Как ще се развие икономическата криза: V, U или L?

Дилемата пред правителствата изглежда така: дали да запазят икономиката и ако да, на какъв принцип да помагат (на хората ли, на фирмите ли, на банките ли), или да пазят държавните финанси, защото първото със сигурност означава дефицити и нарастване на държавния дълг. Множество правителства по света вече ясно обозначиха, че ще правят първото, и обявиха масирани финансови пакети за държавна подкрепа в опит да постигнат възстановяване под формата V веднага след като отпаднат карантинните мерки. В България осъзнаването на двата избора и конфликтът между тях се разиграха на живо по телевизията, докато премиерът Борисов импровизираше по темата. Преди две седмици зае интуитивната позиция - бизнесмените да си продадат майбасите, аз ще пазя бюджета. След това заваляха новини, от които стана ясно, че съществуват бизнесмени без майбаси, които премиерът не познава, но решенията им бързо се видяха в нарастващите числа на безработните и намалените приходи в бюджета.

Как разсъждават те?

Бизнес лидерите в момента трябва да направят планове и да действат на база две преценки. Стратегическа - за това каква форма ще има възстановяването, спрямо което да направят дългата стратегия на фирмата - преструктуриране, пренасочване на ресурси и пазари и прочие. И тактическа преценка - за дълбочината и продължителността на кризата. Един вид колко дълбоко и разтеглено във времето ще е V-то или U-то. На тази база решават дали да предприемат резки движения и да задържат кеш.

В глобален мащаб тактическият въпрос е по-неясен и най-разумният подход, до който много правителства стигат, за да сложат точка в хоризонта на здравната криза, е да се фокусират върху бързо създаване на масови тестове. Стратегическият въпрос засега се адресира с мащабните финансови мерки и повечето анализатори прогнозират V или V, което преминава в U. Пазарите засега също леко възстановяват нива, след като първоначалният драстичен спад на акциите беше калкулирал шест месеца нулева икономическа активност - твърде много.

В България и здравните мерки са адекватни от гледна точка на наложените карантини. Макар и след колебания правителството обяви в петък план за масово тестване, така че да ограничи извънредното положение във времето. Защото са възможни и вероятни вторични и третични вълни на болестта, които не може до безкрай да се борят с блокади.

Икономическите мерки са бавни, колебливи и недостатъчни, не на последно място, без ясно лидерство. Добър знак беше, че правителството се усети да разшири финансовата защита на база брой заети, планирайки по-голям обхват на мярката 60:40. Но принципа за прилагането й все още не е договорен, няма и структуриран план за по-мащабни мерки.

Така че бизнесът е принуден да действа минимум с презумпцията U. Поне що се отнася до местните реалности. Разбира се, винаги е възможен и ултрапесимистичен вариант, описан от икономиста, който предсказва кризата през 2008, Нуриел Рубини - сегашната може да заеме формата на буквата I.

Но това засега е твърде краен сценарий. Ние по-скоро бихме работили по плановете за възстановяване.

А плановете за възстановяване би трябвало да се базират отново на дългосрочната визия. Как сегашната криза ще промени света. Кои сектори трайно ще спечелят, кои ще загубят трайно. Ще последва ли деглобализация и засилване на ролята на местните производства и услуги. Ще се възпре ли масовият консумеризъм и как изглежда обратното.

За всичко това - в следващите броеве.

Или както казва един любим наш коментатор: Всеки ден слънцето ще изгрява, винаги го прави.