет от данъчни промени, които най-общо целят да оставят ликвидност в бизнеса и да намалят административната му тежест. В България се отлага срокът за плащане на данък печалба за 2019 г. с три месеца до 30 юни. Освен това компаниите ще могат да прогнозират сами авансовите си вноски за първите две тримесечия на 2020 г. До средата на годината се отлага и срокът за подаване на декларации и доплащане на данък общ доход от земеделски производители и еднолични търговци. Така по изчисления на правителството бюджетът няма да получи през следващите три месеца 600 млн. лв.

Тези две отстъпки обаче са скромни. При засилващата се липса на ликвидност държавата би могла да помогне, като намали лихвата за забава върху данъчните задължения или поне на част от тях, като например социалните осигуровки. Това на практика ще остави временно повече ресурс на фирмите и също ще им позволи да запазят работни места.

И все пак

Бързо проучване на Българската търговско-промишлена палата сред 300 компании показва, че малко под ⅔ от тях ще опитат да запазят служителите си именно чрез държавните антикризисни мерки. Пак приблизителен дял дружества ще се опитат да спасят хората си чрез оптимизиране на разходите. Анкетата подсказва и в каква друга посока може да насочи усилията си държавата, ако иска да помогне, и то без да влага бюджетен ресурс - фирмите държат най-много на гарантираното придвижване на стоки и суровини из Европа, за да не се възпрепятстват износът и вносът. А най-добре е да има максимална яснота по отношение на продължителността на замръзването или поне хоризонт за следващите 1-2 месеца.