България може да е нетен донор на Европейския фонд за възстановяване

Страната ще е на минус, ако разпределението зависи от БВП и починалите от COVID-19, показват изчисления на ZEW

Очаква се председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да представи в сряда идеята за фонда пред Европейския парламент
Очаква се председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да представи в сряда идеята за фонда пред Европейския парламент
Очаква се председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да представи в сряда идеята за фонда пред Европейския парламент    ©  Vincent Kessler
Очаква се председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да представи в сряда идеята за фонда пред Европейския парламент    ©  Vincent Kessler
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Минус 3 млрд. евро. Това може да се окаже нетният ефект за българския бюджет от предлагания от Франция и Германия Европейски фонд за възстановяване, чиято идея е да подпомогне европейските икономики след разхлабването на ограничителните мерки. Това показват изчисленията на Центъра за европейски икономически изследвания ZEW, които са направени при очаквания, че разпределението ще зависи от очаквания спад на БВП за икономиките и прогнозирания брой починали от COVID-19. Печеливши са осем държави, сред които Италия, Испания, Швеция и Нидерландия.

Изчисленията на ZEW са базирани на предположението, че приносът към фонда ще зависи от дела на всяка държава в общия европейски брутен национален доход. Така от капиталовите пазари ще бъдат събрани до 1.5 трлн. евро - сумата е база за симулациите, тъй като около този обем се върти дебатът на ниво ЕС в момента според ZEW.

Как точно ще бъде конструиран фондът обаче ще стане ясно в сряда, когато се очаква председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да представи повече подробности пред Европейския парламент. Не е изключено крайният вариант на ЕК да е по-различен от допусканията на ZEW.

Междувременно Австрия, Швеция, Дания и Нидерландия официално заявиха, че са против плана на Ангела Меркел и Еманюел Макрон за фонд за възстановяване от коронавируса, които да се отпускат безвъзмездно. Четирите "пестеливи" държави предпочитат това да става чрез заеми, а ако анализът на Центъра за европейски икономически изследвания се потвърди, това може да добави към противниците на идеята за общ фонд и страните от Източна Европа.

Кой колко дава и ще получава

Германският Център за европейски икономически изследвания ZEW разработва няколко симулации на разпределението на средствата от фонда според критериите за участие. Изчисленията им се базират на предположението, че приносът на всяка държава - членка на ЕС, към Фонда за възстановяване ще се базира на делът й от общия брутен национален доход в ЕС. Това означава, че България би допринесла със сума от 6.6 млрд. евро. Над половин трилион пък идват, очаквано, от Германия (379.2 млрд. евро) и Франция (266.6 млрд. евро).

Кой колко ще получи обаче зависи от критериите, по които ще се разпределят средствата. Тук ZEW разработва три симулации. Първата е, при условие че разпределението зависи изцяло от очаквания от МВФ спад на местните икономики през 2020 г. По този критерий България може да получи до 3.6 млрд. евро, което нетно е минус 3 млрд. за местния бюджет. Полша и Германия например са на минус с около 20 млрд. евро, а плюсове отчитат Италия и Испания със съответно 47.4 млрд. евро и 13.9 млрд. евро.

Друг вариант е разпределението да зависи от броя на починалите от коронавирус, като тук се използват очакванията на Института за здравни измервания и оценки. При това условие минусът за България е още по-голям, тъй като страната е сред най-слабо засегнатите в ЕС в хуманитарен аспект и може да получи до 0.9 млрд. евро. Най-големият нетен бенефициент пък е Швеция, където прогнозите са най-мрачни - 189 млрд. евро. Следват Нидерландия и Испания със съответно 120 млрд. евро и 111 млрд. евро.

Третата симулация приема, че две трети от разпределението се базира на изгубения брутен вътрешен продукт и една трета от човешките загуби. Така средствата за България достигат 2.7 млрд. евро, което означава, че в нетно отношение страната отново е донор на средства за другите държави. Големият донор обаче е Германия, която остава на минус със 108.7 млрд. евро, а Швеция, Италия, Испания и Нидерландия са основните бенефициенти.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov
    • - 2
    • + 2

    Ще е доста тъпо решаващи да са броят жертви, а не икономически показатели. Но във всеки случай, предатвете си България да трябва да ДАДЕ пари на ЕС, а не да лапа. А за Полша да не говорим, 20 млрд. Ебаси обрата. Че ние за какво сме в тоя съюз като няма аванта!

    Нередност?
  • 2
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename


    До коментар [#] от "
    Stoyan Dimitrov
    ":

    За да сме по конкурентноспособни, не е за да ни изяде немската икономика.
    Така де, немска фирма започва ударно бизнес с милиард евро. На тях лихвата им е 0.1%;
    В България Българска фирма почва бизнес с 1 милиард лева; на тях лихвата им е над 4%;

    Вече виждам как конкурентно едната ще отнесе другата само от лихвения процент.

    Нередност?
  • 3
    kso08377531 avatar :-|
    kso08377531

    Моля да дадете линк към съответното проучване на ЦЕВ, защото на сайта им не намирам нищо

    Нередност?
  • 4
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    До коментар [#2] от "realismisthename":

    Съгласен съм, ако и както изглежда, накрая Германия пак ще плати сметката. По-скоро насочвам вниманието към солидарност. Дали България ще влее 3 млрд. или ще получи 11 млрд, за мащабите ЕС не е от голямо значение. Единият въпрос е кой колко пострада и кой може да помогне в конкретната ситуация. Другият въпрос с кой иска да помогне и изобщо смята себе си за част от този съюз, а не за онеправдан, хрочнично недохранен несретник, който е в правото си само да взема. Досега отговорът е бил еднозначен.

    Нередност?
Нов коментар