Брюксел изчислява 15 млрд. евро за България от новия Фонд за възстановяване
Вноската на страната в предложения кризисен инструмент за 750 млрд. евро е 3.3 млрд. евро, които могат да се изплатят до 20 години
Опасенията за неблагоприятен ефект от Европейския фонд за възстановяване за някои по-малки и бедни държави може да се окажат прибързани. Според предложението и оценката в работния документ на Европейската комисия нетният ефект за България от фонда с общ обем 750 млрд. евро е положителен и достига 11.7 млрд. евро, или 19.3% от местния БВП, което би я наредило по този показател втора след Хърватия като голям реципиент спрямо размера на икономиката й.
При вноска от 3.3 млрд. евро страната ще получи 15 млрд. под формата на грантове и заеми, по 25% годишно през периода 2021 - 2024 г., става ясно от доклада на ЕК. "При това 15-те милиарда ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10 - 20 години, че и повече", пише Георги Ангелов от института "Отворено общество".
Предложението е базирано на модел, при който страните са разделени на три групи. Тези с над средния в ЕС БВП на глава от населението получават по-малък дял от фонда и се превръщат в нетни донори. А тези с под средния са разделени на две групи - нискозадлъжнели и високозадлъжнели, като последните ще получат повече подкрепа. Тепърва обаче предстоят дебати и е възможно в схемата да настъпят съществени корекции.
Новата програма
Брюксел предлага възстановителният фонд да включва 500 млрд. безвъзмездни средства и 250 млрд. заеми. Целта на инструмента е да стимулира икономическия растеж след корона кризата. Предложението е парите да се наберат на капиталовите пазари, като дългът ще трябва да се изплати до 2058 г. Планът за възстановителния фонд не е окончателен, а посочените сметки за разпределение на ресурсите са примерни. Той трябва да бъде одобрен от всички страни - членки на ЕС, а в края на миналата седмица Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания обявиха, че са против отдаването на грантове.
"Най-големият дял от общите пакети отива за стимул на публичните инвестиции под формата на безвъзмездни средства и заеми", пишат от Брюксел в доклада. Това означава 451 млрд. евро под формата на грантове и 250 млрд. евро като заеми, които ще се изплащат през следващите 20 години от бенефициентите - страните членки. Останалата част от средствата са предвидени за InvestEU и европейските структурни и инвестиционни фондове като провизии за финансиране на частни инвестиции.
Идеята е фондът да покрие загубите на собствен капитал, пропуснатите инвестиции и социални разходи вследствие на корона кризата. Според изчисленията на ЕК до 2 млн. допълнителни работни места могат да бъдат открити до 2022 г. благодарение на фонда за възстановяване.
Докладът показва, че основните донори ще са държавите от групата с високи доходи като Германия, Дания, Белгия, Франция, Швеция, а бенефициенти ще са страните с БВП под средното за ЕС, където влиза и България. Половината от средствата обаче отиват за държави с ниски доходи и висок дълг - което означава, че 50.6% от общо събраните средства отиват при Италия, Испания, Португалия, Гърция и Кипър.
Подсилване на балансите
Замисълът на фонда е именно да помогне на най-пострадалите страни от епидемията, които поради влошените си публични финанси трудно биха могли да финансират бюджетните си дефицити в резултат на мерките срещу вируса. Прокарването на инструмента обаче едва ли ще е лесно, тъй като по-консервативните членки отдавна се противопоставят на идеите за колективизиране на дълга и общи облигации на ЕС, които ще водят до трансфери между държавите и ще засилят моралния риск. Еврооптимистите пък виждат в постигнатото между Германия и Франция съгласие по темата голяма стъпка напред, като сравняват с момента, в който първият американски финансов министър Александър Хамилтън прокарва общ федерален дълг, за да се изплатят дълговете на отделните щати, поети около Войната за независимостта
Реално размахът е много по-малък, а сближаването на полярните мнения вероятно ще изисква много среднощни срещи, на каквито Брюксел вече е привикнал около дълговата криза в Гърция. Една от критиките е, че създаването на фонда вероятно ще се забави, докато реално средствата са необходими сега. Разчетите на ЕК са, че фондът в този му вид средносрочно би покачил БВП в страните - нетни реципиенти, с 4.25% над базовия сценарий без него, а в донорите - с 1.25%.
2 коментара
Искам да питам : Кой ще ги изработи тези пари, кой ще ги изгладува и кой ще ги харчи.Планът е потресаващ .За този 30 годишен период сумата на лихвите ще е 1,5 по размера на кредита.Какво ни гарантира липсата на следващи кризи -голямото плюскане на евробюрокрацията ли?
До коментар [#1] от "ajb03317060":
Голямото плюскане не е на евробюрокрацията, а на управляващите в страните членки. Една малка България е потрошила толкова много пари за корупция, че европейците трябва да вдигат протести. Сега на практика ни възнаграждават за всичко това.
И докато гласуваме глупаво или берем гъби, все ще е така.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.